Решение № 241 от 28.03.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Сливен, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20232230103799 по описа за 2023 година

Предявен е отрицателно установителен иск от ищцата срещу търговско дружество за недължима сума в размер на 3420 лева, произтичаща от договор за цесия.

Ищцата твърди, че от средата до края на месец март полила няколко обаждания по телефона от служители на фирма „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, във връзка с парично задължение на същата към въпросната фирма, като служители са изискали дългът да бъде погасен изцяло, а в случай, че не било извършено изцяло плащане, то да се извърше частично с плащане в кратък срок от всяко от обажданията.

Сочи, че от този период никой вече не я е търсил по телефона, като едва за първи път разбрала, че съществува задължение от фирмата, която я потърсила. В тази връзка се снабдила със справка за кредитна задлъжнялост от ЦКР на БНБ, съгласно Наредба № 22 на БНБ на ЦКР, от която установила, че ищцата е подавала в ЦКР ежемесечно от 31.10.2017 г. до момента към длъжник към „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД по задължение с дата на възникване 25.04.2012 г., като размера на дълга е 3420 лв., представляващ балансова експозиция, от която 750 лв. - просрочена главница, 2389 лева - просрочени лихви и други просрочени вземания и 281 лева такси и други разходи.

Оспорва обстоятелството, че е сключвала Договор с конкретната фирма, 1 като също и съществуването на облигационни отношения с ответника, които да могат на основание за вписване в ЦКР, като заявява, че същият договор следва да се счита като недействителен. Твърди, че никога не е била уведомена по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД за каквато и да е било извършена цесия, нито от ответника, нито от кредитора - цедент, от когото ответникът е придобил вземането, а също оспорва съществуването на извършена валидна цесия спрямо ищцата. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане на основание чл. 110 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че ищцата не дължи сума в общ размер на 3420 лв.

(три хиляди четиристотин и двадесет лева), представляваща вземане по договор за кредит от 25.04.2012 г. Претендират за присъждане на адвокатско възнаграждение.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на ответното дружество, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, прави възражение, че твърдението за възникнало правоотношение от 2012 г. е невярно, тъй като задължението произтичало от Договор за кредитна карта от 2006 г. сключен с Райфазенбанк България ЕАД, което задължение било прехвърлено на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с Договор за прехвърляне на вземания от 25.04.2012 г., с основание за вписване на задължението на ищцата в ЦКР с „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като кредитор.

Излагат, че подаването на информация към ЦКР, след цедиране на вземането е нормативно задължение на ответника, в изпълнение разпоредбите на БНБ.

Също така, твърдят че е неоснователно обстоятелството за неуведомяването на изъвршеното прехвърляне на задължението й към „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като прилагат за това полученото уведомление от ищцата.

Оспорват твърдението за изтекла погасителна давност, тъй като е налице влязъл в сила изпълнителен титул, и основава твърденията си относно вземането произтичащи от изпълнителен способ на потвърдена съдебна практика.

Считат, че съществува процесуална активност на кредитора, като е поддържана висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи. Поради което, кредиторът не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по 2 давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.

Излагат обстоятелства, за които считат че процесното задължение не е погасено по давност, като посочват образуваното и. д. № 430/2011 г. по описа на ЧСИ Надя Гангалова, като към момента на образуването му е било в сила Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980 г. където е било постановено, че „Погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудително осъществяване на вземането, като посочват и съдебна практика на ВКС след отпадналото влязло в сила Постановление, която е дало решение на поставения въпрос. Впоследствие, било преобразувано в срок и изп. д. № 3932/2017 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева, като по новообразуваното дело многократно са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давностните срокове.

С оглед гореизложените обстоятелства, оспорват изцяло исковата претенция.

Правят искане за разглеждане на делото, в тяхно отсъствие, при положение на неявяване на представител на ответното дружество.

В условията на евентуалност, и при уважаване на иска във връзка разноските за адвокатско възнаграждение, правят възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност на делото. С настоящия отговор молят на осн. на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че ищецът докаже заплащането им като излагат съдебна практика за това. Предявени са в условията на обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК за установяване на вземане от страна на ищцовото дружество по отношение на ответното дружество с цена на иска 340,71 лв., представляваща непогасени и изискуеми задължения на договори за мобилни услуги, както и дължима законна лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането – чл. 79 от ЗЗД.

В о.с.з. ищцата редовно призована, не се явява и не се представлява.

