Решение № 2791 от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2791 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20251110211492 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК- *** със седалище и адрес на управление с.***, представлявано от управителя А. А. Т. срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505229785, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл.

179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят не е доволен от издадения електронен фиш, поради което моли същият да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

Същият излага доводите си, че неправилно АНО е издал процесния електронен фиш, доколкото разпоредбата на чл.189ж от ЗДвП касае единствено констатиране на нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, което е различно от това, за което е наложена санкцията.

1

На следващо място се сочи, че е налице противоречие между описаното в обстоятелствената част на ЕФ нарушение и дадената му правна квалификация. Не е посочена дата и час на извършване на нарушението, а само кога същото е било установено. Не е описано мястото на извършване на нарушението, за което е ангажирана отговорността.

Като самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт се сочи, че възможността за търсене на административно-наказателна отговорност за процесното нарушение е погасена по давност. Електронният фиш е получен от жалбоподателя на 22.05.2025 г., а описаното нарушение се отнася за *** г.

Допълнително се посочва, че дружеството –жалбоподател има сключен договор с доставчик на услуги чрез „*** ЕАД за автоматично отчитане и събиране/плащане на пътни такси с т.нар.бордови устройства. За процесното ППС бордовото устройство е било включено в работен режим. Чрез доставчика на услугата са начислявани и плащани пътни такси и не са получавани уведомления за пътна такса, която се дължи и не е била заплатена.

В заключение се посочва настъпилото изменение в ЗП /в сила от 01.01.2024 г./ - предвиденото в чл.10б, ал.7 от с.з., което е синхронизирано с разпоредбите на чл.2§7 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване /Регламента/. Съгласно практиката на СЕС относно приложението и тълкуването на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО във вр.с 10, ал.1 от ЗП, предвиденото изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта на нарушението.

В съдебното заседание жалбоподателя, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила молба от процесуален представител на жалбоподателя, който поддържа изложеното жалбата и моли процесния електронен фиш да бъде отменен като незаконосъобразен. Същият претендира направени от жалбоподателя разноски, представляващи 2 юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна - Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/-редовно призована, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и моли процесният електронен фиш да бъде потвърден.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения:

На *** г., в 08:58 ч., по път А-6 км 60+705 с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ППС –товарен автомобил влекач „МАН“ ТГХ с рег. № ****, с технически допустима максимална маса 18 000 брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000 се движел в Столична община, като за посоченото превозно средство изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, доколкото нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Направена била справка за собственост на заснетото ППС, видно от която собственик, на когото е регистрирано ППС и ползвател е жалб.„***“ ЕООД с ЕИК- ***. .

Нарушението било установено с устройство № 10192, представляващо част от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-6 км 60+705.

За констатираното нарушение бил издаден оспореният електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, с който на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

От изготвен доклад от Електронната система за събиране на пътни 3 такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП и 2 бр. статични изображения – фотоснимки било установено, че на посочените в електронния фиш дата и място е регистрирано движение на процесния товарен автомобил, за което ППС не фигурират данни за платена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, доколкото няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, статични изображения - фотоснимки, справка за собственост, становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ – НТУ, известие за доставяне /обратна разписка/, заверено копие на свидетелство за регистрация на ППС, справка маршрут на ППС, заверено копие на договор за ползване на услугата EuroShell Card ведно с приложения, допълнително споразумение, заверено копие на решение на ОС – Пловдив от 26.01.2007 г. по ф.д.№ 1114/1995 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Настоящият съдебен състав намира, че процесният електронен фиш е издаден при наличието на допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на дружествотожалбоподател, а това мотивира извод, че атакуваният санкционен акт е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен на формално основание, без да се обсъжда въпросът за неговата правилност.

Съгласно изричната разпоредба чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП в 4 действащата към процесния случай редакция при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. От горното следва, че ускорената процедура за санкциониране с електронен фиш е приложима единствено за водачи /физически лица/, които управляват пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. В конкретиката на настоящия казус отговорността на жалбоподателя-юридическо лице /собственик и ползвател/, въз основа на санкционната норма на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, относно пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, следва да бъде реализирана по общите правила в ЗАНН, а именно посредством съставянето на АУАН и издаването на НП.

Законът в действащата към процесния случай редакция изрично предвижда издаване на ЕФ, само при нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП, но не и за такива по 179, ал. 3б от ЗДвП. Посочените в чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, не означава, че съществува възможност за издаването на електронен фиш за това нарушение при липса на изрична норма за това, тъй като налагането на наказание по аналогия е недопустимо. След като е издаден ЕФ без да е предвидена в закона възможност за това, същият е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Механизмът за санкциониране на извършители на нарушения на правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване с електронен фиш, различаващ се твърде осезателно от типичната административнонаказателна процедура и крайните правораздавателни актове, каквито по своята правна природа са наказателните постановления, следва да се прилага стриктно и единствено в изрично предвидените от законодателя хипотези, доколкото тази специфична правна уредба рефлектира върху принципа на състезателност, лишавайки привлеченото към отговорност лице от възможността да вземе участие в производство преди да му бъде наложено наказание. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че върховната съдебна инстанция по административни дела в страната, макар и 5 по друг повод, се е произнесла с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, докладчик-съдия Л.П., че прилагането на визираната процедура „в отсъствие на законово предвидените условия води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е лишено от възможността за оспорване на констатациите още в момента на тяхното установяване“.

По изложените съображения съдът намира, че така издадения електронен фиш следва да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН съдът следва да се произнесе по извършените от страните разноски, имайки предвид изрично отправеното искане в очертаната насока. С оглед изхода на делото, съобразявайки представеното пълномощно, от което е видно, че дружеството-жалбоподател е представлявано от юрк.С. Й., въззиваемата страна - Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро, /с левова равностойност 130,00 лева/ за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.

Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 101 състав РЕШИ:

О Т М Е Н Я Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505229785, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл.

179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ на жалбоподателя „***“ ЕООД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление с.***, представлявано от управителя А. А. Т. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.