Решение № 92 от 10.05.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Смолян, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20245400500100 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 436/04.12.2023 г. по гр. д. № 877/2022 г. Смолянски районен съд е признал за установено на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, че съществува вземането на „Юробанк България“ по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 218/10.05.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 403/2022 г. на РС – Смолян, срещу З. Т. М., за сумата от 649, 59 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит CREZ-18432210/21.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2022 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане, като са отхвърлени като неоснователни исковете за договорна възнаградителна лихва за периода 01.05.2021 г. – 01.03.2022 г. в размер на 96, 77 лева и за лихва за забава за периода 01.06.2021 г. – 16.04.2022 г. в размер на 57, 79 лева.

Със същото решение са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл. 79 ал. 1, във вр. с чл. 240 ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Юробанк България“ АД срещу З. Т. М. за заплащане на договорна възнаградителна лихва за периода от 01.05.2021 г. – 01.03.2022 г. в размер на 96, 77 лева и за лихва за забава за периода 01.06.2021 г. – 16.04.2022 1 г. в размер на 57, 79 лева по Договор за потребителски кредит CREZ18432210/21.07.2021 г.; ответницата е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК, пропорционално на уважената част от исковете разноски и юрисконсултско възнаграждение в общ размер 545, 26 лева и 60. 58 лева разноски в заповедното производство.

Това решение в отхвърлителната му част се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищецът „Юробанк България“ АД, чрез пълномощник юрисконсулт Кр. З., с оплаквания, че е неправилно.

Във въззивната жалба се изразява несъгласие с извода на районния съд за сключване на процесния договор в разрез с разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Прави се позоваване на Решение № 106/03.06.2022 г. по гр. д. № 3253/2021 г. на ІІІ г.о. на ВКС и се твърди, че след като в договора са посочени годишният процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, като в чл. 2 от договора са обективирани и взетите предвид допускания, следва да се направи обоснованият извод, че всички изисквания на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК са изпълнени.

Твърди се, че както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на годишния процент на разходите; те са нормативно определени в чл. 19 ал. 1 от ЗПК, респективно Приложение № 1 към ЗПК; прави се позоваване на съдебна практика.

Твърди се, че предвид гореизложеното неправилно районният съд е приел, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на решението в обжалваната част, като бъде постановено друго, с което да се уважи изцяло предявения иск; претендират се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответницата З. Т. М., чрез особен представител адв. П. М., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

В отговора се развиват доводи, че в договора за кредит не е описан начина на определяне на ГПР; липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения начин в Приложение № 1 от ЗПК, каквото е изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.

Твърди се, че липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти. Сочи се, че в случая разликата между лихвения процент и ГПР е 4, 06 %, което означава, че освен лихвата в ГПР са включени и други разходи по кредита, които няма как да бъдат установени. Сочи се, че липсата на яснота и правила за формирането на ГПК е самостоятелно основание за нищожност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Прави се позоваване на § 1 т.

1 и 2 от ДР на ЗПК.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното 2 решение като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. В писмена молба чрез пълномощник юрисконсулт Св. Т. се поддържа въззивната жалба.

За въззиваемата особеният представител адв. П. М. оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежни страни, ДТ е внесена, а по същество съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и установи:

В производството се претендират неизплатени от ответната страна главница, договорна лихва и мораторна лихва въз основа на Договор за потребителски кредит от 24.02.2021 г. Според договора кредиторът предоставя на ответницата кредит в размер на 699 лева /заплаща стока, която ответницата придобива/, кредитът се изплаща на 12 месечни вноски, общата стойност на плащанията е в размер на 816, 36 лева, при лихвен процент 28, 58 % и ГПР 32. 64 %. В договора се съдържа и погасителния план.

Районният съд е приел, че не са изпълнени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, поради което предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗПК договорът е недействителен и на основание чл. 23 от ЗПК кредитополучателят дължи връщане само н чистата стойност на кредита.

Настоящата инстанция споделя този извод на районния съд и препраща към мотивите на районния съд на основание чл. 272 от ГПК.

С оглед доводите във възивната жалба следва да се допълни:

Не отговаря на текста на чл. 2 от договора за кредит твърдението във въззивната жалба, че в тази част на договора са обективирани и взетите предвид допускания, поради което са изпълнени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. В разпоредбата на чл. 2 от договора се сочи, че месечните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора; плащането ще се извършва по банкова сметка на кредитора, посочена в договора, както и че началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни. Посочване на елементите, които формират ГРП, не е налице. Посочването само на процентната величина в договора на ГПР само формално изпълнява изискванията на чл. 11 л. 1 т. 10 от ЗПК. Непосочването на компонентите, които са включени при определянето на ГПР прави невъзможно за средния потребител обективно да сравни условията, предлагани от различните кредитодатели, съответно – да вземе информирано решение услугите на кого от тях да избере.

В чл. 3 б. „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредит се съдържа определение на понятието “общи разходи по кредита за 3 потребителя“ – всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условия за получаването на кредите при предлаганите условия. /Определение № 50685/30.09.3033 г. по гр. д. № 578/2022 г. на ІІІ г.о. на ВКС/.

Предвид доводите във въззивната жалба, че не е налице изискване да се посочват компонентите на ГПР следва да се допълни, че непосочването на компонентите на ГПР води до невъзможност да се установи дали в ГПР са включени всички разходи по кредита и по този начин на потребителя да се предостави достатъчно пълна информация за икономическите показатели и условия на договора за кредит. ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 32, 64 %, а възнаградителната лихва 28, 58 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание – чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Когато компонентите на ГПР остават неизвестни, на практика се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.

Предвид гореизложеното решението в обжалваните части следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, поради което Смолянски окръжен съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 436/04.12.2023 г. по гр. д. №

877/2022 г. на Смолянски районен съд В ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни исковете по чл. 422 от ГПК за договорна възнаградителна лихва за периода 01.05.2021 г. – 01.03.2022 г. в размер на 96, 77 лева и за лихва за забава за периода 01.06.2021 г. – 16.04.2022 г. в размер на 57, 79 лева, както и В ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл. 79 ал. 1, във вр. с чл. 240 ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Юробанк България“ АД срещу З. Т. М. за заплащане на договорна възнаградителна лихва за периода от 01.05.2021 г. – 01.03.2022 г. в размер на 96, 77 лева и за лихва за забава за периода 01.06.2021 г. – 16.04.2022 г. в размер на 57, 79 лева по Договор за потребителски кредит CREZ18432210/21.07.2021 г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5