Решение № 68 от 09.05.2024, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Свищов, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова Христова при участието на секретаря Таня Л. Луканова като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско дело № 20234150100896 по описа за 2023 година

ИСК с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК 000694749, гр.*********** представлявано от Д.Б.Ш. и М.И.В. прокурист, чрез пълномощника адвокат Х.Х.И. от САК против Е. Х. М. с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *******. Твърди, че с Е. Х. М. имали сключен Договор за потребителски кредит № FL1250022 от 26.01.2022г., по силата на който кредиторът се е задължил и е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 12 659,20 лева, като е усвоен кредит-12 659,20 лева. Кредитополучателят поел задължение да върне договорената сума, заедно с договорни лихви и допълнителни услуги за срок от 84 месеца и падежна дата всяко 15-то число на месеца, последна вноска – на 15.01.2029г.

Съгласно договора в случай, че кредитополучателят забави плащането на дължима погасителна вноска, дължи и обезщетение за забава. По договора длъжникът е заплащал вноските до 15.08.2022г., като първата неплатена вноска била от 15.09.2022г. Задължението е обявено за предсрочно изискуемо, считано от 29.03.2023г., след като длъжникът е бил уведомен с покана –уведомление, връчена чрез ЧСИ. Според ищеца към 02.05.2023г.,/ датата на извлечение от счетоводните книги/ задължението на ответника е в общ размер на 11 648,11 лева (единадесет хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и 11 стотинки) – главница 412,19 лева (четиристотин и дванадесет 1 лева и 19 стотинки) -възнаградителна лихва за периода от 15.11.2022г. до29.03.2023 г., 254,48 лева (двеста петдесет и четири лева и 48 стотинки)мораторна лихва за периода от 15.10.2022г. до 02.05.2023г., 68,50 лева (шестдесет и осем лева и 50 ст.) – такси за периода 18.10.2022 г. до 02.05.2023 г., 63,00 лева (шестдесет и три лева) – обезщетение за уведомяване за периода 07.04.2023 г. до 02.05.2023 г. За посочената сума- 11 648,11 лева (единадесет хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и 11 стотинки) – главница 412,19 лева (четиристотин и дванадесет лева и 19 стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 15.11.2022г. до 29.03.2023 г., 254,48 лева (двеста петдесет и четири лева и 48 стотинки)- мораторна лихва за периода от 15.10.2022г. до 02.05.2023г., 68,50 лева (шестдесет и осем лева и 50 ст.) – такси за периода 18.10.2022 г. до 02.05.2023 г., 63,00 лева (шестдесет и три лева) – обезщетение за уведомяване за периода 07.04.2023 г. до 02.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането, ищецът е подал заявление по чл.417 от ГПК и по ч.гр.д. 301/2023г. на СвРС е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 162/12.05.2023г., която е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което предявява настоящия установителен иск. Моли съда да издаде решение, в което да приеме за установено, че ответникът им дължи гореописаните суми и да им се присъдят направените в заповедното и настоящото дело разноски.

В съдебно заседание не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от ищеца, в което излага подробни съображения за уважаване на иска, като основателен и доказан.

В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК ответникът, чрез пълномощника Н. Е. Х.-негова майка е подал писмен отговор, в който заявява, че искът е неоснователен и оспорва фактически и правни твърдения на ищеца. Прави възражение за нищожност на процесния договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК, вр. чл.10 ал.1-шрифтът на договора е по-малък от 12 и по чл.11 ал.1, т.12 от ЗПК липсва информация за правото на потребителя да получи във всеки момент безвъзмездно извлечение от сметката. Счита, че доверителят й на основание чл.23 от ЗПК дължи само чистата сума по кредита. Алтернативно оспорва по размер, като представя 9 бр.вносни бележки, за внасяни суми по кредита в периода 25.11.2022г. до 12.01.2024г., които следва да се приспаднат от задължението. В съдебно 2 заседание, се представлява от пълномощника Х.. Признава, че е усвоил кредита, погасявал е няколко вноски, но е преустановил плащанията. Х. излага, че е поела ангажимент лично да плаща заема, посочва адрес на който моли да получава съобщения и книжата по делото.

Съдът, след като обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение № 162/ 12.05.2023 г. по ч.гр.д. 301/2023г. на СвРС - Е. Х. М. с ЕГН ********** следва да заплати на кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК 000694749, сумата 11 648,11 лева (единадесет хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и 11 стотинки) – главница 412,19 лева (четиристотин и дванадесет лева и 19 стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 15.11.2022г. до 29.03.2023 г., 254,48 лева (двеста петдесет и четири лева и 48 стотинки)мораторна лихва за периода от 15.10.2022г. до 02.05.2023г., 68,50 лева (шестдесет и осем лева и 50 ст.) – такси за периода 18.10.2022 г. до 02.05.2023 г., 63,00 лева (шестдесет и три лева) – обезщетение за уведомяване за периода 07.04.2023 г. до 02.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

От приетите писмени доказателства: заверени преписи от договор за потребителски кредит № FL1250022 от 26.01.2022 г., методология за определяне на референтен лихвен процент (прайм) по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, погасителен план по кредит от 26.01.2022 г., се установява, а и по делото не се спори, че Е. Х. М., като кредитополучател е сключил с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК 000694749 Договор за потребителски кредит № FL1250022 от 26.01.2022 г. Съгласно договора е отпусната сумата 12 659,20 лева, която била напълно усвоена от ответника на същата дата, със срок на изплащане 84 месеца- до 15.01.2029г. Падежната дата била 15 – то число на съответния месец. Съгласно чл. 3 от договора, кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката годишна лихва в размер на 8.000% при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент за първите дванадесет месеца (чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора), а от тринадесетия месец до окончателното издължаване на кредита - в размер на 8.000 %, но при условията, уговорени с чл. 3, ал. 1, т. 2 от договора, като общата сума, 3 дължима от кредитополучателя, възлизала на 17 125,84 лв. към датата на сключване на договора. Приложено по делото е и представеното по ч.гр.дело № 301/2023г. на РС Свищов извлечение от счетоводните книги на банката, въз основа на което е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, както и издадени изпълнителен лист № 152 от 12.05.2023. по ч.гр.дело № 301/2023г. на РС Свищов за присъдените със заповедта за незабавно изпълнение суми.

