Решение № 15617 от 17.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15617 гр. София, 17.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20211110172133 по описа за 2021 година

Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени са от „Т.“ ЕАД срещу М. И. Ч. (4/6 части) искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 377.74 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и за сумата от 22.30 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 49.35 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2021 г. и за сумата от 3.84 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 28.04.2021 г.

Предявени са от „Т.“ ЕАД срещу И. И. Ч. (1/6 част) искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 94.43 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и за сумата от 5.58 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 12.33 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 1

15.09.2019 г. до 28.04.2021 г. и за сумата от 0.96 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 28.04.2021 г.

Предявени са от „Т.“ ЕАД срещу М. И. Ч. (1/6 част) искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 94.43 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и за сумата от 5.58 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 12.33 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2021 г. и за сумата от 0.96 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 28.04.2021 г.

Ответниците М. И. Ч., И. И. Ч. и М. И. Ч. са получили препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК са подали писмен отговор, чрез адв.М.-пълномощник. Оспорват предявените искове по основание и размер. Заявяват, че липсва облигационна връзка, между страните по делото и не са потребители на топлинна енергия. Претендират разноски.

С Определение № 6521/11.02.2024 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „М.“ ООД.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Представен е Протокол от 01.07.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение на решението Договор №019/15.08.2002 г. По делото е прeдставен Договор № 5/05.08.2005 г. между ищец и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лицепомагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден. Ответникът не успя да проведе обратно доказване.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното 2 предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

От приложеното по делото Молба от Държавна спестовна каса за вписване на законна ипотека (вх.№ 10730/17.03.1991 г.) и Писмо (изх.№ П-10496/15.09.2017 г.) на СОрайон „Илинден“ се установи, че процесния недвижим имот- апартамент №41, находящ се в гр.София, ж.к.„Света Троица“ бл.351, ет.5 е собственост на М. И. Ч. и И.М. Ч., които видно о т Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.09 г. по искане № 7980/10.05.2018 г. към момента на придобиването-22.12.1990 г. са били в граждански брак.

От представената по делото Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.09 г. по искане № 7980/10.05.2018 г. се установи наследственото правоприемство, а именно, че съсобственика-наследодател И.М. Ч. се наследява от приживелия съпруг М. И. Ч. и двамата сина И. И. Ч. и М. И. Ч.. Частта на М. И. Ч. се равнява на основание 27, ал.1, във връзка с чл.44, т.1 СК, във връзка с чл.9, ал.1 ЗН на 4/6 части, а частите на И. И. Ч. и М. И.

Ч., съобразно чл.5, ал.1 ЗН са по 1/6 част.

Предвид изложеното, ответникът се явява потребител по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с „Т.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на СД на „Т.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.

Доказано бе от приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, че обектаапартамент №41, находящ се в гр.София, ж.к.„Света Троица“ бл.351, вх.Б, ет.5, абонатен № 190281 е присъединен към топлопреносната мрежа и е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/ от страна на „Т.” ЕАД, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на ответника са в съответствие с нормативните изисквания. Дяловото разпределение е било осъществявано от „М.“ ООД, притежаващ лиценз за извършване на тази услуга.

В разглеждания случай етажните собственици на сградата, находяща се в гр.София, ж.к.„Света Троица“ бл.351, вх.Б, след взето решение на проведено общо събрание(видно от Протокол от 01.07.2002 г.), са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице- помагач „М.“ ООД. По делото се доказа от заключението на съдебно-техническата експертиза, че дела на ответника от сградна инсталация и дължимите суми за топлинна енергия са определени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.

Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 513.80 лева; сума за битово-горещо водоснабдяване от 1459.13 лева и сума за дялово разпределение от 2.80 лева 3 и сумата от изравнителните сметки (за доплащане) от 320.89 лева /изчислена от ССЕ/. От получената сума от 1975.73 лева се изважда извършеното плащане от 449.54 лева и се получава общо сумата от 1526.19 лева, към която се прибавя сумата от изравнителните сметки (за доплащане) от 320.89 лева /изчислена от ССЕ/ и се получава сумата от 1847.08 лева включваща сумите за отопление, за битово-горещо водоснабдяване, за дялово разпределение и за изравнителни сметки (за доплащане), както и лихва от 299.72 лева, считана от първия ден след срока на забавата за плащане на задължението до 28.04.2021 г.

В тази връзка и предвид диспизитивното начало в гражданския процес, регламентирано в чл.6 ГПК, предявения иск следва да бъде уважен за цялостния размер от 566.60 лева (377.74 лева-4/6 части и 94.43 лева-по 1/6 част) и за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.

Съобразно клаузата на чл. 33, ал. 1 от ОУ (прието с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. – приложими за процесния период, включително с оглед твърденията на ищеца в исковата молба), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал.2, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото липсват доказателства, че ответниците са изпълнили надлежно и своевременно задълженията си, като с оглед клаузата от Общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съобразно приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, размера на дължимата лихва, върху главницата от 1847.08 лева и за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2021 г. е 299.72 лева. В тази връзка и предвид диспизитивното начало в гражданския процес, регламентирано в чл.6 ГПК, предявения иск следва да бъде уважен за цялостния размер от 74.03 лева (49.35 лева-4/6 части и 12.33 лева-по 1/6 част), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2021 г.

Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявения иск за сумата от 33.46 лева (22.30 лева-4/6 части и 5.58 лева-по 1/6 част), представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Щом неоснователен е иска за главницата, то неоснователен се явява и иска за сумата о т 5.76 лева (3.84 лева-4/6 части и 0.96 лева-по 1/6 част), представляваща мораторна лихва върху главницата(от 33.46 лева) за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 28.04.2021 г.

По разноските:

С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.

На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата от 1177.88 лева (785.26 лева-4/6 части и 196.31 лева-по 1/6 част), представляваща разноски4 за държавна такса от 282.69 лева, възнаграждения за вещи лица от 753.85 лева и юрисконсултско възнаграждение от 141.34 лева, съразмерно на уважената част от исковете.

Ищецът е направил на основание чл.78, ал.5 ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Според чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на всеки от ответниците по настоящото дело е по 400 лева. При съобразяване на приетото в решение на СЕС по дело С-438/2022, което е задължително за съдилищата, следва че при определяне размера на адвокатското възнаграждение националната юрисдикция не е обвързана от минималните размери, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да съобрази единствено фактическата и правна сложност на делото, съответно- положения от адвоката труд за осъществяването на защитата по делото.