Решение № 558 от 13.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. Пловдив, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255300500441 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят Д. А. „Държавен резерв и военновременни запаси”, със седалище и адрес на управление – гр.*****, представлявана от процесуалния му представител юр.В.Г. - моли да се отмени решение №5213/23.12.2024 г. по гр.д.№10544/2024 г. на Пловдивския районен съд, 17 гр.с., с което е осъдено да заплати на „Пловдивска консерва“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, следните суми:

13402,38 лв., представляваща средномесечния пазарен наем за периода 01.07.2019 г. 31.12.2019 г. за ползването на собствените на „Пловдивска консерва“ АД цистерни, пълни с гориво, собственост на Държавна Агенция „Държавен резерв и Военновременни запаси“, с която неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда - 17.06.2024 г., до окончателното изплащане и сумата в размер 2436,10 лв. разноски за производството. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решенето, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се отхвърли като неоснователен предявеният иск, като се присъдят разноските по делото, вкл. юрисконсулско възнаграждение. Конкретно са изложени оплаквания, че съдът е уважил иска без да са налице достатъчно доказателства, че за процесния период ищецът е съхранявал 248,192 тона газьол за промишлени и комунални цели. Изводите на съда се базират на документи от 2011 г., в които се посочва количество 203,236 тона, а не както твърди ищецът 248,192 тона. Неправилно съдът се позовава на влязли в сила съдебни решения от предходни периоди. Съдът не е анализирал представеният по делото протокол № 1168/23.4.2021 г., който документира за компрометирани пломби и капаци на люковете, които установяват, че количеството гориво е значително по-малко от процесните 248,192 тона. Тези писмени доказателства отразяват наличността на горивото година и половина – две след края на исковия период, но в 1 сравнение с документите от 2011 г. са по-реалистични. При изпълнението на борсов договор от № 143/17.2.2022 г. за продажба на останалото гориво в резервоарите на ищцовото дружество се установява, че наличното гориво е в размер на 178,740 тона, а не процесните 248,192 тона. Резервоарите са 10 броя, а не 13 броя, както е заявено в исковата молба и след изтеглянето на горивото е установено, че всички са празни, 69,452 тона гориво не са намерени в резервоарите на ГСМ площадката на ПЛОВДИВСКА КОНСЕРВА АД.

Претендират се разноски за производството пред първа и втора инстанция.

Постъпил е отговор от ПЛОВДИВСКА КОНСЕРВА АД чрез адв.С. С., с който се оспорва жалбата и се иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

Конкретно са наведени доводи, че липсват посочените от жалбоподателя нарушения на РС.

Неоснователно е твърдението, че липсват категорични доказателства за точния размер на опразненото след процесния период гориво, което се установява от влезлите в сила решения, в които процесното количество е изследвано през годините. Собствеността на процесните 248,192 тона са опазвани в цистерните на ПЛОВДИВСКА КОНСЕРВА АД. Собствеността върху тях не е преминала върху друго лице, затова не са налични по делото новоиздадени в исковия период заповеди на председателя на държавната агенция за предаване на горивото.

Неправилен е доводът, че претенцията касае 13 броя резервоари, тъй като размерът на обезщетението е определен на база среднопазарения месечен наем за количество на гориво, а не за наем на цистерната. Преклудирани са доводите относно вида на горивото, както и че цистерните са били предмет на договор за наем с „Филикон-97“ АД, поради което ПЛОВДИВСКА КОНСЕРВА АД не е обедняло, което възражение вече е отхвърлено с Решение № 18/25.2.2021 г. по т.д. № 434/2020 г. на ВКС, І ТО и Решение № 210/8.6.2015 г. по в.т.д. № 216/2015 г. на ПдАС. Неотносим е доводът за приложимост на Тълкувателно решение № 3/2012 г., което важи при иск с правно основание чл. 82 ЗЗД. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски за настоящото производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предявени са ОСИ с пр.основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 13402,38 лв., представляваща обезщетение в размер на средномесечния пазарен наем за периода 01.07.2019 г. - 31.12.2019 г. за ползването на собствените на „Пловдивска консерва“ АД цистерни, пълни с гориво, собственост на Държавна Агенция „Държавен резерв и Военновременни запаси“, с която неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда 17.06.2024 г., до окончателното изплащане и разноски за производството.Ищецът твърди, че едва през м.март 2022 г. ответникът е вдигнал горивото от цистерните му.

В отговора на ИМ по чл.131 ГПК ответникът навежда следните доводи: ищецът не е ангажирал доказателства, че е опазвал количество гориво от 248,192 тона , тъй като в протокола за отговорно пазене от 2011 г. се сочи количество от 203,236 тона, а в полза на държавата са отнети 65,342 тона; на 23.04.2021 г. комисия от ТД ДР **** в присъствие на представители на ищеца е съставен констативен протокол №1168/23.04.2021 г. – установено е, че при някои от резервоарите има скъсани пломби, корозирали пломби, липсващи пломби и капаци, от което можело да се предположи, че част от горивото е компрометирано.

Извършен е количествен контрол от „Булгарконтрола“АД и видно от изготвените Сертификати за инспекция №102842/02.09.2021 г. и №1044271/23.12.2021 г., количеството гориво е 183,527 тона. С Борсов договор №143/17.02.2022 г. цялото налично количество газьол в размер на 178,740 тона е преместено от площадката на „Пловдивска консерва „АД.

С Протокол №1149/12.05,2022 г.на ТД Митница **** е установено след изтегляне на горивото, че резервоарите са 10 бр. с номера 245,241,11,12,13,14,15,16,17 и без № , а не 13 бр.,както е заявено в ИМ, и са празни, че 69,452 тона не са намерени.

