Решение № 182 от 14.10.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Габрово, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ива Димова

Членове:

Симона Миланези

Славена Койчева при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело № 20224200500285 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 27 от 21.04.2022 г., постановено по гр. д. № 1/22 г., Тревненският районен съд е отхвърлил предявения от М. И. П., гр. Трявна против „М." АД, с ЕИК ***, гр. София, иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване недължимост на сумите от: 9 561,53 лв. - главница по договор за банков кредит №1748/19.02.2007 г., ведно със законната лихва от 11.06.2009 г. до изплащане на вземането; 2 960,18 лв. - лихва за периода 20.08.2007 г. - 10.06.2009 г.; 850,95 лв. / - разноски по делото, за които са издадени заповед №93/16.06.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 117/2009 г. по описа на Районен съд - Трявна, като неоснователен и недоказан. В тежест на ищеца са възложени разноските по делото.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от М.

П., чрез адв. Р. Н., в която се твърди, че същото е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излага се, че правният извод на съда, че изходящото от цедента уведомление, приложено към отговора на исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията по см. на чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД, е неправилен. За да се приеме за надлежно извършено уведомлението за цесията, следвало същото да бъде съобщено на длъжника от цедента „УниКредит Булбанк“ АД, а не от цесионера. Неправилно е прието от съда, че е налице изрично пълномощно, тъй като видно от договора за цесия 1 цедентът е следвало да даде нотариално изрично пълномощно, а приложеното било без дата и при липса на нотариална заверка. В този смисъл изводът на съда, че ответникът действал като пълномощник на цедента е неправилен и необоснован. Твърди се, че прехвърлянето има действие занапред спрямо и см. на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и до съобщаването (в случая 24.09.2021 г.) на цесията погасяващ ефект ще има само изпълнение на стария кредитор.

Правилно съдът е приел, че уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, но договора няма действие в отношенията между новия кредитор и длъжника, след като на същият не му е съобщена настъпилата промяна от стария кредитор. С връчването на съобщението за цесията договорът поражда действие в отношението между длъжника и новия кредитор. Едва след уведомяването за цесията цесионерът ще е активно легитимиран взискател с право на принудителни действия по изпълняемото право. Длъжникът дължи вземането на новия кредитор след получаване на уведомлението за цесията и от този момент по изп. дело № 797/2009 г. по описа на ЧСИ З. В. новият кредитор може да извърши валидно изпълнително действие. Допуснато е процесуално нарушение от съда, който не е обсъдил факта, че има прекъсване на давността на 31.08.2015 г. с конституирането на нов кредитор. Давността следва да се счита за прекъсната с подаването на молбата, тъй като ЧСИ е длъжен да конституира новия взискател. Неправилно съдът е приел, че по отношение на ищеца не е изтекла погасителна давност. Изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС 3/1980 г. следва да се приеме, че погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение и с подаването на 31.08.2015 г. на молба за конституирането на нов взискател, давността е прекъсната и от тогава тече нова давност, чиито 5 г. срок е изтекъл към момента на получаване на уведомлението за цесията на 24.09.2021 г. Не може да се приеме, че получаването на уведомлението през 2021 г. санира с обратно действие извършените действия от новия кредитор по изпълнителното дело преди получаване на уведомлението, като същите не са годни да прекъснат отново давностния срок и преди уведомлението не са били дължими като взискани суми на новия кредитор, събирани принудително от същия. Именно поради това предприетите от ответника изпълнителни действия, прекъсващи давността, до настъпване на активната легитимиация на ответника, са без правно значение за съдлъжника и ищец М.