Ответното дружество не изпраща представител или пълномощник, но в писмен вид с молба вх. № 4452/23.02.2024 г. ответното дружество моли да се 3 даде ход на делото, а по съществото на спора да се отхвърлят изцяло исковите претенции. Претендират за разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, че ищцата има задължение към ответното дружество, предвид представената справка за кредитна задлъжнялост от 25.10.2022г.

От представените доказателства, приложени с отговора на исковата молба, се доказва че вземането произтича от сключен договор № 0610130089642205 за издаване на национална кредитна карта - РайКарт от 13.10.2006 г. ведно с Приложения Анекс № 1 от 30.10.2009 г.

Приложените Уведомление за извършено прехвърляне на вземания с изх. № 62070/01.07.2013 г; както и Рамков договор за продажба и прехърляне на вземания от 03.01.2011 г; и Конкретен договор за цесия (прехвърляне на вземания) от 25.04.2012 г; Приложение № 1В към Конкретен договор за цеция (прехвърляне на вземания) от 25.04.2017 г; Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал. 3 от ЗЗД, се установява, че ищцата била уведомена за сключването на процесната цесия. Това се доказва и потвърждава и от обратни разписки, представени по конкретното дело.

От приложеното изпълнително дело по хода на процеса, от ЧСИ Гергана Илчева, с №3932/2017г., в което е приложено и изп.д.№430/2011г. по описа на ЧСИ Гангалова се установява, че ответното дружество е предприело изпълнителни действия освен образуването на ново изпълнително дело, като е изпращало молби за налагане на запор и възбрана върху имуществото на ищцата, предвид висящо задължение.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, което произтича от нормата на чл. 111, б. в от ЗЗД и Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. по тълк.дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, т. 10. Действително се установи, че „съдебен процес" в разпоредбата за спиране на давността - чл. 111, б."ж" от ЗЗД не включва изпълнителното производство и давността не спира да тече по време на неговата висящност. Тя е прекъсвана многократно от датата, на която е 4 поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие в рамките на конкретен изпълнителен способ. При прекратяване на изп.производство на основание чл.433, т. 8 от ГПК давността се брои от последното валидно изпълнително действие, поискано от взискателя. Доказа се, че ответното дружество предприело изпълнителни действия, които се оказва, че са прекъснали давността, предвид 21.03.2022 г. с предстванета сметка № 0000178785 за налагане на запор без извършване на опис.

В продължение на това няма оспорване и от двете страни относно това, че между тях е сключен кредитен договор, и съществува облигационна връзка между тях, тъй като се е стигнало от страна на ответника, който в конкретния случай е „ЕОС МАТРИКС“ , да се иска вземането на ищеца което произлиза от договора за кредитна карта. От този договор се установява че вземането произтича от задължението по предоставен банков кредит по Договор за издаване на национална кредитна карта – РайКарт.

Във връзка с това, и при отношение че заповедта има силата на пресъдено нещо, според чл.117, ал.2 ЗЗД, твърди че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. По настоящия казус, съдът намира че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност както се смята по гореизложения аргумент от ЗЗД, който е приложим в настоящия случай, която е била прекъсната с предприетите действия от страна на ответното дружество.

Предвид това, че ответникът доказал в този времеви период че са предприемани действия по реализиране на вземането, съдът счита, че исковата претенция се явява недоказана и неоснователна, така и Решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.10 установява че, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането на ВКС, т.10 установява че, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Тя се прекъсва многократно от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие в рамките на конкретен изпълнителен способ, който факт ответника безспорно е доказал.

Предвид гореизложените обстоятелства, съдът счита, че следва да отхвърли исковите претенции, като неоснователни и недоказани.

Съдът не следва да присъжда разноски, тъй като по делото липсва 5 списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените отрицателно установителни искове за признаване на установено, че М. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С-, ---, ул. „Д- Ц-“ № -, вх. -, ет.-, ап. -, чрез пълномощника си адвокат Л. А. Г. - САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 38, ет.1, ап.1 не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД , ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6, представлявано от Райна И. Миткова - Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев, сумата от 3420, 00 лева ( три хиляди четиристотин и двадесет лева), представляваща вземане по договор за кредит от 25.04.2012 г., от която сума 750 лв. - просрочена главница, 2389 лева - просрочени лихви и други просрочени вземания и 281 лева такси и други разходи, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

Решението подлежи на обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 6