Решение № 13 от 30.01.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Сливница, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно наказателно дело № 20241890200042 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. А. Д., с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва електронен фиш серия К № 7665883 от 20.06.2023 г., издаден от ОДМВР – София, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В последно съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Административнонаказващият орган – ОДМВР - София, като въззиваема страна, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител.

Със съпроводителното писмо оспорва жалбата.

Съдът, като провери изцяло атакуваният Електронен фиш, обсъди доводите на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 20.06.2023 г., в 10:58 часа, по на път I-8, в района на 37 +700 км., се движил лек автомобил марка „Рено”, модел „Еспейс“ с рег. № В0902РС със скорост, посочена в ЕФ от 84 км/ч. при разрешена скорост от 60 км/ч. В ЕФ изрично е вписано и превишението на скоростта, възлизащо на 24 км/ч.

Скоростта е установена с автоматизирано техническо средство или система „ARH CAM S1”, фиксиращо скорост, дата и час и е заснета със снимка № 120CD16/0362177, където измерената скорост е посочена на 87 км/ч., което е в рамките на допустимото отклонение, а разрешената скорост е 60 км/ч. След изготвения снимков материал от техническото средство била извършена справка в централна база КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен собственика на автомобила - В. А. Д.. На собственика на автомобила бил издаден ЕФ Серия К № 7665883 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система.

1

С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство.

По делото е представен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 20.06.2023 г., от което се установява, че на 20.06.2023 г. автоматизирано техническо средство/система „ARH CAM S1” № 120cd16 е било поставено на място за контрол обл. Софийска, общ. Божурище, с. Хераково, м. Кантона, път I-8 км. 37+700 с посока на контролираните превозни средства от с. Калотина към гр. София при ограничение на скоростта от 60 км/ч. въведено с пътен знак В26. Началото на работа е отбелязано в 09:00 часа с № на първото изображение автоматично и край на работата в 16:00 ч. с № на последно изображение автоматично. Общият брой на установените нарушения е посочен на 481. Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето, посоката на движение, в която се осъществява контрола, въведените ограничения на скоростта, разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение до АТСС в метри, посока на задействане, начало и край на работа на устройството, както и номера на първото и последното статично изображение, заснети с устройството през работния му режим на процесната дата.

По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ за мобилна система за видеоконтрол на нарушения на правилата за движение тип „ARH CAM S1” със срок на валидност до 07.09.2027 г. По делото е представен и протокол № 111-Сг-ИСИС от 12.09.2022 г., от който се установява, че мобилната система за видеоконтрол съответства на одобрения тип.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали – писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока за обжалване по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН, и срещу обжалваем административно-наказателен акт, и затова е процесуално допустима.

По същество, съдът намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Законодателят е предвидил и задължителните реквизити на електронния фиш, който следва да съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В настоящия случай обжалвания електронен фиш формално отговаря на посочената разпоредба и съдържа необходимите реквизити. Отговаря и на заповед № 8121з2 172/29.02.2016 г. за утвърждаване на образци на ел. фишове и заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. относно изменение на предходната заповед.

Съгласно § 1а, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи", т. е. се генерира автоматично, на база информация, постъпила от автоматизирана система. При това съдът счита, че в конкретния случай са изпълнени предпоставките за издаване на оспорения от санкционираното лице електронен фиш, в частност експлоатацията на автоматизираната система, използвана за контрол на скоростта. По време на извършване на процесното нарушение, действащата тогава и приложима на основание чл. 3, ал. 1 от ЗАНН редакция на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП (ред.

– нова, ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г.) допуска за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система по § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП (нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г.), независимо дали стационарно или мобилно, да се издаде електронен фиш по § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП (нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г.) за налагането на глоба в размера, определен за този вид нарушение. С извършените законодателни промени приложното поле на ускорената процедура за издаването на електронни фишове е разширено, така че да включва нарушения, установени и заснети с всички видове АТСС, в т. ч. мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя в присъствие на контролен орган, поставящ начало и край на работния процес. С оглед горния анализ, процедурата за издаване на процесния ЕФ за налагане на глоба по чл. 182, ал.

2, т. 5 ЗДвП за така установеното с мобилна автоматизирана система за видеоконтрол и регистрация на пътни нарушения за нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП е проведена при наличието, а не в отсъствието на предпоставките за приложението й по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП (ред. – ДВ, бр. 11 от 2011 г., доп., бр. 19 от 2015 г.) вр. § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП (нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

Според чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая от представената по делото декларация с нотариално заверен подпис от 02.12.2021 г. се установява, че жалбоподателят се е отказал от собствеността си върху лек автомобил марка Рено, модел Еспейс, с рег. № В 0902 РС, рама № VF8JEOKL523994874. Това е и основният довод на жалбоподателя, че той не следва да е отговорен за извършеното нарушение.

Условията и редът за регистрацията и отчета, включително и дерегистрацията на моторните превозни средства, са предвидени в чл. 143 и чл. 144 от ЗДвП и Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните работи.

Съгласно чл. 143, ал. 6 от ЗДвП прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация въз основа на писмено заявление от собственика и предоставяне на табелите с регистрационните номера. Със заявлението собственикът на пътното превозно средство представя документи, че то е прието за разкомплектуване, или декларация за 3 съхраняването му в частен имот по образец, утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите и съгласуван с министъра на вътрешните работи. Следователно прекратяването на регистрацията (т.нар. снемане от отчет) е поставено в зависимост от изпълнението на няколко условия: 1. да е подадено писмено заявление от собственика; 2. да бъдат върнати регистрационните табели; 3. да се представят доказателства за привеждане на МПС в състояние да не бъде ползвано за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Моторните превозни средства са движими вещи с особен режим за правните сделки и задължителна регистрация за целите на допускането им до движение по отворените за обществено ползване пътища. Установява се, че жалбоподателят е бил собственик на процесното МПС. Собственикът на дадена вещ безспорно има правото и да се разпореди по желания от него начин със собствеността си, включително като направи отказ от правото на собственост. Независимо от обстоятелството, че с едностранен акт жалбоподателят и собственик на процесното МПС е направил отказ от собствеността си върху описания лек автомобил, то снемането от отчет (прекратяване на регистрацията) на посоченото МПС не може да бъде извършено, ако не са изпълнени специалните изисквания в ЗДвП и Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. Това е така, доколкото регистрацията на МПС изпълнява редица функции, свързани с идентифициране, отчет и контрол на превозното средство и неговия ползвател, а не е предназначена единствено за оповестяване на промяната в собствеността на превозните средства. Отказ от собственост е абсолютно право, но не и самоволно действие. За да настъпи ефект от него и по отношение на държавата, с оглед обекта на собственост, законодателят е въвел конкретни изисквания, чието неспазване не може да породи целения правен ефект. Следователно въпреки направения отказ от право на собственост, регистрацията на процесния автомобил не е била прекратена. Жалбоподателят не представя доказателства, а и не твърди да е предал автомобила на трето лице. По тези съображения и доколкото отказът от право на собственост не е породил своя правен ефект по отношение на държавата в лицето на контролните органи на движениеот по пътищата, то жалбоподателят в качеството си на регистриран собственик на лекия автомобил следва да отговаря за нарушението.

Отделно жалбоподателят е разполагал и с възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. По този начин на това лице, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Доколкото това не е сторено, то съдът приема, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила като негов собственик.