Решение № 2325 от 12.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2325 гр. София, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20231110158598 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искови молби с вх. №№ 301158/26.10.2023 г.;

301159/26.10.2023 г.;

304444/27.10.2023 г.;

304445/27.10.2023 г.;

305405/30.10.2023 г., и 305406/30.10.2023 г., съединени по реда на чл. 213 ГПК, като е допуснато изменение на иска с протоколно определение от 23.10.2024 г. (на лист 247 от делото) на Н. Н. Х. срещу „Стик – кредит“ АД, с която са две групи предявени претенции:

1. за признаване за установено по отношение на ответника, че клаузите на чл. 27 от Договори за потребителски кредит, предоставен от разстояние №№ 854178/09.07.2022 г.; 853645/08.07.2022 г.; 948342/26.04.2023 г.;

934179/02.03.2023 г.; 664739/02.01.2021 г., и 663655/23.12.2020 г., сключени между страните, които предвиждат неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоеното по кредита на ден в случай, че ищецът не предостави обезпечение по кредита, не обвързва страните поради нищожност поради противоречие със закона – неравноправност, заобикалянето му, или противоречие с добрите нрави, както и

2. за осъждане на ответника да плати на ищеца недължимо платени суми по горепосочените договор, които бил изцяло нищожни поради липса на реквизит или неспазена форма, съответно:

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № 854178/09.07.2022 г. – 211,94 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № 853645/08.07.2022 г. – 23,40 лева;

1

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № 948342/26.04.2023 г. – 223,53 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № 934179/02.03.2023 г. – 123,44 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № 664739/02.01.2021 г. –216 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № 663655/23.12.2020 г. – 43,20 лева, ведно със законната лихва върху всички посочени суми от датите на предявяване на исковите молби (посочени в първия абзац) до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че между страните са сключени шест броя Договори за потребителски кредит от разстояние, по силата на които ответникът се задължил да отпусне на ищеца следните суми при посочените условия:

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № 854178/09.07.2022 г. – 3000 лева при лихва от 36 % годишно (посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 42,58 %), които ищецът следвало да върне за период от 24 месеца след сключване на договора, а общата дължима се сума била 4612,07 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № 853645/08.07.2022 г. – 2000 лева при лихва от 36 % годишно (посочен ГПР в размер на 42,58 %), които ищецът следвало да върне за период от 24 месеца след сключване на договора, а общата дължима се сума била 3074,71 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № 948342/26.04.2023 г. –950 лева при лихва от 27 % годишно (посочен ГПР в размер на 30,60 %), които ищецът следвало да върне за период от 12 месеца след сключване на договора, а общата дължима се сума била 1120,01 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № 934179/02.03.2023 г. – 950 лева при лихва от 27 % годишно (посочен ГПР в размер на 30,60 %), които ищецът следвало да върне за период от 12 месеца след сключване на договора, а общата дължима се сума била 1120,01 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № 664739/02.01.2021 г. – 800 лева при лихва от 36 % годишно (посочен ГПР в размер на 42,58 %), които ищецът следвало да върне за период от 30 дена след сключване на договора, а общата дължима се сума била 824 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № 663655/23.12.2020 г. – 800 лева при лихва от 36 % годишно (посочен ГПР в размер на 42,58 %), които ищецът следвало да върне за период от 30 дена след сключване на договора, а общата дължима се сума била 824 лева.

Твърди се, че в договорите било уговорено задължения на ищеца да осигури поръчител на задължението или да го обезпечи с банкова гаранция, а след това било предвидено, че ако ищеца не предостави едно от тези две 2 обезпечения, следва да заплаща по 0,9 % от усвоената от нея сума на ден като неустойка. Твърди се, че ищецът платил по договорите съответно:

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № 854178/09.07.2022 г. – 10 472,40 лева с включената неустойка от 5860,33 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № 853645/08.07.2022 г. – 6981,60 лева с включената неустойка от 3906,89 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № 948342/26.04.2023 г. – 1970,05 лева с включената неустойка от 850,04 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № 934179/02.03.2023 г. – 1970,05 лева с включената неустойка от 850,04 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № 664739/02.01.2021 г. – 1040 лева с включената неустойка от 216 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № 663655/23.12.2020 г. – 1040 лева с включената неустойка от 216 лева.

