Решение № 19 от 28.06.2023, Окръжен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Монтана, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Търговско дело № 20221600900068 по описа за 2022 година

Предявен е иск от Община *, представлявана от кмет З.Ж. срещу „М. 8“ АД /н/ гр.

*, „М. БГ“ АД, ЕИК *, „М.-П“ ЕООД, ЕИК *, „М.-Ж“ ЕООД, ЕИК *, „ФУРГОНИ“

ЕООД, ЕИК *и „М.-Б.“ ЕООД, ЕИК *, всички със седалище гр.*за обявяване за недействителна по отношение на Общината съдебна спогодба , обективирана в протокол от 13.01.2022г. по т.д. № 243/2020г. на ОС Монтана, сключена между страните „М. 8“ АД /н/ от една страна и от друга „М. БГ“ АД, ЕИК *, „М.-П“ ЕООД, ЕИК *, „М.-Ж“ ЕООД, ЕИК *, „ФУРГОНИ“ ЕООД, ЕИК *и „М.-Б.“ ЕООД, ЕИК *, с която дружеството „М.

8“ АД (н.) е признато за собственик на недвижими имоти, част от капитала на дружествата „М.-П“ ЕООД, „М.-Ж“ ЕООД, „ФУРГОНИ“ ЕООД с правно основание чл. 216,ал. 1, т.

4 от Данъчно -осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, съединен при условията на евентуалност , в случай на отхвърляне , с иск за обявяване недействителността на основание чл. 216,ал.1,т.1 ДОПК.

Твърди се от ищеца, че има качеството на публичен взискател с вземания за данъци към ответниците „М.-П“ ЕООД, „М.-Ж“ ЕООД и „ФУРГОНИ“ ЕООД . С акт за установяване на задължения по декларация № */09.07.2021г., съставен на основание чл.

107,ал.3 ДОПК от орган по приходите към Община * е установено към 09.07.2021г. задължение на М.-П ЕООД в размер на 10 889.71 лв., включващо главница 8742.02 леватакси битови отпадъци и данък върху недвижими, както и 2147.69 лева лихви за просрочие.

С акт за установяване на задължения по декларация № */23.06.2021г., съставен на основание чл. 107,ал.3 ДОПК от орган по приходите към Община *е установено към 23.06.2021г. задължение на М.-Ж ЕООД в размер на 100 934.51 лв., включващо 1 главница 79447.67 лева-такси битови отпадъци и данък върху недвижими, както и 21486.84 лева лихви за просрочие. С акт за установяване на задължения по декларация № */09.07.2021г., съставен на основание чл. 107,ал.3 ДОПК от орган по приходите към Община *е установено към 09.07.2021г. задължение на ФУРГОНИ ЕООД в размер на 2 712,86 лв.,включващо главница 2489.35 лева такси битови отпадъци и данък върху недвижими, както и 223.51 лева лихви за просрочие. Актовете са връчени на длъжниците чрез ЧСИ М.П., рег № *от КЧСИ, с район на действие - Софийски градски съд на 20.12.2021 г..

Поради неизпълнението на задълженията на длъжниците по Актовете за установяване на задължения са образувани изпълнителни дела при ЧСИ А.Я. с рег. №*от КЧСИ, с район на действие - ОС – *, а на 19.01.2022 г. делата са образувани наново при ДСИ К.Р. с район на действие - РС - Монтана. Принудителното изпълнение по отношение на длъжника М.- П ЕООД е насочено върху собствен имот ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *и върху построените в имота СГРАДИ, с идентификатори: *; *; *и *. с наложени възбрани, вписани в Имотен регистър на 24.02.2022 г. по партидите на имотите. Принудителното изпълнение по отношение длъжника М.- Ж ЕООД е насочени върху собствен имот УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *, ведно с построената в имота СГРАДА с идентификатор *, а по отношение длъжника ФУРГОНИ ЕООД върху негов собствен имот ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е идентификатор *, ведно с наложени възбрани, вписани в Имотен регистър на 19.04.2022 г. . Собствеността върху имотите дружествата са придобили чрез апортиране в капитала им чрез апортна вноска от М. БГ АД , както следва: Решението за апортиране на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *в капитала на М.-П ЕООД е вписано в ТР на 07.05.2009 г. и в Имотен регистър на 09.12.2010 г.;Решението за апортиране на СГРАДИ с идентификатори *; *; *и *в капитала на „М.-П“ ЕООД е вписано в ТР на 04.02.2010 г. и в Имотен регистър на 09.12.2010 г.;Решението за апортиране на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *и СГРАДА с идентификатор *в капитала на М.-Ж ЕООД е вписано в ТР на 17.06.2009 г. и в Имотен регистър на 13.12.2010 г.; Решението за апортиране на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *в капитана на „ФУРГОНИ“ ЕООД е вписано в ТР на 11.02.2009 г. и в Имотен регистър на 12.03.2009 г..

