Решение № 3382 от 03.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3382 гр. София, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА С.А при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА С.А Административно наказателно дело № 20241110217164 по описа за 2024 година

П роизводството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Н. С. С. ЕГН ********** срещу наказателно постановление/НП/ № 24-4332-005313/ 18,03,2024г., издадено от началник сектор към СДВР, О„ПП” при СДВР, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал.

3, пр. 1 ЗДвП.

С жалбата НП се обжалва като незаконосъобразно и издадено при наличие на съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че не е извършено вмененото нарушение. Претендира разноски.

Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.03.2022 г в гр. София, паркинга на „***“ се провел събор на мотоциклетисти, по повод откриването на новият сезон за годината. Съборът и провелото се след това шествие били предварително съгласувани със Столична община и СДВР. В конкретният ден около „***“ се събрали 1 множество мотоциклетисти, включително и такива с кросови мотори, тъй като една от целите на събитието била именно изложба на различни видове мотори.

След събирането на мотористите се провело мото шествие из улиците на София, в което отново участвали кросиве мотори, като по силата на уговорка между представителите на МВР и Столична община, конкретно за събитието и с оглед изпълнение на целите му, било позволено на водачите на кросови мотори да се включат в шествието из града, като мотористите се придружавали от полицейски патрули, които улеснявали придвижването им по предварително одобрен маршрут. За тази цел била въведена и временна организация на движението по част от улиците на града, по които се провело шествието.

На инкриминираната дата около 08.30 часа, жалбоподателят Н. С. С. пристигнал паркинга на „***“, като притежавания от него кросов мотор ***, без регистрационни табели, бил качен на ремарке към лек автомобил.

Жалбоподателят свалил кросовия мотор от платформата, качил се на него и потеглил с цел придвижване към групата на вече присъстващите на изложението мотори. В този момент бил забелязал от полицейските служители М. В. И. и Н. Д. К., които извършили проверка на водача и установили, че управлявания от него мотор е без регистрационни номера. Въз основа на констатираното, На Н. С. С. е съставен АУАН за нарушение на чл.

140, ал. 1 ЗДвП.

С постановление на СРП е прекратено образуваното наказателно производство и материалите са изпратени от прокурора на ОПП- СДВР за преценка за ангажиране на административнонаказателна отговорност.

На 18.03.2024 г било издадено обжалваното НП, с което жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП., за това, че на 26.03.2022 в гр. София на територията на ***, управлява мотоциклет *** с посока на движение от Ул.Околовръстен път към ресторант "Виктория" на територията на *** без мотоциклета да е регистриран, без табела регистрационна поставена на определеното за това място.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, както и въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите М. В. И., Н. Д. К. и Н. Х.К.

Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост, като не се налага обстоен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

2

Жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът извърши дължимата проверка и констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Настоящият съдебен състав констатира наличието на основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление, каквито се явяват допуснати при съставянето на АУАН и НП нарушения на разпоредбите на чл.

42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН , касаещи описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Съгласно чл.140, ал. 1 ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места

Съгласно §6 т.1 от ДР на ЗДвП, „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци.

Съгласно чл.3 от ЗДвП, пътищата са републикански и местни, като Републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Отделни републикански пътища са включени в трансевропейската пътна мрежа.Местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците.

Видно от обстоятелствената част на АУАН и НП, в същите липсват каквито и да е факти, от които да се направи извод, че деецът е управлявал процесното МПС на републикански или местен общенствен път съгл.чл.3 от ЗДвП. Спрямо жалбоподателя е повдигнато обвинение за това, че е управлявал мотор на „територията на ***“. Територията на ***, обаче, е общо, абстрактно понятие, което не включва задължително пътища, отворени за обществено 3 ползване. Съответно съдът, при липсата на конкретно описание на нарушението, е затруднен да направи изводи и по отношение на мястото на извършване на деянието. Недопустимо е съставомерни факти от предмета на доказване, да се установяват за пръв път в съдебно заседание, тъй като това нарушава правото на защита на наказания субект. От друга страна, обосноваването на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя предпоставя в обстоятелствената част на НП да е изложено, че същият е управлявал процесното МПС именно по пътищата, отворени за обществено ползване.Такива факти в НП не са изложени Поради това и за съда се явява обективно невъзможно на база описаното в АУАН и НП да извърши проверка досежно относимостта на фактите по нарушението спрямо дадената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация. Последното представлява нарушение на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата при извършването му, което нарушение е съществено и неотстранимо, доколкото прави волята на актосъставителя и наказващия орган неясни и препятства възможността на жалбоподателя, съда и всички трети лица да разберат с какво фактическо поведение именно се твърди да са нарушени съответните разпоредби. Преодоляването на съответната неяснота чрез способите на тълкуването или чрез анализ на доказателствената съвкупност е недопустимо, при което правото на защита на санкционираното лице се явява нарушено. Едновременно с това съдът е лишен от възможността да прецени дали деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, е съставомерно, и то по цитираните разпоредби.

Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП само на процесуално основание, тъй като водят до нарушаване правото на защита на наказаното лице. В случая липсата на факти в АУАН и НП свързани с обективната съставомерност на нарушението, за което е наложена санкция, води до пълна неяснота във волята на АНО, а от там и до пълна невъзможност за проверка за законосъобразност на атакуваното НП досежно съответствието или не на същото с материалния закон.

За пълнота на изложението, съдът намира, че и разгледана по същество жалбата се явява основателна.

4

За да разгледа жалбата по същество, съдът взе предвид обстоятелството, че при издаване на НП, административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл. 16, ал. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. От събраните по делото писмени и гласни доказателства обаче, въпреки всестранното, пълно и обективно изследване на фактите, предмет на доказване, чрез способите на административно-наказателното производство, не се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил визираното в наказателното постановление и в АУАН административно нарушение.

Превозните средства, предназначени за движение по републиканската пътна мрежа, подлежат на регистрация съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. По реда на тази наредба не подлежат на регистрация моторните превозни средства, предназначени за състезания по затворен маршрут, каквото МПС е процесният мотоциклет.

По делото се установява, че пороцесният мотоциклет не се е движил по републиканската и местната пътна мрежа, а е бил извозен на ремарке.

Единствено и само с цел придвижването му от платформата до намиращотото се в непосредствена близост място на събора, жалбоподателят е управлявал кросовия мотор, с оглед представянето му на изложението на мотоциклети, на което са присъствали множество кросови мотори, като целта на събора е била именно изложба на същите, за което общината е създала необходимите условия-достъп до подходящ терен . Нещо повече, в проведеното впоследствие мото шествие из улиците на гр. София са участвали и множество кросови мотори, което обстоятелство е било съгласувано със Столична община и СДВР, ОПП при определен маршрут на придвижване, за 5 което е осъществена необходимата организация по пътната мрежа. Т.е, липсва умисъл за осъществяване на деянието, доколкото всички водачи на кросови мотори са действали със съзнанието, че събитието е получило необходимото одобрение и съдействие от представители на СО и СДВР.

Т.е не се установиха доказателства за осъществен елемент от обективната и субективната страна на деянието по чл. чл.140, ал. 1 ЗДвП.