По обстоятелствата – във връзка с напавените доводи и оплаквания, ПОС намира следното:

От представените доказателства е видно, че между страните е сключен договор за съхранение на военновременни запаси №23/14.03.2008 г., по силата на който ДА ДРВВЗ е 2 предала на ищцовото дружество гориво; договорът е действал до 31.12.2009 г. и няма спор, че след прекратяването предаденото гориво не е било реализирано, нито взето обратно от възложителя. С констативен протокол от 06.08.2010 г. , съставен от комисия на ДА ДРВВЗ е установено, че в „Пловдивска консерва”АД се води на отчет военновременен запас от промишлено гориво от 969,358 тона, като при фактическото му измерване е установено количество от 969,546 тона, което се съхранявало както следва: 261,555 тона във вместимости на производствената площадка на дружеството и 707,991 тона – в резервоари на територията на Балканкар-Рекорд АД-****. Част от това гориво -665,824 тона е продадено на ЕТ ***** с борсов договор №402/25.08.2010 г. и с писмо от 28.3.2012 г. на ТД ДР-****, „Пловдивска консерва” е било уведомено, че на съхранение при него остават 313,776 тона газьол, собственост на агенцията. При извършена от митническите органи проверка на 01.06.2011 г. са открити в наети от „Пловдивска консерва”АД резервоари на територията на Балканкар-Рекорд АД -203,236 тона „тежки масла-тежки горива“ и 65,342 тона „Тежки масла-газьол“, които са били задържани и предадени на отговорно пазене на „Пловдивска консерва”АД, които количества с разрешение и под контрола на митническите органи са били преместени в 13 бр. резервоари, запечатани с пломби на производствената площадка на „Пловдивска консерва”АД, за което са съставени съответните протоколи.

Следователно, към м.07.2011 г. при „Пловдивска консерва”АД е останало на съхранение гориво на ответника в размер на 248,192 тона /969,358-655,824-65,342=248,192 т./, съхранявано в 13 бр. запечатани цистерни. Липсват доказателства след тази дата до исковия период 01.07.2019-31.12.2019 г. да са извършвани последващи проверки досежно това количество гориво, неговото състояние и начин на съхранение. От представите доказателства е видно, че за предходни периоди за същото вземане, между същите страни на същото основание са постановени влязли в сила решения, както следва: решение по гр.д.№451/21 г.на ПОС за периода 01.07.2016-31.12.2016 г.; решение по гр.д.891/22 г. на ПОС за периода 01.01.2016-30.6.2017 г.; решение по гр.д.№1933/21 г.на ПОС за периода 01.07.2017-31.12.2017 г.; решение по гр.д.№3354/23 г.на ПОС за периода 01.01.2018-30.6.2018 г.; решение по гр.д.№1549/24 г.на ПОС за периода 01.07.2018-31.12.2018 г.; и последното решение по гр.д.№2221/24 г.на ПОС за периода 01.01.201930.6.2019 г., с които е присъдено обезщетение за съхранявано гориво на общото количество от 248,192 тона в цистерните на ищцовото дружество, т.е. формирана е сила на присъдено нещо за това, че до 30.6.2019 г.съхраняваното от Пловдивска консерва АД гориво е в размер на 248,192 тона. Съгласно чл.297 ГПК – влязлите в сила решения са задължителни за всички съдилища, учреждения и общини в РБългария. За исковия период 01.07.2019-31.12.2019 г. Същото количество е продадено с Борсов договор №143/21.2.2022 г. От направените замервания и съставените приемопредавателни протоколи и доклад от м.март 2022г. при изтегляне на количествата от резервоарите на ищеца във връзка с борсовия договор е установено,че наличното на площадката на Пловдивска консерва АД гориво е в размер на 178,740 тона вместо 248,192 тона, както и че пломбите на изходните кранове на част от резервоарите са премахнати. Тези обстоятелства, обаче, са правно ирелевантни, тъй като са констатирани 2,5години по-късно след исковия период, за който няма такива данни по делото.

ПОС намира от правна страна следното:

Фактическия състав на неоснователното обогагяване по чл.59 ЗЗД включва обедняване на ищеца, обогатяване на ответника , връзка между обедняването и обогатяването и липса на правно основание за имущественото разместване.

По отношение на довода на въззивника, че не е доказано обогатяването му и обедняването на ищеца по делото, ПОС намира, че по делото ищецът е ангажирал доказателства, че за процесния период ответника държи свои вещи в процесните цистерни на ищеца без правно основание, тъй като договорът му с ищеца е прекратен. Следователно същият се обогатява със сумата, която би платил за наем, а ищецът обеднява със сумата, която би получил ако преотдаде процесните цистерни под наем. От приетата по делото ССЕ, изпълнена от вещото лице Д. С. – заключение от 14.11.2024 г., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че средномесечният пазарен наем за периода 01.07.2019 г.- 31.12.2019 г. на цистерни, съдържащи 248,192 тона гориво, е в размер на 2233,73 лв. месечно или за периода – 13,402,38 лв., в който размер изкът е основателен и доказан. Ответната страна е оспорила заключението като е представила договор за наем от 24.4.2009 г. със страни Балканкар-Рокорд“АД като наемодател и 3

„Пловдивска консерва”АД като наемател с предмет предоставяне за временно ползване от 1 месец на площадка за съхранение на петролни продукти срещу наемна цена от 1500 лв. Съдът намира, че представения договор не може да служи за доказателство за определяне на средномесечна цена, която би се получила от отдаването под наем на 13 бр. цистерни за съхранение на гориво, тъй като не е ясно дали предмета на предсавения договор е идентичен с предмета по настоящето дело, както и че договорената наемна цена не е актуална – същата е договорена по сключен договор 10 години преди процесния период; не са заявени искания за повторна или разширена експертиза.