Към момента на вписване апортните вноски М. БГ АД е било едноличен собственик на капитала на дружествата.

На 28.04.2022г. на съдебния изпълнител е представен от синдика на М. 8 АД /н/ протокол от 13.01.2022г. по т.д. № 243/2020г. на ОС-Монтана, обективиращ одобрена от съда спогодба между ответниците, според която М. 8 АД /н/ е признато за собственик на горепосочените недвижими имоти. Съдебната спогодба е вписана в Имотния регистър към Агенция по вписванията на 31.03.2022 г. по партидите на имотите, като по силата на Спогодбата имотите са влезли в масата на несъстоятелността на дружеството М. 8 АД (н.).

Като последица от това наложените възбрани от ДСИ К.Р. са вдигнати и ОБЩИНА *е възпрепятствана да удовлетвори вземанията си срещу длъжниците. Изложени са обстоятелства за намерение за увреждане общината като кредитор предвид връчване на актовете за установяване задължения на 21.12.2021г. по реда на чл. 47 ГПК и сключване на спогодбата месец след това. Спогодбата е сключена между свързани лица като се твърди, че 2

М. 8 АД /н/ е акционер в М. БГ АД, което пък е едноличен собственик на капитала на дружествата –длъжници на Общината с намерение за причиняване на увреждане на публичния взискател, доколкото с нея се затруднява удовлетворяването на ищеца.

Наведено е твърдение, че спогодбата е безвъзмездна сделка.

При така поддържаните фактически обстоятелства се иска от съда да обяви за недействителна по отношение на ищеца сключената между ответниците съдебна спогодба по т.д. дело № 243/2020г. по описа на ОС Монтана като увреждаща ищеца, а при условията на евентуалност като безвъзмездна сделка .

Ответникът М. 8 АД /н/ чрез синдик Д. С. с подаден в срок писмен отговор оспорва иска като неоснователен . Оспорено е твърдението за сключване на спогодбата с намерение за увреждане на ищеца с доводи, че ревандикацията на имотите, съответно връщането им в масата на несъстоятелността, която е предявена с исковата молба от 12.11.2020г. по т.д. № 243/2020г. на МОС е предприето за попълване масата на несъстоятелността като заключителен етап на предходни производства, съответно е обусловено от влязло в сила решение № 821/16.04.2020г. на САС, с което на основание чл. 647,ал.1,т.6 ТЗ извършена от М. 8 АД непарична вноска в капитала на М. БГ АД, а впоследствие и в капитала на дружествата приобретатели на процесните имоти е обявена за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността . При наличие на това решение, то искът за ревандикация би бил основателен, като с оглед очаквания правен резултат и с оглед избягване неблагоприятни последици за ответниците са предприети действия за сключване на спогодба, като покана за това е направена от синдика на 23.02.2021г. и с оглед възможността за постигане на спогодба, производството по т.д. № 243/2020г. е спряно с определение от 08.03.2021г.. Конкретно предложение за споразумение е получено от синдика на 14.06.2021г., одобрено с решение на кредиторите на несъстоятелността и представено по т.д. № 243/2020г. на 15.11.2021г. . Твърди се, че действията по сключване на споразумение са предприети преди връчване на актовете за установяване на задължения, поради което и спогодбата не е сключена с намерение за увреждане ищеца. Спогодбата е сключена от страна на М. 8 АД, действащо чрез синдика си с единствената цел – попълване масата на несъстоятелността и в защита интересите на кредиторите съобразно предвидените в ТЗ правомощия на синдика. Специалните правомощия на синдика в производството по несъстоятелност изключват наличието на свързаност с ответниците по иска , предявен по т.д. № 243/2020г. .Позовава се и на влязло в сила решение по т.д. № 243/2020г. по описа на МОС, с което ревандикационния иск срещу М. Е. ЕООД /л/ е уважен, съответно и при уважаване настоящия иск с последица възобновяване прекратеното производство по т.д. № 243/2020г. би се стигнало до правен резултат , идентичен със спогодбата.

Оспорва приложението на чл. 216 ДОПК по отношение одобрена от съда спогодба с оглед последиците й , предвидени в чл. 234,ал. 3 ГПК.

