Решение № 1589 от 03.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1589 гр. Пловдив, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330114158 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. П. К., чрез пълномощник – адв. Д. Г., против „Ай Ти Еф Груп“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2500 лева/1278,23 евро, представляваща недължимо платена по недействителен Анекс № ***** г. към Договор за потребителски кредит № *****, сключен между страните.

В исковата молба се твърди, че на 31.07.2024 г. между страните бил сключен Анекс № ***** към Договор за потребителски кредит № ***** при следните параметри: 4500 лева – главница, платима на 24 погасителни вноски, при фиксиран лихвен процент от 48,96 %, годишен процент на разходите от 65 % и застрахователна премия в размер на 595,40 лева. В договора била уговорена и клауза, уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение, която клауза ищецът счита за нищожна поради противоречието й с добрите нрави, заобикаляне на закона и поради договарянето й в ущърб на потребителя. Сочи се, че в Приложение № 5 към договора било предвидено задължение за ищеца в срок до края на деня, следващ деня на сключване на договора, да обезпечи кредита с поръчителство на две физически лица, които да отговарят на определени условия, или банкова гаранция в пълния размер на кредита. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение се дължала неустойка в размер на 7455,72 лева. Ищецът не представил подобно обезпечение, съответно била начислена неустойка към общото задължение, разсрочена в погасителния план и дължима заедно с вноските за главница и лихва. Изтъква се, че по този 1 начин в действителност общата сума, която потребителят следвало да върне за използвания финансов ресурс не е посочената в договора сума в размер на 8236,71 лева, а значително по-голяма (в размер на 15 692,43 лева). Твърди се, че вземането, макар и именувано „неустойка“, нямало характер на такава и било уговорено изначално без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава функции. По този начин целта на кредитора била да заобиколи ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, като си гарантира, че ще получи това вземане чрез поставянето на прекомерни изисквания, създаващи предпоставки за сигурно неизпълнение. Според ищеца, посоченото вземане представлявало допълнителна и гарантирана за ответника икономическа облага, съставляваща печалба за търговеца, скрита под формата на неустойка. Счита, че с посочената клауза се заобикаляла и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди. Заплащането на неустойка представлявало допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката противоречала на добрите нрави, не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузата за неустойка противоречала на добрите нрави и предвид завишения размер на неустойката спрямо отпуснатите суми. В случая се посочва, че доколкото е предвидена дължимост и на застрахователна премия, то клаузата уговаряща задължението на същата е нищожна, с оглед нищожния предмет, за който е сключена.

Навеждат се доводи за недействителност на договора за кредит поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че процесният договор отговарял формално на изискванията на ЗПК, доколкото били посочени лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Така посочените от кредитора величини обаче не съответствали на действителните такива, съобразно поетите от потребителя задължения. В тази връзка се твърди, че вземането за неустойка поради непредоставяне на обезпечение не било взето предвид при изчисляването на ГПР, поради което същият не съответствал на действителния такъв. Ищецът твърди, че е осъществил плащания в общ размер на 7000 лева. С оглед изложените в исковата молба съображения се поддържа, че платената над главницата сума се явява платена при начална липса на основание, поради което ищецът претендира връщане на сумата от 2500 лв. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на искова молба от „Ай Ти Еф Груп“ АД, с който е взето становище за неоснователност на иска.

Ответникът поддържа, че между страните е налице валидно правоотношение по Договор за потребителски кредит № *****, предоговорено с Анекс № ***** г., по силата на който е рефинансирано задължението по кредита.

Посочва, че договарянето между страните се осъществявало чрез средствата за комуникация от разстояние при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЗД, 2

ЗЕДЕУУ и приложимите към договора за кредит Общи условия на ответното дружество. Поддържа се, че договорът бил сключен по инициатива на ищеца чрез подадена заявка от негова страна. В изпълнение на задължението по Анекс № ***** към Договор за кредит № *****, кредиторът предоставил сума в размер от 5095,40 лева, като една част от нея, а именно сумата от 595,40 лева, ответникът заплатил на трето лице – Застрахователно дружество „Евроинс Живот“ ЕАД (застраховател), което плащане било от името и за сметка на кредитополучателя. В настоящия случай кредитополучателят се съгласил да бъде застрахован при условията на Груповия застрахователен договор № ***** за рискова застраховка „Живот“, сключен между Застрахователно дружество „Евроинс Живот“ ЕАД и „Ай Ти Еф Груп“ АД.

