Акт от 08.02.2023, Административен съд - Монтана

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 57/08.02.2023 г. гр. Монтана

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Административен съдия: Соня Камарашка при секретаря Александрина

Александрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 474 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по подадена жалба от Ц.Б.Ф. *** чрез адвокат Н.Н. със съдебен адрес ***, офис 74 против

Заповед №РД 02-09-247 от 31.10.2022г. издадена от Кмета на Община Б*** , с която е постановено на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. чл.223, ал.1,т.8 от ЗУТ да бъде премахнат незаконен строеж – „Пристройка към преместваем обект за търговия – павилион за бърза закуска“, находящ се в УПИ XII-93, кв.65 по действащия план за регулация на с.В*** с административен адрес ул.“Г*** Д.“№15 с извършител жалбоподателката. Със същата заповед е определен и едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване при спазване на общите правила на ЗУТ. В жалбата се излагат доводи, че административния орган не е отчел депозираното от жалбоподателката възражение, че не е налице твърдяното административно нарушение. Сочи, че жалбоподателката не е извършител на строежа, като същият се е ограничил до поставянето на преместваем обект и не би могъл да извърши нарушение представляващо изграждане на обект, който не е съобразен с подробния устройствен план или със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти. Обекта е поставен, а не е построен монолитно с основа и не представлява по същността си строеж. Именно поради липсата на строеж не е необходимо да бъде изпълнено отстоянието на по-малко от три метра от страничната граница на урегулирания поземлен имот, което погрешно е посочено в оспорената заповед. Излагат се доводи, че твърдяното административно нарушение не е индивидуализирано като време на извършване, което представлява тежко нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт. В протокола, с който е установено нарушението липсва времеви диапазон за извършване на същото, докато в заповедта е посочен такъв в периода от март до октомври, базиран на депозираното възражение. Иска се отмяна на обжалваната заповед.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована не се явява, от процесуалния й представител адвокат Н.Н. в писмени становища поддържа жалбата, като моли за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът по оспорването – кмета на

Община - Б*** се представлява от надлежно упълномощения адвокат Ц.Д. ***. В съдебно заседание оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена, излага доводи за издаване на заповедта от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Претендира сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък.

Индивидуалният административен акт, който се обжалва, представлява заповед за премахване на незаконен строеж.

Премахването на строеж пряко и непосредствено засяга имуществени права и законни интереси на жалбоподателката изградила строежа. Жалбата срещу акта е предявена в срока по чл. 215, ал.4 от ЗУТ от надлежно легитимирано лице с правен интерес, при което настоящият съдебен състав намира, че е допустима за разглеждане.

Административен съд – Монтана, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, приетите по делото писмени доказателства и заключението по назначената и приета по делото съдебно - техническа експертиза, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените по административната преписка писмени доказателства се установява, че от сформирана работна група от гл. архитект на Община Б*** , главен специалист ОТС и специалист ОТС е извършена проверка на построената пристройка към Преместваем обект за търговия – Павилион за бърза закуска от 4,00м/6,00м., в имот УПИ XII – 93, кв.65 с.В*** , община Б*** с административен адрес – ул.“Г*** Д.“№15. Установено е, че имотът е собственост на Ц.Б.Ф., съгласно нотариален акт №80, н.дело №259/2016г., за който е издадено Разрешение за поставяне №1/02.03.2022г. При проверката е установено, че е извършено строителство на едноетажна сграда с метална конструкция и двускатен покрив – пристройка към Преместваем обект за търговия – Павилион за бърза закуска. Размерите на пристроената част са 7,80/8,40м., като височината в ниската част е 2,10м., а при билото на покрива 3,15м. В западната част на фасадата е установена зидария от бетонови блокчета, а в източната – ограждащи плоскости. Изготвен е констативен акт №1 от 21.09.2022г. приложен на л.9-10 по делото, с който е образувано административно производство по чл. 225а от ЗУТ. На същата дата констативния акт е връчен при отказ на жалбоподателката да го получи удостоверено с подписа на двама свидетели, предоставен и впоследствие по нейно искане. Към констативния акт е приложена окомерна скица и цветни снимки на обекта.

При проверката е констатирано незаконно строителство, описано в констативния акт находящо се в УПИ XII – 93, кв.65 с.В*** , община Б*** с административен адрес – ул.“Г*** Д.“№15, преставляващ строеж V категория, без одобрени строителни книжа и разрешение за строеж. Посочено е нарушение на чл.137, ал.3, чл.148, ал.4 и чл.31, ал.1,т.1 от ЗУТ, представящо основание за премахване на строежа по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Против констативен акт №1 от

21.09.2022г. за установените нарушения е постъпило писмено възражение от жалбоподателката, в което се отрича да е извършила твърдяното нарушение, същото да представлява строеж и да е на по-малко от три метра отстояние от страничната граница на урегулирания поземлен имот. Твърди, че липсва посочване на времето на извършване на нарушението и моли за прекратяване на образуваното административно производство по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ Административният орган - Кметът на Община Б*** е издал оспорената в настоящото производство заповед Заповед №РД 02-09-247 от 31.10.2022г. При издаване на заповедта, изцяло е възприел установената от длъжностното лице фактическа обстановка, респективно наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал.

