Определение № 263 от 09.05.2024, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 208/2024
- Вид
- Определение № 263
- Подписан
- 09.05.2024
- В сила
- 16.09.2024
- Състав
- ЯНКО ЯНЕВ, ГАЛИНА КОСЕВА, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 103 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 263 гр. Велико Търново, 09.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЯНКО ЯНЕВ
Членове:
ГАЛИНА КОСЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20244000500208 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 121 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Г. В. В., ЕГН ********** от с. Арбанаси, ***********, понастоящем в Затвора Ловеч, 101 гр. против Определение № 332/14.03.2024 г., постановено по гр. д. № 222/2024 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, с което е прекратено производството по гр. д. № 222/2024 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд - Велико Търново.
В частната жалба се излага, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че не било логично по-нисшестоящ по степен съд да извършва проверка за законосъобразност на акт на по-висшестоящ съд, а освен това този по-висшестоящ съд, срещу акта, на който е насочена проверката, да бъде въззивна инстанция на това решение, като се очаква той да бъде обективен, справедлив, безпристрастен и независим. Прави аналогия с производство по отмяна на влязло в сила решение, като твърди, че в случая такова трябвало да е разрешението и при иск за обявяване нищожността на съдебно решение.
Претендира се да се отмени обжалваното определение.
Апелативен съд – Велико Търново, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, провери обжалваното определение, съобразно правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:
Частната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
1
Производството по гр. д. № 222/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е образувано въз основа на предявен от Г. В. В. иск с посочено правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожността на Решение № 264/02.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 129/2023 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново.
С обжалваното Определение № 332/14.03.2024 г., постановено по гр. д. № 222/2024 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е прекратено производството по гр. д. № 222/2024 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд - Велико Търново.
В мотивите си първоинстанционният съдът съпоставяйки разпоредбите на чл. 103 и чл. 104 от ГПК е приел, че искът по чл. 270, ал. 2 от ГПК е родово подсъден на районен съд, в случая – Районен съд – Велико Търново.
Обжалваното определение е валидно и допустимо.
Въз основа на данните по делото може да се приеме, че Г. В. В. е предявил иск по реда на чл. 270, ал. 2 от ГПК за обявяване нищожност на съдебно решение, което е влязло в сила (не се касае за атакуване на съдебен акт по реда на редовния инстанционен контрол).
Формулираната претенция е родово подсъдна на съответния районен съд.
Искът по чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожност на влязло в сила съдебно решение е установителен и неоценяем. При липса на специална разпоредба, която да изключва общите правила за подсъдността, приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 103 и чл. 104 от ГПК. В случая искът по чл. 270, ал. 2 от ГПК не е посочен като подсъден на окръжен съд като първа инстанция, поради искът е родово подсъден на районния съд, независимо от това дали се иска прогласяване нищожност на решение на районен, въззивен или касационен съд (в т. см. Решение № 123/04.04.2012 г. на ВКС на РБ по гр. д. № 777/2011 г., І г. о.).
С оглед на изложеното, съдът намира, че компетентен да разгледа като първа инстанция предявения от Г. В. иск за обявяване за нищожно на Решение № 264/02.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 129/2023 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, въз основа на който е образувано гр. д. № 222/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново, съгласно чл. 103 от ГПК е Районен съд – Велико Търново. Обстоятелството, че съдебен състав на Окръжен съд - Велико Търново е постановил Решение № 264/02.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 129/2023 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, предмет на предявения иск по чл. 270, ал. 2 от ГПК и Окръжен съд – Велико Търново евентуално ще бъде въззивна инстанция на постановения съдебен акт по този иск, не са основания да се направи друг извод. Ищецът евентуално ще има възможност да иска отстраняване на съдии от разглеждане на делото, образувано пред въззивната инстанция, а и съответните съдии сами следва да преценят дали са налице условията, визирани в чл. 22, ал. 1 и 2 от ГПК. При невъзможност за разглеждане на делото в съответния съд поради отстраняване на съдиите, горестоящият съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд (чл. 23, ал. 3 от ГПК).
2
По въпросите за местната подсъдност, за която съдът не следи служебно (арг. от чл.
119, ал. 4 от ГПК); за редовността и допустимостта на предявения иск следва да се произнесе определения към настоящия момент родово компетентен съд.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Обжалваното определение е правилно – не са допуснати нарушения на императивни материалноправни разпоредби от първостепенния съд, в частната жалба не са изтъкнати пороци, обуславящи неправилност на съдебния акт, поради което следва да се потвърди.
По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 332/14.03.2024 г., постановено по гр. д. № 222/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено, ведно с мотивите, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3