Определение № 167 от 22.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 167 гр. Пловдив, 22.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно частно търговско дело № 20245001000163 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Б.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. М. № 19 чрез пълномощника си юрисконсулт К. П. срещу определение № 153 от 06.02.2024г. по т.д. № 361 по описа за 2022г. на ОС Пловдив за прекратяване на производството, поради липса на международна компетентност. Оспорен е извода на решаващия първоинстанционен съд, че предвид осъщественото редовно връчване във В. – оставяне на пратката в пощенската кутия и при съпоставяне на факта, че този адрес е посочен преди повече от девет години, то по – логично да се приеме е, че ответника пребивава в държавата на своето гражданство Б.. Според жалбоподателят в случай, че се достигне до логичния извод, че всъщност ответника е с местопребиваване във В., то счита, че е неприложима Б. конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27.09.1968г.. Въз основа на изложеното и като настоява, че в конкретният случай приложение следва да намерят разпоредбите на КМЧП и конкретно чл. 95, ал.4 във вр. с чл. 95, ал.3 и ал.1 и чл.4, ал.1, т.2 от КМЧП иска въззивният съд да отмени оспореното определение и да върне делото на ОС Пловдив за продължаване на 1 съдопроизводствените действия.

Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е постъпила в деловодството на ОС Пловдив с вх. № 6759 на 23.02.2024г., като е изпратена по пощата с клеймо на изпращане 22.02.2024г., а актът, който е подложен на проверка с постъпилата жалба е връчен на жалбоподателя на 16.02.2023г.. Казаното, съобразено с разпоредбата на чл. 275, ал.1 ГПК, налага извод за депозиране на частната жалба в предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна страна в производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол. Всичко изложено до тук налага извод за процесуална допустимост на частната жалбата.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Спорът, с който е сезиран Окръжен съд Пловдив е с предмет осъдителен иск, предявен от „Б.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. М. 19 против К.К.К. с идентификатор *** с посочен адрес в Б. и с постоянен адрес във В. за вземания с произход договор за целеви банков кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, по силата, който ищеца е предоставил на ответника – кредитополучател целеви банков кредит в размер на 78 233.20 лв. за заплащане на такси за обучение в М. гр.

П..

Съдът, в изпълнение на дадените от въззивния съд указания по в.ч.т.д.

№ 648/2022г. по описана ПАС, е предприел действия по връчване на препис от исковата молба, ведно с доказателствата на ответника на посочения в исковата молба адрес във В. по реда на Хагската конвенция. Видно от приложеното удостоверение по чл. 6 от Конвенцията книжата са връчени на 04.07.2023г., посредством поставяне на същите в пощенската кутия на ответника, който начин е един от тези, посочени в чл.5, ал.1, б.а от Конвенцията и представлява валидно връчване, съгласно правило 6.3 /1/ /в/ от Гражданскопроцесуалните правила на А. и У.. При тази констатация за начина на връчване, липсата на отговор от ответника и продължителност на оформянето на съдебната поръчка от осем месеца, решаващия първоинстанционен съд е приел, че е безпредметно да се очаква, че след призоваване на ответника чрез поставяне на призовката му в пощенската 2 кутия той ще се яви на съдебно заседание в Р Б., поради което и при прилагане на указаните му от въззивния съд разпоредби на Брюкселката конвенция е направил извод, че не разполага с национална компетентност да разгледа повдигнатия пред него потребителски спор.

Приетото не може да бъде споделено. Съгласно чл. 20 от Б. конвенция, аналогичен на чл. 26 от Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана в гр. Л., Ш. на 30.10.2007г., съдът служебно прогласява, че не е компетентен само в случай, че ответника не се яви. В конкретният случай до призоваване на ответника за явяване в съдебно заседание не се е стигнало, а направения извод, че е безпредметно да се очаква той да се яви в съдебно заседание, след като не е депозирал отговор на исковата молба и предвид начина на връчване – чрез поставяне на призовката в пощенската кутия, е необоснован. Факт е, че ответника не е депозирал отговор на исковата молба, както и че препис от исковата молба, ведно с приложенията му е връчен чрез поставяне на книжата в пощенската кутия, но тези установени факти не сочат на безпротиворечивия извод, че ответника не би се явил, след редовното му призоваване в съдебно заседание, при която хипотеза единствено за съда ще е налице възможност служебно да прогласи, че не е компетентен по спора.

Сезираният съд следва да се приеме за международно компетентен до момента, в който пред него не се яви ответникът и не оспори компетентността му – чл. 24 от Б. конвенция.

Не може да се приеме за обоснован и извода на съда, че след като ответника е белгийски гражданин, то по – логично е да се счете, че същия пребивава в държавата на своето гражданство. Този извод е в пряко противоречие и изрично опроверган от данните по делото и конкретно от факта, че именно ответника е посочил като свой постоянен адрес в договор за банков кредит от 15.11.2013г. адреса във В., който адрес е посочен и от ищеца в исковата молба. Вярно е, че това е сторено през 2013г., но това са единствените надлежно удостоверени данни, с които съдът следва да се съобрази.

От жалбоподателя са наведени възраженията за неприложимост на Брюкселката конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана на 27.09.1968г., които 3 дори и да бъдат споделени, то компетентният съд по повдигнатия за разрешаване потребителски спор с международен елемент е сезирания от юридическото лице с регистрация в Р Б. български съд, тъй като между О. В. и С.И. и Р Б. не съществува друг двустранен договор за правна помощ, определящ компетентния съд. В такъв случай следва да се приложи КМЧП и конкретно разпоредбата на чл. 4, ал.1, т.2 КМЧП, според която международно компетентен е именно българския съд, тъй като иска е предявен от юридическо лице, регистрирано в Р Б., а специалната компетентност по чл. 16 от КМЧП, касаеща потребителски спорове не изключва приетото, тъй като въвежда още две хипотези, при които обаче ищеца е потребител. За пълнота ще се посочи, че сочените от жалбоподателя да намерят приложения разпоредби на чл. 95, ал.4 във вр. с чл. 95, ал.3 и ал.1 КМЧП уреждат приложимото материално право към повдигнатия за разрешаване потребителски спор, а не компетентността на съда. В този смисъл е и произнасянето с определение № 308 от 28.02.2023г. на ВКС по ч.гр.д. № 4055/2022г., ІV гр. отд. на ВКС, ГК и определение № 515 от 02.11.2018г. по ч.гр.д. № 3788/2018г. на ВКС.

Изводът е, че оспорения съдебен акт, като несъобразен с материалния и процесуален закон, следва да се отменен, а делото да се върне на ОС Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от изложеното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 153 от 06.02.2024г., постановено по т.д. № 361 по описа за 2022г. на ОС Пловдив, с което прекратено производството, поради липса на международна компетентност.

В Р Ъ Щ А делото на Окръжен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5