Определение № 505 от 05.08.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 758/2023
- Вид
- Определение № 505
- Подписан
- 05.08.2024
- Състав
- Бистра Николова, Милен Василев, Тодор Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38а, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 73, ал. 2, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 73, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 73, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 505 гр. София, 05.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Бистра Николова
Членове:
Тодор Тодоров
Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20231001000758 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 4б от ЗДТ.
С молба с вх. № 19506/19.07.2024 г. ответникът „Вентус България“ ЕООД е поискал възстановяване на част от заплатената държавна такса за подадената от него въззивна жалба за разликата над 6 161,60 лв. до пълния внесен размер от 7 248,94 лв., т.е. за сумата 1 087,34 лв.
В молбата е посочено, че във връзка с указания на въззивния съд по определението от 2.10.2023 г. жалбоподателят е посочил електронен адрес за връчване по чл. 38, ал. 2 ГПК, а всички процесуални действия от него по делото били извършвани по електронен път.
Поради това счита, че била налице хипотезата на чл. 73, ал. 4 ГПК и дължимата от него такса за въззивно обжалване е с 15 % по-ниска от внесената, която недължима разлика възлиза на 1 087,34 лв.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по молбата, намира същата за неоснователна.
Разпоредбата на чл. 73, ал. 4, изр. 2 ГПК предвижда: „В случай че искането за защита и съдействие е извършено в електронна форма по чл. 102е в единния портал за електронно правосъдие, дължимата държавна такса се намалява с 15 на сто. При оттегляне на съгласието за връчване по този начин разликата до пълния размер на дължимата държавна такса се довнася от задълженото лице в 7-дневен срок.“.
Разпоредбата предвижда изключение от принципа, че държавните такси по ГПК са дължими в размерите, определени в тарифата по чл. 73, ал. 3 ГПК. Целта й е да стимулира страните да подават заявленията си към съдилищата и да получават съобщения от съдилищата по съответните производства чрез единния портал за електронно правосъдие /ЕПЕП/, а не само в електронна форма. Разпоредбата е изключителна и следва да се тълкува 1 стриктно, още повече, че има отражение върху публичните финанси на държавата.
Предпоставките за прилагане на намаления размер такса по чл. 73, ал. 2, изр. 2 ГПК са: 1) искането за защита да е подадено чрез ЕПЕП, и 2) страната да е дала съгласие за връчване чрез ЕПЕП, презумирано съгласно чл. 38а, ал. 3 ГПК, което съгласие да не е оттеглено, ако оттеглянето е приложимо за страната /то не е приложимо за субектите по чл. 50, ал. 5, чл. 51 и чл. 52 ГПК, които могат единствено да посочат друг ел. адрес по чл. 38, ал. 2 ГПК, но не и такъв по чл. 38, ал. 3 ГПК/.
В конкретния случай не е налице първата и основна предпоставка. Исканията за защита, по които е образувано настоящото въззивно производство са две – въззивна жалба на ответника и частна жалба по чл. 248 ГПК на ищеца. Въззивната жалба на ответника „Вентус България“ ЕООД нито е подадена в електронна форма, нито чрез ЕПЕП, а е подадена на хартиен носител в СГС, подписан саморъчно от адвоката на страната. Това е достатъчно за неоснователността на настоящата молба. Отделно следва да се посочи, че нито едно от писмените процесуалния действия на ответника в първата или въззивната инстанция не е било извършено чрез ЕПЕП, а извършването на част от тях чрез обикновена електронна поща е ирелевантно за хипотезата на чл. 73, ал. 4, изр. 2 ГПК. При липсата на първата кумулативна предпоставка е без значение наличието на втората.
Ето защо молбата е неоснователна.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 19506/19.07.2024 г. на ответника „Вентус България“ ЕООД, с която е поискано възстановяване на част от заплатената държавна такса за подадената от него въззивна жалба за разликата над 6 161,60 лв. до пълния внесен размер от 7 248,94 лв., т.е. за сумата 1 087,34 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на молителя.
Съобщението да се връчи само на обявените по делото профили в ЕПЕП и ССЕВ на адвоката на молителя.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2