Решение № 51 от 25.02.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Плевен, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА в присъствието на прокурора И. Ст. Г. като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264400600107 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура Плевен срещу Присъда № 119 / 24.11.2025 постановена п о Наказателно дело от общ характер № 20244430201878 по описа за 2024 година на Районен съд Плевен. В протеста се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, като съдът въпреки събраните доказателства установяващи авторството и съставомерността на деянието, за което е повдигнато обвинението е признал подсъдимият за невиновен.

С протестираната присъда Плевенския районен съд е признал подсъдимия Б. Е. А., роден на ****г. в гр. П., живущ в с. *, обл. П., българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан (реабилитиран), ЕГН **********, за невинен в това на 17.05.2021г. в гр. П., с цел да набави за другиго – сина си Е. Б. Е.. имотна облага, да е 1 възбудил заблуждение у М. Й- Д. от с. *, обл. П., роден на ***г. – че след прехвърляне на собствеността върху имота му: дворно място с построени в него къща и стопански постройки, намиращ се в с. *, обл. П., на адрес ул. „К.

К.“ № * на Е. Б. М. ще полага грижи за него и ще го издържа, и с това да му е причинил имотна вреда в размер на 15 800 лева, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му и предявено обвинение за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК. На основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски в размер на общо 455,88 лева възложил за сметка на държавата.

Подсъдимият и защитата ангажират становище, че присъдата е правилна и като такава следва да се потвърди. Акцентира се върху това, че от доказателствата по делото не се установява отношение на предадения на съд към инкриминираното деяние, доколкото приобретател по сделката е сина му, а от гласните доказателства въобще не се установява присъствието на подсъдимия при договарянето или в последствие при прехвърлителната сделка.

Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна прокуратура посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде отменена, а подсъдимият признат за виновен по обвинението.

Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в протеста, становищата на страните и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено следното:

Въззивният протест е подаден в срока по чл.319 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

Разгледан по същество, протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е извършил пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:

Свидетелят М. Д. към 2021 година живеел сам в с.** и нямал близки, с които да поддържа контакти. С подсъдимия и синът му се познавали като живеещи в едно и също населено место. Св.Е. и пострадалият се уговорили Д. да му продаде собствен недвижим имот находящ се в с.**, обл.П., ул.“К. К." 2

№* и представляващ дворно място с площ 335 кв.м. с построени в него жилищна сграда на два етажа със застроена площ 62 кв.м. и стопански сгради.

След като постигнали съгласие за прехвърлителната сделка и цената на покупко продажбата на 17.05.2021г. Е. Б. и М. Д. се срещнали в гр.П., в кантората на нотариус М. М., намираща се на ул.“Д.“ №*. Св.Е. Б. и св. М. Д. потвърдили пред нотариуса, че Д. е получил парична сума в размер предварително уговорен помежду им. Св. М. в качеството си на нотариус запитал насаме Д. дали не иска учредяване на право на ползване на имота, на което получил отрицателен отговор от прехвърлителя. Св.М. Д. подписал изготвения нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот №174, Том I, рег.№1740, Дело №26/2021г. от 17.05.2021г.на нотариус, с район на действие Районен съд Плевен, №777 по регистъра на нотариалната камара М. М., според който прехвърлял на Е. Б. Е.. - син на Б. Е. А. собствеността върху имота си в с.**, обл.Плевен намиращ се на адрес ул.“К. К." №* и представляващ дворно място с площ 335 кв.м. с построени в него жилищна сграда на два етажа със застроена площ 62 кв.м. и стопански сгради, за сумата от 5/пет/ хиляди лева. Впоследствие имотът бил продаден на П. Д. Д. видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №82, Том V, рег.

№7614, Дело №614/2021г. от 21.12.2021г. на нотариус, с район на действие Районен съд Плевен №467 по регистъра на нотариалната камара П. Ц..

Известно време след прехвърлянето на имота М. Д. продължил да обитава същия, след което бил настанен в друг имот, собственост на семейството на Е.

Б., намиращ се на ул.“К.“ №* в с.**. На 24.10.2022г. св.М. Й- Д. постъпил в дом за настаняване на стари хора в с.*, обл.П., като бил откаран до там от подсъдимия, а организацията по приемането му била извършена от кмета на селището. Между св.М. Д. и Дом за стари хора в с.*, към Община Плевен бил сключен договор за ползване на социални услуги, според който Д. бил настанен там. П. Д. Д. от своя страна пък продал имота на друго лице видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №178, Том 3, рег.

№5006, Дело №403/2023г. от 08.08.2023г. на нотариус, с район на действие Районен съд Плевен №467 по регистъра на нотариалната камара П. Ц..

Свидетелят М. Й- Д. починал на 18.10.2024г.

Доказателствата, върху които съдът изгражда своите изводи относно фактите, са събрани по време на съдебното производство чрез подробен разпит на свидетелите и вещото лице и приобщаване на писмените 3 доказателства по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетелите по делото не са противоречиви относно съществени факти от значение за обвинението. Относно психичното и здравословно състояние на пострадалия данни се черпят както от показанията на свидетелите – кмета на с.**, социалните работници в дома за възрастни хора в с. *, психолога извършвал чести беседи с лицето в период след изповядване на сделката. Районният съд е направил един изключително подробен анализ на всички свидетелски показания, който напълно се споделя и от настоящата въззивна инстанция. От данните, които се черпят от разпита на св. М. може да се направи категоричен извод / който не може да бъде поставен под съмнение от други доказателствени източници/ , че към момента на посещението на св.Е. Е., св.М. Д. бил напълно адекватен, разговарял със свидетеля, последният му разяснил характера на сделката, както и за съществуването на правна възможност за учредяване на право на ползване, на което Д. заявил категорично, че не желае и искането му за изповядване на сделка за покупкопродажба. Разговора е проведен само между тези двама свидетели, поради което не може да възниква съмнение относно това, че свидетеля Д. е имал причини да не съобщава за евентуално други уговорки между страните или причина, която би го мотивирала да откаже учредяване на право на ползване.