П.. В тези повече от пет години са извършени невалидни изпълнителни действия. Моли се, да се отмени първоинстанционното решение и да се уважат предявените искове. Претендират се разноските по делото.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна, чрез юр. Н. И., в който се оспорва въззивната жалба по подробно изложени доводи, като се моли същата да се остави без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноските за въззивната инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата, претендира разноските по делото и представя писмено становище. За въззиваемото дружество не се явява представител, като от същото е депозирано писмено становище, в което се 2 оспорва жалбата и се поддържа депозирания отговор, претендират се разноските по делото.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от М. И. П., гр. Трявна против „М." АД, с ЕИК ***, гр. София, с който е поискано да се установи, на осн. чл. 124 във вр. с чл. 439 от ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумите от: 9 561,53 лв. - главница по договор за банков кредит №1748/19.02.2007 г., ведно със законната лихва от 11.06.2009 г. до изплащане на вземането; 2 960,18 лв. - лихва за периода 20.08.2007 г. - 10.06.2009 г.;

850,95 лв. / - разноски по делото, за които са издадени заповед №93/16.06.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 117/2009 г. по описа на Районен съд – Трявна. В исковата молба са наведени доводи, че процесните суми по издадения изпълнителен лист срещу ищеца са погасени по давност, тъй като след като е прехвърли вземането си кредитора „УниКредит Булбанк“ АД не е уведомил длъжника за извършената цесия, поради което извършените от новия кредитор – ответника по делото, действия по образуваното срещу ищеца изпълнително дело не са валидни действия по изпълнението и вземането по изпълнителния лист е погасено поради изтичането на 5 годишния давностен срок, в който не са предприети валидни действия от кредитора по изпълнителния лист. При условията на евентуалност, ако бъде уважен искът по чл. 439 от ГПК, е предявен иск по чл.

55, ал. 1 от ЗЗД , с който е поискано да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2 070 лв. получена без основание по изпълнителното дело на ЧСИ З. В..

В постъпилия отговор от ответника се възразява, че предявеният иск е неоснователен по подробно изложени доводи, като към исковата молба се прилага уведомление по чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия от ответното дружество, в качеството му на пълномощник на цедента. Възразява се, че след конституирането на цесионера по процесното изп. дело са извършвани множество изпълнителни действия от същия, поради което неоснователно е твърдението на ищеца за изтекла в негова полза погасителна давност. С договора за цесия е прехвърлено цялото вземане на банката и по отношение на всички задължени лица.

За да постанови обжалваното решение и да отхвърли предявения иск по чл. 439 от ГПК, първоинстанционният съд е приел, че погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение и от прекъсването започва да тече нова давност. Приел е, че изп. дело № 797/2009 на ЧСИ З. В., по което длъжник е ищеца, са предприети множество изпълнителни действия, като през 2009 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца, по който запор са постъпвали ежемесечно суми в периода от 2009 г. до 2015 г., когато на мястото на взискателя „УниКредит Булбанк“ АД е конституиран като кредитор „М."АД, като по изп. дело е представен договора за цесия между кредиторите. По молба на новоконституирания взискател през 2019 г. е наложена възбрана на имот, 3 собственост на ищеца, като междувременно по изпълнителното дело, по наложения запор, са постъпвали суми до края на 2017 г., като през 2020 г. е наложен запор и на вземания на длъжника в две банки. Прието е, че с предприетите в хода на изп. дело способи и извършването на изп. действия, давността за вземанията по процесната заповед за изпълнение е многократно прекъсвана и процесните вземания по изпълнителния лист не са погасени по давност. За неоснователни са приети възраженията, че вземането е прехвърлено само спрямо другия длъжник по заповедта и че вземането не съществува, поради неуведомяване на ищеца като длъжник за цесията.