С покана за изпълнение, банката - ищец е уведомила ответника, че поради забава в плащанията по договор за кредит № FL1250022, вземанията й по цитирания договор се обявяват за изцяло и предсрочно изискуеми, като задължението е общо в размер на 12 280,34 лв., както и е поканила същия да погаси доброволно задълженията в 7-дневен срок от получаване на поканата по посочената в нея банкова сметка. Съобщението е връчено чрез ЧСИ В.Г., с район на действие – Окръжен съд Велико Търново по реда на чл. 47 от ГПК, чрез залепване на уведомление на посочения в Договора постоянен адрес в гр.

Свищов, ул. „ Стоян Ников“ № 6, ет. 1, ап. 3. Предсрочната изискуемост е обявена на длъжника на 29.03.2023г., като на същата дата е осчетоводена предсрочната изискуемост на вземанията на банката по договора за кредит.

Настоящият състав на съда приема, че банката -ищец е направила всичко необходимо за надлежното връчване на уведомително писмо и следва да се приеме, че длъжникът е уведомен. Връчването е осъществено чрез възлагане на частен съдебен изпълнител по реда на чл. 43 ЗЧСИ, съгласно която разпоредба частният съдебен изпълнител може да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - чл. 58 ГПК. Връчването е формален акт и за редовността му съдът следи служебно. В представените по делото доказателства се установява, че съдебният изпълнител е осъществил справка за адресна регистрация на длъжника, като последният е търсен в законоустановения срок на адреса и не е открит. Установено било, че адресът е напуснат от длъжника и същият е в чужбина, нямал сключени действащи трудови договори, поради което е пристъпено към залепяне на уведомление на известния по делото адрес, което е приложено по делото и от което се установява, че последното е поставено на адреса на длъжника на 14.03.2023 г.

Ответникът, в законоустановения срок, не се явил за получаване на книжата.

Съдът намира, че е спазена процедурата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК за 4 връчване чрез залепяне на уведомление и длъжникът следва да се счита редовно уведомен за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, считано от датата на изтичане на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 5 ГПК или на 29.03.2023 г.

Оспорен по делото е размерът на задължението, поради което е назначена съдебно икономическа експертиза. Направено е от страна на ответника и възражение за нищожност на процесния договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК, вр. чл.10 ал.1-шрифтът на договора бил по-малък от 12 и по чл.11 ал.1, т.12 от ЗПК липсвала информация за правото на потребителя да получи във всеки момент безвъзмездно извлечение от сметката, поради което е назначена съдебно графологична експертиза относно размера на шрифта на договора.

Видно от заключението на съдебно икономическата експертиза, изготвено компетентно, въз основа на събраните по делото доказателства, е възприето в цялост от съда. От него се установява, че сумата по Договор за потребителски кредит FL1250022 от 26.01.2022 г. в размер на 12 659,20 лева е предоставена по банковата сметка на ответника на 26.01.2022 г. и усвоената, както следва: плащане на застрахователни премии в размер на 1 183,19 лв.; за покриване на задължения към други финансови институции – общо 10 743,73 лв.; удържана такса за обработка на документи в размер на 290,00 лв.; теглене сума в брой – 420,00 лв.; остатъка от отпуснатата сума по кредита в размер на 22,28 лв., останала налична по банковата сметка за покриване на задължения за банкови такси по обслужване на сметката. Съгласно банково извлечение па банкова сметка на ответника М. от 08.12.2023 г., кредитополучателят извършил плащания в периода 21.02.2022 г. – 11.05.2023 г. по договора за кредит, в размер на 1801,00 лв. Съгласно банковото извлечение по банковата сметка на ответника от 15.03.2024 г., кредитополучателят извършил плащания в периода 16.05.2023 г. – 11.03.2024 г. по договора за кредит, в размер на 1500,00 лв. След съпоставка на дължимите суми по договора с погасените такива, ВЛ е установило, че неиздължените суми към дата 11.05.2023 г.- дата на подаване на Заявление за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК са както следва: главница в размер на 11 648,11 лева, възнаградителна лихва за периода от 15.11.2022 г. до 29.03.2023 г. в размер на 412,19 лв.; мораторна лихва за периода от 15.10.2022 г. до 02.05.2023 г. в размер на 254,48 лв., такси за месечно обслужване на разплащателна сметка в размер на 28,00 лева.

5

Експертизата установява също, че към 18.02.2024 г. – датата на изготвяне на заключението размерът на непогасените задължения по процесния кредит, не е променен. Съдът кредитира заключението като обосновано, изготвено въз основа на материалите по делото, проверка в счетоводството на ищцовото дружество, отговарящо на всички поставени задачи и останало неоспорено от страните. В съдебно заседание вещото лице заяви, че поддържа изготвеното и представено по делото заключение. Пояснява, че в процесния договор, освен цитираните суми по процесния кредит, били извършени и други плащания, но тези суми са отнасяли за погасяване на кредитна карта и нямали отношение към процесния договор за кредит. Добавя, че от вноските, за погасяване на кредита, отишла сумата от 1801 лева. Тази сума се отнасяла по задължението, като е намалено задължението по заповедта за изпълнение.