Потребителят се запознал, съгласил се и приел Общите условия на посочената застраховка, представляващи неразделна част от нея. С оглед Застрахователен сертификат № ***** г. за застраховка „Живот“ и сключеното кредитно правоотношение с ответното дружество, застрахователят се съгласил да застрахова ищеца А.И. срещу заплащане на застрахователна премия.

Поддържа се, че ответникът е заплатил от името и за сметка на ищеца, в полза на застрахователя, застрахователната премия и същата е част от главницата по предоставения кредит. Оспорват се твърденията на ищеца, че клаузата от договора за заплащане на неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. Същата била индивидуално договорена между страните съгласно ЗЗП и се изтъква, че клаузата за предоставяне на обезпечение не е инкорпорирана в Общите условия на ответното дружество, върху които потребителят не може да влияе. В случая се твърди, че неустойката представлявала адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора за кредит. В процесния анекс изрично се посочвало, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение. Оспорват се и твърденията, че сключеният между страните анекс е недействителен поради неспазване изискванията на ЗПК.

Твърди се, че посоченият от кредитора размер на ГПР от 65,00 % е съобразен със законовите изисквания. Поддържа се, че вземането за неустойка не следва да се включва при формиране на ГПР, тъй като същото не представлява разход по кредита. В договора и в анекса не се посочвали взетите предвид допускания, доколкото такива няма. В случая ГПР бил формиран от фиксирано вземане – възнаградителна лихва, която не се променяла при никакви условия. По наведените доводи ответникът моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между „Ай Ти Еф Груп“ АД, в качеството на кредитодател, и Т. П. К., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № ***** от 3

02.09.2023 г. С Анекс № ***** от 31.07.2024 г. към сключения договор страните предоговорили условията на кредита, като съобразно Приложение № 1 на ищеца е предоставена сума в размер от 5095,40 лева за срок от 24 месеца.

Отразеният фиксиран годишен лихвен процент е 48,96 %, а годишният процент на разходите е 65,00 %. Посочено е, че общо дължимата сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита възлиза на 8236,80 лева. В анекса е отбелязано, че остатъкът от сумата по кредита в размер на 595,40 лева е заплатена от кредитодателя от името и за сметка на кредитополучателя застрахователна премия на Застрахователно дружество „ЕВРОИНС ЖИВОТ“ ЕАД за сключен между тях застрахователен договор.

Представен е застрахователен сертификат № ***** г. за застраховка „Живот“ на клиентите на „Ай Ти Еф Груп“ АД съгласно групов договор № ITF-002/2024 с посочени покрити рискове, при еднократна премия в размер на 595,40 лева. Приложени са Общи условия на застраховка Живот на кредитополучателите на „Ай Ти Еф Груп“ АД.

В Приложение № 5 към Договора е уредено задължение на кредитополучателя в срок до края на следващия ден след сключване на договора да учреди едно от следните обезпечения: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на 8236,80 лева, представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора. В чл. 2, ал. 1 са посочени условията, на които задължително следва да отговарят поръчителите, а именно: да бъдат физически лица; да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“. Съобразно чл. 4 от същото приложение при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 10,23 лева средно на ден, като неустойката не трябва да надвишава 1 % от главницата по кредита. Посочено е, че неустойката се начислява в началото на периода на всяка вноска и се заплаща заедно със съответната погасителна вноска в пълен размер, включително при предсрочно погасяване на кредита. Видно от приложения погасителен план неустойката е в размер на 7455,72 лева.

От представените от ищеца разписки е видно, че е направил плащания по проценсия договор за кредит в общ размер на 7000 лева, както следва: на 21.12.2024 г. – 1800 лева, на 15.01.2025 г. – 300 лева, на 10.02.2025 г. – 200 лева, на 13.03.2025 г. – 150 лева, на 11.04.2025 г. – 1000 лева, на 10.06.2025 г. – 450 лева, на 16.07.2025 г. – 500 лева, на 07.08.2025 г. – 1150 лева, на 11.08.2025 г. – 450 лева, на 01.09.2025 г. – 1000 лева.

4

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

По делото не се спори и по категоричен начин се установи , че между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 5095,40 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.