Останалите ответници по иска са подали в срок общ писмен отговор чрез пълномощник адвокат К. Ш. , с който искът срещу ответниците М. –П ЕООД, М.-Ж 3

ЕООД и Фургони ЕООД се оспорва като неоснователен, а срещу М. БГ АД и М.-Б.

ЕООД се поддържа, че е недопустим.

Недопустимостта се извежда от обстоятелството, че тези ответници нямат качеството на длъжници на ищеца , съответно по отношение на тях ищецът не е процесуално легитимиран да предяви иск по чл. 216,ал.1 ДОПК.

Основателността на иска е оспорена с доводи, че съдебната спогодба с оглед характеристиките й не попада в категорията на посочените в чл. 216,ал.1 ДОПК действия и сделки .

На втори място се оспорва твърдението същата да е сключена с намерение за увреждане ищеца като кредитор и то при условията на свързаност. Поддържа, че спогодбата е постигната с цел процесуална икономия и заплащане на по-малко държавни такси, като със същата е уреден със сила на присъдено нещо дългогодишен правен спор, предмет на съдебни производства за попълване масата на несъстоятелността и с оглед правните последици на влязло в сила решение за отмяна извършена от несъстоятелния длъжник апортна вноска в капитала на М. БГ АД, предвидени в чл. 648 ТЗ. Желание за постигане на такава са заявили още с отговора на исковата молба по т.д.№ 243/2020г. , подаден на 18.12.2020г. , като проекта за такава е депозиран по делото на 15.11.2021г. , преди да са им съобщени и влезли в сила актовете, установяващи задълженията им към ищеца. Със спогодбата са постигнали правен резултат, какъвто би бил налице и при разглеждане ревандикационния иск по същество, за което се позовава на влязлото в сила решение по т.д.

№ 243/2020г. по отношение на ответника М. Е. ЕООД /л/ , както и на наличието на вписана на 14.01.2009г. обща възбрана , включително и по отношение на процесните имоти.

Ищецът във връзка с отговорите на ответниците е оспорил твърденията, че спогодбата е сключена с оглед процесуална икономия и заплащане на по-малък размер държавни такси, съответно , че е бил ясен изхода на спора. Излага доводи за неоснователност на иска за ревандикация като поддържа, че с решението по отменителния иск е отменен апорта , извършен от М. 8 АД в капитала на М. БГ АД на 29.03.2007г. , което не води до недействителност на последващите апортни вноски, направени от М. БГ АД в капитала на ответниците М. –П ЕООД, М.-Ж ЕООД и Фургони ЕООД. Позовава се на разпоредбата на чл. 647,ал.3 ТЗ, липсата на вписване исковата молба по отменителния иск по т.д. № 33/2011г. на МОС, както и на придобити от ответниците права на собственост към датите на вписване апортните вноски в ТР . Позовавайки се на отговора на исковата молба по т.д. № 243/2020г. и предвид наличието на вписвания в ТР на апортните вноски,навежда довод за придобиване от ответниците право на собственост чрез давностно владение- самостоятелно основание за отхвърляне иска за ревандикация. Поддържа, че процесуалното поведение на ответниците по т.д. № 243/2020 г. е предприето единствено с намерение увреждане ищеца .

Твърди , че спогодбата като договор между страните има безвъзмезден характер и попада в хипотезата на чл. 216,ал.1,т.1 ДОПК.

Оспорва релевантността на предхождащите одобряване на спогодбата действия на 4 ответниците.

Оспорва наличието на вписана за процесните имоти обща възбрана като обезпечителна мярка в производството по несъстоятелност, поради липса на вписвания на такава по партидите на всеки от имотите, които към този момент не са били собственост на М. 8 АД.

С допълнителния отговор ответниците М. –П ЕООД, М.-Ж ЕООД, Фургони ЕООД, М. БГ АД и М.-Б. ЕООД, чрез пълномощник адвокат К. Ш. поддържат наведени с първоначалния отговор оспорвания на исковата молба като развиват правни съображения за вероятната основателност на ревандикационния иск , както и такива за наличието на вписана обща възбрана и значението на извършените след вписването й разпоредителни действия с процесните имоти. Изрично оспорват довода на ищеца за позоваването им на изтекла придобивна давност в хода на съдебното производство, по което е постигната спогодбата , както и да са били налице предпоставките на чл. 647,ал.3 ТЗ.

Разпечатката съдържа 34 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c7931a3d-81c7-40a0-9c6f-347499921dfd