Определение № 25292 от 10.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25292 гр. София, 10.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513613 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274-279 от ГПК вр. чл.413, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Евро Финанс Колект България” ЕООД, с ЕИК:

207473982 срещу Определение №35419/26.08.2025г. в частта, с която е изменена на основание чл.248 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д №7930/2025г. по описа на СРС, 125 състав, като е намалено присъденото със същата адвокатско възнаграждение на 100 лева. В жалбата се посочва, че с обжалвания акт е допуснато присъждане на разноски под минималните размери, приети с Наредба № 1/09.01.2004 г. възнагражденията за адвокатска работа, като преценката за конкретния размер била неправилна доколкото по делото не било подадено само заявление, но и становище по подадена частна жалба и възражение на длъжника. Претендират се разноски в настоящето производство.

Ответникът по частната жалба счита жалбата за неоснователна.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадено от “Евро Финанс Колект България” ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б.П.В.-А., с ЕГН: ********** за заплащане на посочени в заявлението суми и разноски в размер. Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя е била издадена на 20.02.2025 г., като е разпоредено заплащане на сумите 17,50 лева, представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 1321690261/08.05.2022 г., ведно със законна лихва за период от 10.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 5,88 лева, представляваща лихва за период от 26.05.2022 г. до 31.01.2025 г., 1,96лева, представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 1

**********/08.06.2022 г., ведно със законна лихва за период от 10.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 0,64 лева, представляваща лихва за период от 28.06.2022 г. до 31.01.2025 г., 17,50лева, представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 1324817997/08.07.2022 г., ведно със законна лихва за период от 10.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 5,58 лева, представляваща лихва за период от 26.07.2022 г. до 31.01.2025 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.

С възражение, длъжникът по заповедта е представил доказателства за плащане, като СРС е дал указания на заявителя по чл.414а ГПК. От длъжникът е подадена и „частна жалба“ против присъденото със заповедта адвокатско възнаграждение, която е приета от СРС за искане по чл.248 ГПК. С общо становище по двете, заявителят сочи, че признава плащането на главници, лихви и държавната такса, като счита, че заповедта, в частта по адвокатско възнаграждение, е влязла в сила. В представения по делото документ е видно, че е платена цялата сума по заповедта главница, лихва и държавна такса, поради което с Определение №35419/26.08.2025г., СРС, 125 състав е обезсилил заповедта и се е произнесъл по искането с правно основание чл.248 ГПК, като е намалил присъденото адвокатско възнаграждение. В определението, СРС, 125 състав е изложил мотиви, че в Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа, чл.7,ал.6 ГПК се предвижда, че „за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми“. Видно от сочената разпоредба, в Наредбата не се разграничава защитата по заявления по чл.410 ГПК и по чл.417 ГПК. Защитата на заявителя в заповедното производство по чл.410 ГПК се изразява единствено в подаването на заявлението, евентуално, частна жалба по чл.413 ГПК и становище по чл.248 ГПК. След подаването на възражение, производството продължава с указания до заявителя за иск, като процесуални действия от името на заявителя не се извършват. Същевременно, в производство по чл.417 ГПК, длъжникът може да подаде и жалба по чл. 419 ГПК, искане за спиране на незабавното изпълнение. Следователно, не може за двете производства възнаграждението да бъде едно и също, а следва да се съобразява извършената по делото работа, както и интереса по делото, като водеща е фактическата и правна сложност на делото, свършената работа, както и предвидимостта на процесуалните действия, които ще се извършват при сключване на договора. Поради изложеното, СРС, 125 състав е счел, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия, и предвидимостта им към сключването на ДПЗС, следва да се определи възнаграждение от 100 лева.

Настоящия състав намира, че изводите на първоинстанционния съд следва да 2 бъдат споделени, като счита, че преценката на първоинстанционния съд за размер на дължимото адвокатско възнаграждение са съобразени с вида на предоставяната правна помощ и съдействие и с конкретиката на делото. Попълнен е стандартизиран формуляр, в който изявленията по всяка от трите фактури, предмет на претенциите, се повтарят по съдържание, претенциите са за изключително ниски по размер суми, следователно делото е с много ниска правна и фактическа сложност, която следва и от типа избрана защита – неприсъствена, стандартизирана и едностранна такава. Както становището по подадената частна жалба, така и отговора на възражението по чл.414а ГПК са лаконични, без посочване на обемни правни доводи. Разноските по едно дело не следва да са източник на обогатяване, поради което настоящия състав намира, че размера е определен правилно и постановеното по делото определение не подлежи на изменение в частта за разноските.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №35419/26.08.2025г., постановено по ч.гр.д №7930/2025г. по описа на СРС, 125 състав, в частта, с която е изменена на основание чл.248 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д №7930/2025г. по описа на СРС, 125 състав, като е намалено присъденото със същата адвокатско възнаграждение на 100 лева.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3