Прието е, че с отговора на исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия от ответника, като пълномощник на първоначалния кредитор. Отделно е прието, че уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия и не го прави недействителен, а неизвършването му не обосновава извод за несъществуване на вземането, поради което за иска по чл. 439 ГПК е без значение установяване на надлежното уведомяване на длъжника по см. на чл. 99, ал. 3 от ГПК за извършената цесия – този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането и не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. С оглед изложеното е прието, че искът по чл. 439 от ГПК е неоснователен и с оглед изхода на спора по главния иск, съдът не се е произнесъл по предявения иск при условията на евентуалност с пр. осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Въззивният съд, като обсъди събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по реда на чл.417 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 93/16.06.2009 г. по ч. гр. д. № 117/2009 г. по описа на Районен съд - Трявна и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 16.06.2009 г., с която М.Д.М. и М. И. П. са осъдени да заплатят солидарно на „Уникредит Булбанк" АД следните суми: 9 561, 53 лв. - главница по договор за банков кредит №1748/19.02.2007 г., ведно със законната лихва от 11.06.2009 г. до изплащане на вземането; 2 960,18 лв. - лихва за периода 20.08.2007 г. - 10.06.2009 г.;

850,95 лв. - разноски по делото. Въз основа на издадения изпълнителен лист от 16.09.2009 г., по молба на взискателя „Уникредит Булбанк" АД, е образувано изпълнително дело № 797/2009 г. по описа на ЧСИ З. В., peг.

№734 на КЧСИ срещу длъжниците М.Д.М. и М. И. П..

Със запорно съобщение изх.№ 9411/2009 г., получено на 26.09.2009 г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на въззивника - за дължимите по изпълнителното дело суми, като въз основа на него са удържани суми от изплащаното му трудово възнаграждение в ЕТ „В.-В.Д.".

С молба от 31.08.2015 г. по изпълнителното дело „М." АД е поискал да бъде конституиран като взискател, в качеството му на цесионер на „УниКредит Булбанк"АД по договор за прехвърляне на вземания от 22.06.2015 г. Към молбата е приложен договора за цесия и в приложение № 1 прехвърлените с него вземания, както и пълномощно дадено от цедента на цесионера да извърши от името на банката уведомяване на всички длъжници (кредитополучатели, солидарни длъжници, поръчители и всички трети 4 задължени лица) за цедиране на вземанията й към цесионера. В Приложение №1 към договора за цесия, под № 2337 фигурира вземане към длъжника М.Д.М.. Молбата с вх. № 9708/2015 г. при ЧСИ, на осн. чл. 429, ал. 1 от ГПК, е уважена и ЧСИ З. В. е конституирала молителя като взискател по изп. дело № 797/2009 г.

С покана за доброволно изпълнение изх. № 14774/09.12.2015 г., получена на 29.12.2015 г., въззивникът е уведомен че дължи суми, представляващи разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя „М." АД.

След получаване на горепосочената покана за доброволно изпълнение, чрез запор върху трудовото възнаграждение на ищеца или чрез нареждане на платежни нареждания от негова страна, по изпълнителното дело са преведени следните суми: на 10.11.2015 г. -40,00 лв.; на 08.12.2015 г. -40,00 лв.; на 12.012.2016 г. - 40,00 лв.; на г. - 200,00 лв.; на 11.02.2016 г. - 40,00 лв.; на 09.03.2016 г. - 40,00 лв.; на 12.04.2016 г. - 30,00 лв.; на 10.05.2016 г. - 40,00 лв.; на 09.06.2016 г. - 44,00 лв.; на 11.07.2016 г. - 80,00 лв.; на 12.08.2016 г. 80,00 лв.; на 13.09.2016 г. - 80,00 лв.; на г. - 80,00 лв.; на 09.11.2016 г. - 80,00 лв.; на 13.12.2016 г. - 80,00 лв.; на г. - 80,00 лв.; на 14.02.2017 г. - 100,00 лв.; на 15.03.2017 г. - 100,00 лв.; на 13.04.2017 г. - 100,00 лв.; на 10.05.2017 г. - 100,00 лв.; на 13.06.2017 г. - 100,00 лв.; на 14.07.2017 г. - 100,00 лв.; на 14.08.2017 г. 100,00 лв.; на 14.09.2017 г. - 100,00 лв.; на 19.10.2017 г.- 100,00 лв.; на 15.11.2017 г. - 100,00 лв.; на 15.12.2017 г. - 100,00 лв.