Договорите се оспорват като нищожен поради противоречие със закона – липса на един от реквизитите – годишния процент на разходите (ГПР), за който се поддържа, че е неправилно изчислен, защото не включва неустойката за непредставено обезпечение, а действителният ГПР е в пъти по-висок от законово определения максимум. Поддържа се, че уговорената неустойка е прекомерна, а освен това е резултат от неравноправна клауза, тъй като е за акцесорно задължение, от чието неизпълнение ответникът не е търпял вреди.

Освен това неустойката била уговорена в противоречие със забраната при забава за изпълнение по договор за потребителски кредит, потребителят да дължи само лихва. Поддържа се освен това, че договорът е нищожен и поради неспазена форма – същият е с шрифт, чийто кегел е по-малък от 12 пункта, а също и поради използване на заблуждаващи практики. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Стик – кредит“ АД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Поддържа, че ищецът бил встъпил доброволно в договора, поради което не можел да оспорва клаузите в него като неравноправни. Излага множество аргументи относно допустимостта на неустойката; това, че обезпечава легитимен интерес на ответника, както и че размерът на неустойката можело да се уговори свободно от страните и размерът бил приет от тях. Поддържа, че неустойката не е начислявана от ответника и не е била платена от ищеца.

Иска отхвърляне на исковете претендира разноски.

В съдебното заседание ищецът поддържа исковете чрез представителя си.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С определението за насрочване на делото (на лист 191 – 192) съдът е обявил за безспорни между страните следните факти:

3 че между тях са сключени следните шест договора за потребителски кредит от разстояние:

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № 854178/09.07.2022 г. – 3000 лева при лихва от 36 % годишно (посочен ГПР в размер на 42,58 %), които ищецът следвало да върне за период от 24 месеца след сключване на договора, а общата дължима се сума била 4612,07 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № 853645/08.07.2022 г. – 2000 лева при лихва от 36 % годишно (посочен ГПР в размер на 42,58 %), които ищецът следвало да върне за период от 24 месеца след сключване на договора, а общата дължима се сума била 3074,71 лева;

– Договор за потребителски кредит от разстояние № 948342/26.04.2023 г.

– 950 лева при лихва от 27 % годишно (посочен ГПР в размер на 30,60 %), които ищецът следвало да върне за период от 12 месеца след сключване на договора, а общата дължима се сума била 1120,01 лева;

– Договор за потребителски кредит от разстояние № 934179/02.03.2023 г.

– 950 лева при лихва от 27 % годишно (посочен ГПР в размер на 30,60 %), които ищецът следвало да върне за период от 12 месеца след сключване на договора, а общата дължима се сума била 1120,01 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № 664739/02.01.2021 г. – 800 лева при лихва от 36 % годишно (посочен ГПР в размер на 42,58 %), които ищецът следвало да върне за период от 30 дена след сключване на договора, а общата дължима се сума била 824 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № 663655/23.12.2020 г. – 800 лева при лихва от 36 % годишно (посочен ГПР в размер на 42,58 %), които ищецът следвало да върне за период от 30 дена след сключване на договора, а общата дължима се сума била 824 лева; че в договорите били уговорени задължения на ищеца да осигури поръчител на задължението или да го обезпечи с банкова гаранция, а било предвидено също, че ако ищецът не предостави едно от тези две обезпечения, следва да заплаща по 0,9 % от усвоената от нея сума на ден като неустойка.

Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в откритото заседание на 23.10.2024 г. (на лист 247 от делото), а в писмен вид – на лист 222 – 234 от делото, което съдът кредитира като логично, последователно и посочващо методите си на изчисление, ако в годишния процент на разходите по договорите се включат разходите за неустойка, то ГПР би бил:

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № 854178/09.07.2022 г. – 195,34 %;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № 853645/08.07.2022 г. – 195,34 %;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № 948342/26.04.2023 г. – 120,07 %;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № 4

934179/02.03.2023 г. – 120,07 %;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № 664739/02.01.2021 г. – 63 %;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № 663655/23.12.2020 г. – 63 %, а ищецът е заплатил по съответните договори за кредит общо: