Решение № 4986 от 12.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4986 гр. Пловдив, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330110737 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на „ЯКИМО КОНТРОЛ" ЕООД с ЕИК 200307656, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул. "П. Р.

Славейков" № 9, против „ХЕБРОС БУС" АД, с ЕИК 204719212, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Македония" № 1, Автогара „Родопи", ет. 2, с която се иска да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 3 377,50 лв., представляващи неплатен остатък след извършване на насрещно прихващане на задължения на двете дружества за месец Април 2024 г. съгласно Протокол за прихващане от 17.05.2024 г. във връзка с неформален договор, сключен между страните, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба – 19.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът сочи, че се занимава с автобусен превоз на пътници, като изпълнява линията П. - К., както и още няколко линии от областната транспортна схема на Област Пловдив, и ползва Автогара „Юг" в гр. П., срещу което заплаща на ответника т. нар. "такса сектор", която се заплаща за всяко влизане на автобус в съответната автогара. Твърди се, че ответникът оперира Автогара „Юг" в гр. П. и продава билети за сметка на превозвачите, чиито автобуси спират на автогарата, като получените приходи впоследствие се заплащат на превозвачите срещу съответната комисионна.

Излагат се твърдения, че ищецът в качеството си на превозвач заплаща на ответника в качеството му на оператор на Автогара „Юг" в гр. П. "такса сектор", която е в размер на 10,00 лв. без ДДС за всяко влизане на автобус в автогарата. Сочи се, че ответникът в качеството си на оператор на Автогара „Юг" в гр. П. заплаща на ищеца цената на билетите за извършваните от 1 последното курсове, продадени на касите в автогарата, срещу което ищецът му заплаща комисионна в размер на 7% от стойността на продадените билети.

Твърди се, че през месец Април 2024 г. автобуси на ищеца извършили 60 влизания в Автогара „Юг", а през същия месец ответникът продал билети за извършваните от ищеца курсове на обща стойност 3671,58 лв. без ДДС или 4405,90 лв. с ДДС, като за извършените продажби ищецът дължал комисионна в размер на 257,00 лв. без ДДС.

С оглед на горното се излага, че за месец Април 2024 г. ответникът издал на ищеца Фактура № 6100002566/30.04.2024 г. на обща стойност 1028,40 лв. с ДДС за дължимите такси за ползване на автогарата и комисионната за продадените билети, а ищецът издал на ответника Фактура № 5658/30.04.2024 г. на стойност 4405,90 лв. с ДДС за продадените билети. Сочи се, че на 17.05.2024 г. с Протокол за прихващане било извършено насрещно прихващане на задълженията по фактурите, издадени от двете дружества за месец Април 2024 г. Твърди се, че след извършване на прихващането останали 3377,50 лв. за доплащане от ответника към ищеца, които на основание чл.

303а, ал. 3 от ТЗ следвало да бъдат платени в срок до 31.05.2024 г., но не постъпило плащане.

Отправено е искане за присъждане на разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Преди първото по делото открито съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът е намерил искането за основателно и е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 286, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е разпределено да докаже, че е сключен неформален търговски договор за предоставяне на услуги, условията на договора и задълженията на всяка от страните, размер и падеж на задълженията, както че ищецът и ответникът са изпълнили своите задължения по договора за предоставяне на услуги, като са предоставили услугите по влизане на автобус в автогарата и по продажба на билети, както и извършено насрещно прихващане на задълженията.

В тежест на ответника е разпределено да докаже, че е заплатил търсените суми пари.

На първо място, ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията, като срокът за подаване на отговор е изтекъл, но до този срок ответникът не е подал отговор. Отделно от това, е бил призован редовно и за първото открито съдебно заседание по делото, но не се е явил, без да е посочил уважителни причини и без да е направил искане за разглеждане делото в негово отсъствие. Налице е искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Следователно, налице са всички изискуеми предпоставки, посочени в чл.

238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Изпълнени са 2 и изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, а именно – на ответника е указан текстът на чл. 238 от ГПК и последиците от неподаване на отговор и неявяване в първото съдебно заседание. Съдът намира също че искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

С оглед изложеното и на основание чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК, настоящото решение не следва да се мотивира по същество, тъй като се основава на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Ето защо предявените искове следва да се приемат за основателни и да се уважат, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.

По разноските:

При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ищеца, който надлежно ги е поискал. В настоящото исково производство се доказва плащането на следното: 135,10 лв. за държавна такса и 640 лв. за адвокатски хонорар, заплатен по банков път и доказан с платежно нареждане (по арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК).

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ХЕБРОС БУС“ АД, ЕИК 204719212, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. „Македония“ № 1, Автогара „Родопи“, ет. 2, на основание чл. 286, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да заплати на „ЯКИМО КОНТРОЛ“ ЕООД, ЕИК 200307656, със седалище и адрес на управление в гр. Карлово, ул. „П. Р. Славейков“ № 9, сума в размер на 3 377,50 лв., представляваща неплатен остатък след извършване на насрещно прихващане на задължения на двете дружества, произтичащи от фактура № 6100002566/30.04.2024 г., издадена от ответника, и фактура № 5658/30.04.2024 г., издадена от ищеца, дължим за месец април 2024 г. съгласно Протокол за прихващане от 17.05.2024 г. във връзка с неформален договор, сключен между страните, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба – 19.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ХЕБРОС БУС“ АД, с ЕИК 204719212, да заплати на „ЯКИМО КОНТРОЛ“ ЕООД, ЕИК 200307656, сума в размер на 775,10 лв. за сторени разноски в производството.

Банкова сметка, по която може да бъдат заплатени вземанията на ищеца: *************************************.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 от ГПК пред Окръжен съд – Пловдив в едномесечен срок от връчването на решението.

Решението да се връчи на страните, като в съобщението да се цитира и текстът на чл. 240 от ГПК.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4