1 от ЗУТ във връзка с чл. 148, ал.4 и чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като изрично е приел за установено, че строежа е изпълнен от Ц.Б.Ф. ***, след поставяне на преместваемия обект, за който е имала издадено Разрешение за поставяне №1/02.03.2022г., през периода от м.март – септември 2022г. Незаконният строеж представлява едноетажна сграда с метална конструкция и двускатен покрив, пристройка към съществуващ павилион за бърза закуска с размери 7,80/8,40м., с височина в ниската част от 2,10м., а до билото 3,15м., като строителството е изпълнено с ограждащи плоскости и зидария с бетонови блокчета. Строежът е определен като такъв от пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква „а“ от ЗУТ. В заповедта ответника е отразил депозираното възражение, както и причините поради който не го приема за основателно.

От заключението на вещото лице изслушано в открито съдебно заседание по назначената и по същество неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като обоснована, без индиция от заинтересованост и в съответствие със събраните по делото писмени доказателства и след проверка на място в с.В*** , се установява, че отразения в заповедта обект представлява пристройка към преместваем обект за търговия „Павилион за бърза закуска“, находящ се в УПИ XII – 93, кв.65 по действащия план за регулация на с.В*** , община Б*** с административен адрес – ул.“Г*** Д.“№15. Пристройката представлява едноетажна сграда с метална конструкция и двускатен покрив, с външни размери 7,80/8,40м., височина в ниската част от 2,10м., а при билото на покрива 3,15м. От запад фасадата е изпълнена от зидария от бетонови блокчета, а от изток фасадата е изпълнена от ограждащи плоскости. Предназначението на пристройката е да обслужва клиентите на търговския обект, като в нея са разположени дървени маси с пейки за сядане.

Строежът е изграден върху бетонна площадка. Обектът в неговата цялост не може да бъде преместен или демонтиран, поради което не отговаря на дефиницията за преместваем обект дадена в &5, т.80 от ДР на ЗУТ, но може да бъде включена в кръгът на обектите, определени като преместваеми с разпоредбата на чл.56, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, поради което не са налице кумулативните предпоставки за да бъде обекта преценен като преместваем. Пристройката представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и обект на кадастъра съгл. Чл.23 от ЗКИР. Според вещото лице за строежа не са установени строителни книжа и разрешение за строеж, като павилионът отстои на 3,0м. от границата с имот план.№95 и на 15,80м. от границата с имот план.№92, кв.65 с.В*** .

При осъществяване на служебна проверка за законосъобразност на заповедта на основание чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146, т.1-5 от АПК съдът намира следното.

Съгласно чл. 223, ал.1, т.8 и чл. 225а ал.1 от ЗУТ кметът Община – Б*** е овластен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал.2 от ЗУТ от пета категория или части от тях на територията на общината, поради което се явява административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност да издаде оспорената заповед. Строеж или част от него, който се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж е незаконен на основание чл. 225, ал.2, т.2 ЗУТ.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, като са посочени релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см на чл. 225, ал.2, т. 2 от ЗУТ. В заповедта строежът е описан от гледна точка на неговия вид - „пристройка към съществуващ павилион за бърза закуска”; местонахождение - в УПИ ХII - 93, кв.65, по действащия план за регулация на с.В*** , общ.Брусарци, обл.Монтана с административен адрес ул.“Г*** Д.“ №15, при посочване параметрите на строителството, разположението му в имота и че същото е изпълнено без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ и без инвестиционни проекти в нарушение на чл.137, ал.3 от ЗУТ, като по този начин в необходимата и достатъчна степен е конкретизиран разпореденият за премахване строеж.

Фактическите констатации, обосноваващи възприетото административно решение, при подробно описание на вида, предназначението, местоположението и параметрите на извършения строеж и начина на изпълнение на строителството, са обективирани и могат да бъдат изведени и от съставения Констативен акт №1 от 21.09.2022г., въз основа на който е издадена обжалваната заповед. При прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК /че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта/, съдът приема, че е спазено изискването на закона за мотивиране на акта от фактическа страна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на заповедта, издадена е в съответствие с чл.

225а, ал.2 от ЗУТ, въз основа на констативен акт, съставен от служители по контрол на строителството на територията на община Б*** . Срещу констативен акт оспорващия е депозирал възражения, който са обсъдени в издадената заповед, като са приети за неоснователни, противно на твърдението в жалбата.

Като правно основание за издаване на административния акт е посочена нормата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ. Съгласно тази норма, релевантните факти за издаването на заповед за премахване на незаконен строеж, се съдържат в чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ и се свеждат до установяване на следните факти: да е налице строеж и строежът да е без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.