Досежно данните от показанията на св. Д. в частта относно това, че първоначално е разбрал, че Д. ще прехвърли имота, за да бъде гледан от подсъдимия, то последните макар възприемани като правдоподобни дават сведения за период преди сключване на сделката,т.е. когато между страните явно се обсъждал въпроса за разпоредителна сделка без конкретика обаче относно параметрите й. Показанията на всички свидетели относно личността на пострадалия са непротиворечиви, сочи се на алкохолна зависимост, отклонения от стандартите за поведение, затвореност, странност и т.н.

Предвид на това е правилен извода на районният съд, че само въз основа на твърденията на Д., не може да бъде изведен категоричен извод относно отношенията му с подсъдимият и сина му преди прехвърлителната сделка и то по конкретният въпрос дали срещу прехвърлянето на правото на собственост св. Е. А. и подсъдимия са поемали задължение за гледане на пострадалия.

Показанията на св. М., които са кретирини с доверие са напълно ясни и конкретни относно извършената от него проверка, разясняване на естеството на договора и най-вече ясно заявения отказ от страна на Д. да му бъде 4 учредено право на ползване върху имота. По тези съображения въззивният съд приема, че изводите на първата инстанция относно фактите по делото са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което възприема фактическа обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция.

От така установените факти районният съд е направил правилния извод, че от обективна и субективна страна не се установя по един безспорен и категоричен начин, че подсъдимият Б. Е. А., ЕГН **********, на 17.05.2021г. в гр. П., с цел да набави за другиго – сина си Е. Б. Е.. имотна облага, да е възбудил заблуждение у М. Й- Д. от с. *, обл. П., роден на ***г. – че след прехвърляне на собствеността върху имота му: дворно място с построени в него къща и стопански постройки, намиращ се в с. *, обл. П., на адрес ул. „К.

К.“ № * на Е. Б. Е.. ще полага грижи за него и ще го издържа, и с това да му е причинил имотна вреда в размер на 15 800 лева и с това е реализирал престъпния състав по чл.209 от НК. Както правилно е посочил първия съд чл.303 ал.2 от НПК, като основополагащ принцип на правораздаването по наказателни дела, задължава съда да признае подсъдимия за виновен само когато събраните гласни и писмени доказателства, предварително пресеяни и претеглени през вътрешното му убеждение доказват престъплението по несъмнен начин. В конкретният случай е налице явен доказателствен дефицит на обвинителната теза, която остава изолирана от съвкупния доказателствен материал и реално почива основно на показанията на св.Д.. С оглед спецификата на личността му / за което са събрани множество доказателства/ не може да се изведе категоричен извод, които би дал основание за безкритично възприемане на тезата му, че е измамен. Дори житейската логика предполага, че когато е бил насаме с лицето отговорно за изповядване на сделката и е бил запитан за конкретните си намерения, последният е заявил недвусмислено, че цели продажба, респективно получаване на продажна цена, както и че не желае да обезпечи себе си с правото да ползва имота дори след прехвърлителната сделка. Индиция в тази насока не може да се извлече и от оценителната експертиза, която сочи на по-висока от съобщената от страните като договорена и платена цена, тъй като от показанията на св.М. се установява, че това е обичайна практика между физически лица и е с цел спестяване на разходи по прехвърлянето. Изпълнителното деяние по чл.209 ал.1 от НК се изразява във възбуждане или поддържане на заблуждение и винаги се осъществява само с действие, което представлява създаване на 5 невярна представа у адресата на измамата. Това обстоятелство, при наличната по делото доказателствена съвкупност, не може да бъде установено с такава категоричност, че това да бъде основание за ангажиране на наказателната отговорност на предаденото на съд лице. Напротив от доказателствата се установява, че към момента на изповядване на сделката Д. е поддържал и демонстрирал пълно разбиране на същността на сделката и най-вече категорично е отказал друг правен способ, който би му гарантирал ползването на имота. Поради това не може да се приеме, че евентуалният адресат на измамата е бил насочен към осъществяване на правнозначимо поведение, което е в негов ущърб. По делото не се установява връзката, че Д. е бил заблуден от предаденото на съд лице относно гражданскоправно релевантни обстоятелства – от значение за осъществяване на имуществено разпореждане.

Въззивната инстанция напълно споделя извода на районният съд, че в конкретния случай се установява единствено наличие на гражданско правоотношение. Напълно се споделя и извода, че само въз основа на косвени доказателства / каквито са установените факти, че след прехвърляне на правото на собственост известно време подсъдимият и синът му са полагали грижи за Д./ не може да се прави категоричен извод относно отношенията и договорките им преди сключването на договора за покупко-продажба на имота. Както правилно е посочил първия съд, всички налични косвени факти следва да бъдат надлежно проверени, тъй като същите тези косвени факти не могат да бъдат включени в компенсационен доказателствен механизъм при липсата на каквито и да било други доказателства относно вътрешните отношения между подсъдимия и пострадалия, водещи до съпричастност на подсъдимия.