Решение № 1908 от 02.12.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 4513/2021
- Вид
- Решение № 1908
- Подписан
- 02.12.2021
- В сила
- 31.12.2021
- Състав
- Христина Валентинова Тодорова Колева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал.1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 75, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1908 гр. Варна, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20213110104513 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „С.Г.Г.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу „К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „ Драган Цанков“ № 20, ет.1, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществуват вземания против ответника, дължими по Договор за електронни съобщителни услуги №RNA***-*** от 24.11.2017 г. с период на действие 24.11.2017г. – 24.11.2019г., ведно с Приложение Тарифни планове, както и Параметри на мобилни услуги към същия договор, с които са договорени тарифните планове, сключен между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и „К.“ ООД, като вземанията са прехвърлени от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД в полза на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г., в следните размери:
- сумата от 91.20 лева /деветдесет и едни лева 0.20 ст./ с ДДС по фактура № 0022058538/08.03.2018/ г., представляваща месечен абонамент и цена за предоставени мобилни услуги за периода на отчитане 08.02.2018 г.07.03.2018 г., с падеж на плащане 25.03.2018 г., както и сумата от 18.19 лв.
/осемнадесет лева и 0.19 ст./, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 91.20 лв., начислено за периода от 26.03.2018 г. до 12.03.2020 г.;
- сумата от 91.20 лева /деветдесет и един лева и 0.20 ст./ с ДДС по фактура № 0022188744/08.04.2018 г., представляваща месечен абонамент и цена за предоставени мобилни услуги за периода на отчитане 08.03.2018 г.07.04.2018 г. с падеж на плащане 25.04.2018 г., както и сумата от 17.40 лева /седемнадесет лева и 0.40 ст./, представляваща обезщетение за забава върху 1 сумата от 91.20 лв., начислено за периода от 26.04.2018 г. до 12.03.2020 г.;
- сумата от 91.38 лева /деветдесет и един лева и 0.38 ст./ с ДДС по фактура № 0022319155/08.05.2018 г., представляваща месечен абонамент и цена за предоставени мобилни услуги за периода на отчитане 08.04.2018 г.07.05.2018 г. с падеж на плащане 25.05.2018 г., както и сумата от 16.67 лева /шестнадесет лева и 0.67 ст./, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 91.38 лв., начислена за периода от 26.05.2018 г. до 12.03.2020 г.;
- сумата от 1271.90 лева /хиляда двеста седемдесет и един лева и 0.90 ст./ по фактура № 0022579858/08.07.2018 г., представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договора по вина на клиента, както и сумата от 210.58 лв. /двеста и десет лева и 0.58 ст./, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 1271.90 лв., начислено за периода от 26.07.2018 г. до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от претендираните главници от датата на депозиране на заявлението – 07.12.2020 г. до окончателното им плащане.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от предявяване на исковете, навеждайки следните фактически твърдения: носител е на претендираните вземания въз основа на договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен с БТК ЕАД. С договора за цесия БТК ЕАД е прехвърлило вземанията си срещу ответника, произтичащи от Договор за електронни съобщителни услуги №RNA***-*** от 24.11.2017 г. Между ответника и оператора на 24.11.2017г. е сключен договор за електронни съобщителни услуги с период на действие 24.11.2017 г. - 24.11.2019 г., ведно с Приложение Тарифни планове, както и Параметри на мобилни услуги към същия договор, с които са договорени тарифните планове Business Smart U за четири броя мобилни номера и размера на месечния им абонамент от 76 лв. без ДДС. На ответника са предоставени мобилни услуги за мобилен номер ***, които не са заплатени и са в рамките на исковите размери. В договора, страните са договорили дължимост на компенсаторна неустойка при предсрочното му прекратяване по вина на абоната. Договорът е прекратен предсрочно на 08.05.2018г. по вина на абоната. Съгласно уговорена клауза, в случай, че договорът бъде прекратен от страна на абоната преди изтичане на крайния му срок по негово искане или по негова вина, включително и поради неплащане на дължими суми в рамките на три последователни месеца по три последователни фактури съгласно Общите условия на „БТК" ЕАД, абонатът дължи неустойка в размер на всички абонаментни цени без отстъпка.
Месечната абонаментна цена за тарифен план Business Smart U е в размер на сумата от 76.00 лв. без ДДС и е дължима от ответника за периода м.юни 2018 г. до 24.11.2019 г., т.е. за 18 месеца. Общо дължимата сума за този период е 1368 лв., от която ищецът претендира неустойка в размер на 1271.90 лв.. В издадените фактури е посочен падеж на плащането им, поради което след изтичането му, ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ответникът е уведомен за прехвърляне на претендираните вземания. По заявление на ищеца е образувано ч.гр.дело №15690/2020г. на ВРС и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, по която постъпило възражение и на кредитора е указано, че може да предяви иск относно вземането си. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който 2 претенциите се оспорват като неоснователни с твърдението, че ответникът няма непогасени задължения към ищеца.
В проведеното по делото съдебно заседание, за ищцовото дружество се явява адв. А.Х., който поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване. Претендира разноски.
Ответникът „К.“ ООД, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 15690 по описа за 2020 г. на РСВарна, ГО, 39-ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на настоящото производство, представляващи неизплатени месечни абонаменти и цени за предоставени мобилни услуги, компесаторна неустойка ведно с обезщетение за забава върху тях, както и законна лихва върху всяка една от претендираните главници от датата на депозиране на заявлението – 07.12.2020г. до окончателното им изплащане. Заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника „К.“ ООД, който в срок е депозирал възражение по реда на чл. 414 ГПК.
По делото е представен Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД /“БТК“ ЕАД/ и „С.Г.Г.“ ООД, както и извлечение от Приложение № 1 с имената на длъжниците и размера на вземанията към Договора за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г., от които е видно прехвърлянето на вземанията на „БТК“ АД към „К.“ ООД в полза на „С.Г.Г.“ ООД, за сумите по фактури с № 0022058538 от дата 08.03.2018г., № 0022188744 от дата 08.04.2018г., № 0022319155 от дата 08.05.2018г., № 0022472711 от дата 09.06.2018г. и № 0022579858 от дата 08.07.2018г.
Представено по делото е Уведомление за цесия по чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, адресирано от „БТК“ EАД до „К.“ ЕООД, с което първият известява ответника по делото за извършеното прехвърляне на вземания по клиентски номер 12415914005 в полза на „С.Г. Г.“ ООД.
Представен по делото е и Договор за електронни съобщителни услуги от 24.11.2017г. с период на действие 24 месеца от 24.11.2017г. до 24.11.2019г. и Приложение Тарифни планове към Договор за електронни съобщителни услуги, двустранно подписани от ответника и представител на „БТК“ ЕАД, от които е видно, че абонатът се е задължил да заплаща месечна абонаментна такса от 76 лева без ДДС срещу предоставените мобилни услуги при тарифен план Business Smart U за мобилен номер ***. В договора е отразено, че в случай, че споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения между страните срок по искане или вина на абоната, включително незаплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка в размер на всички месечни абонаментни цени, включително за допълнителни услуги със срочен абонамент, без отстъпка, за периода от прекратяване до изтичане на уговорения минимален срок.
Представени по делото са и издадените от оператора счетоводни документи – фактура №
0022058538/08.03.2018г., фактура №
0022319155/08.05.2018г., Фактура № 0022319155/08.05.2018г. и Фактура № 0022579858/08.07.2018г., материализиращи претендираните суми за месечни 3 абонаменти, цена за предоставени мобилни услуги, както и сумата за неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на клиента.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявените в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове намират правното си основание в чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Предмет на исковата претенция са суми дължими като насрещна престация по съществували между страните договорни отношения. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 15690/2020г. по описа на Районен съд - Варна, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в предоставения срок. Налице е субективен и обективен идентитет между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство.
За успешното провеждане на така предявените искове е необходимо ищецът да докаже: съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание /в т.ч. валиден договор за цесия, имащ за предмет вземане срещу ответника в размер на исковата сума; валидно учредено между цедента и ответника договорно правоотношение, изправността на първия по същото/, както и по размер, длъжник и падеж, а именно че ответникът е абонат на мобилни услуги за процесния период и мобилен номер; че БТК АД, в качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между страните договорно отношение, е предоставило посочените услуги на ответника, като е начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите условия, поради което се дължи плащане от ответника за ползваните услуги в посочените във фактурата размери, на които е настъпил падежа за плащане; наличието на действителна уговорка за плащане на неустойка при неизпълнение на поетите задължения, както и размерът на дължимата неустойка; че ответникът е изпаднал в забава от твърдяния момент; прекратяване на договора по вина на ответника; факта и момента на уведомяването на длъжника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането;
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, а именно: че се явява изправна страна по гарантираното с неустойката главно договорно задължение, а именно, че е изпълнил поетите с договора задължения в срок.
От коментираните по-горе писмени доказателства се установява, че между ищеца в качеството му на цесионер и БТК ЕАД в качеството на цедент, е сключен валиден договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г., ведно с приложение към него, с който е прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за електронни съобщителни услуги.
Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е.