Решение № 7066 от 05.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7066 гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. В. И.А при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И.А като разгледа докладваното от И. В. И.А Гражданско дело №

20221110104555 по описа за 2022 година като разгледа гр. дело № 4555 по описа за 2022 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от Д. И. И. срещу С. Г. И. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лева, представляваща сума, получена от ответника на 06.07.2020 г. без валидно правно основание за това, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между него и ответника С. И., в качеството му на адвокат, бил сключен договор за правна помощ и съдействие № 840394/18.06.2020 г. за оказване на правна защита и съдействие във връзка с получавани от ищеца заплахи, срещу възнаграждение в размер на сумата от 1 000 лева, заплатено изцяло по банков път преди подписване на договора - на 01.06.2020 г. Посочва се, че между страните било уговорено ответникът С. И., в качеството си на довереник – адвокат да изготви, подпише и депозира пред Софийски районен съд от името на доверителя си Д. И. заявления по чл. 410 ГПК срещу конкретни търговски дружества. На 01.07.2020 г. на проведена лична среща между страните по делото, ответникът заявил на ищеца, че е необходимо да му бъде заплатена сума в размер на 2 700 лева, представляваща сбор от държавни такси за инициирането на тези заповедни производства, както и адвокатски хонорар за изготвяне на всяко едно от заявленията, съответно представителство на адвоката по всяко от тях. Сумата била заплатена лично на ответника в брой. Излагат се твърдения, че на 06.07.2020 г. Д. И. упълномощил с нотариално заверено пълномощно адв. И. да го представлява във връзка с уговорената работа. На проведената между страните среща на този ден, ответникът изискал от И. заплащането на сума от 5 000 лева с твърдение, че при непредставянето няма да извърши вече уговорената и заплатена работа. Поддържа се, че на същия ден ищецът предоставил процесната сума на ответника С. И., който собственоръчно написал и му предоставил разписка за получената сума. Д. И. твърди, че тази сума е платена без валидно правно основание за това, тъй като не представлява адвокатски хонорар или сума, платена въз основа на друга уговорка между страните, като срещу предоставянето й ищецът не е получил насрещна престация. Допълва, че за периода от 21.02.2020 г. до 21.11.2020 г.

1 ответникът С. И. бил с наложено наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“, поради което към момента на предаване на сумите от Д. И., ответникът поначало не е можел да извършва дейност по осъществяване на правна помощ, защита и представителство по дела. С тези съображения се отправя искане за уважаване на исковата претенция. Ищецът намира за дължима и претендира законна лихва за забава, считано от подаване на исковата молба – 28.01.2022 г., имаща характера на покана до длъжника, до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. Г. И. не е подал писмен отговор. В съдебно заседание същият оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Не отрича получаването на процесната сума в размер от 5 000 лева, но твърди, че същата му е заплатена от ищеца Д. И. на основание осъществено упълномощаване от него, обективирано в пълномощно с нотариално заверени подписи, за осъществяване на процесуално представителство от ответника пред всички органи във връзка с извършена спрямо Д. измама. Посочва, че пълномощното е от същата дата, на която е получена сумата и за която ответникът е издал разписка на ищеца от 06.07.2020 г., като към настоящия момент пълномощията му не са оттеглени. Заявява, че с решение на Висшия дисциплинарен съд при САК му е наложено дисциплинарно наказание заради упражняването на адвокатска дейност за период, през който ответникът е бил лишен от тези права, но впоследствие същите са били възстановени – по силата на закона. Счита, че адвокатът, лишен от правото да упражнява адвокатска професия, не губи това си качество дори по време на изтърпяване на наказанието, а след този момент възстановява правата си без провеждане на допълнителни процедури. С тези доводи ответникът С. И. отправя искане за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Съгласно посочената разпоредба този, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.

Касае се за хипотеза на предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

Начална липса на основание е налице както в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, така и при предаване и без наличието на някакво правоотношение между даващия и получаващия, в който смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/79 г. на Пленум на ВС – по някои въпроси за неоснователното обогатяване.

Липсата на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД означава първоначална, неосъществена или настъпила впоследствие, но с обратна сила, липса на валидно правоотношение между лицето, дало имуществена облага и получателя на същата.

Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, е налице във всички случаи, когато отсъства годен юридически факт за получаването на определена имуществена облага.

Посочената законова хипотеза, регламентираща един от съставите на неоснователно обогатяване, е налице когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, а също така и в случаите, при които ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът установи, че това основание е нищожно, като и в двете хипотези даденото е без правно основание.

С оглед изложеното, възникването в полза на ищеца на процесното вземане е 2 обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване на следните материалноправни предпоставки: осъществяването на твърдяното имуществено разместване – реалното предаване, съответно получаване от ответника на претендираната сума в размер от 5 000 лева, при установяване на което в тежест на ответната страна е да докаже наличието на основание за получаване и последващо задържане на сумата.

Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между ищеца Д. И. И., в качеството му на доверител и клиент, от една страна и ответника С. И., в качеството му на довереник и адвокат, от друга страна, е сключен договор № 840394 от 18.06.2020 г. за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в правни консултации, изготвяне на документи, включително до правораздавателните органи, за извършена спрямо клиента измама, както и за подаването им. Уговорено е възнаграждение, дължимо в полза на адв. С. И., в размер на сумата от 1000 лева, платими по банков път по специална сметка, открита на името на адвоката в [фирма], като е отразено, че същите са заплатени предварително. Към договора е изготвено и пълномощно за учредена в полза на ответника представителна власт спрямо ищеца във връзка с осъществяване на правата, включени в предмета на последния. Договорът и пълномощното са подписани от двете страни, обстоятелство, останало неоспорено от същите в настоящото производство.

Изяснява се, че на 01.06.2020 г., съгласно авизо за издадено преводно нареждане за кредитен превод, Д. И. е превел по сметка на С. И. сумата от 1000 лева с посочено основание за това – „адвокатски услуги“.

С пълномощно с нотариално заверен подпис на упълномощителя от 06.07.2020 г. с рег.

№ ***** по описа на пом. нотариус по заместване Г.Н. при нотариус М. Г.а с рег. № 622 на НК и с район на действие Районен съд – София, прието като част от доказателствената съвкупност по делото (л. 67) ищецът Д. И. И. упълномощава ответника С. Г. И., в качеството му на лице, упражняващо адвокатска професия, с правото да го представлява пред всички физически и юридически лица, органи и организации, както и пред всички правораздавателни органи – съд, прокуратура, следствие и всички органи от структурата на МВР на територията на Република България, във връзка с извършени от Д. И. парични преводи за инвестиции в акции и петрол на борсата в полза на [фирма] и попечителска компания [фирма], с цел установяване дали спрямо Д. И. е извършена измама за превод на парите. Съгласно т. 2 от пълномощното в полза на адв. С. И. е учредена представителна власт спрямо ищеца за уведомяване на компетентните институции за извършеното спрямо него, с цел проверка дали същото представлява престъпление, в който случай да сезира надлежните органи за разследване на случая, съгласно т. 3 и за правото да подписва, подава и получава всякакви документи, да участва в провеждането на срещи по повод възникналите проблеми, а съгласно т. 4 и за правото да проучи и да направи всичко необходимо за връщане на паричните суми, преведени на тези две дружества.

В разписка от 06.07.2020 г. (л. 24 от делото) ответникът С. Г. И. е удостоверил с подписа си получаването на сумата от 5 000 лева, предадена му от ищеца Д. И.. В хода на настоящото производство ответната страна не оспори автентичността на частния свидетелстващ документ, а именно, че същият е подписан от него, нито съдържанието му, признавайки изрично предаването, съответно фактическото получаване на процесната парична сума.

С оглед изложеното, съдът намира за безспорно установено по делото наличието на твърдяната от ищеца форма на преминаване на имуществени блага от имуществото на едно лице към имуществото на друго, осъществена чрез реално предоставяне от Д. И. в брой на парична сума в размер от 5 000 лева в полза на ответника С. И., респ. получаването на същата.

Изясни се, че като основание за предаване/получаване на паричните средства 3 ответникът посочва именно упълномощителната сделка, обективирана в пълномощното с нотариално заверен подпис от 06.07.2020 г., изходящо от Д. И..

Съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, представителството е извършване на правни сделки и действия за друго лице и от негово име с непосредствено действие за представлявания. Представителната власт е непритезателно субективно право на представителя да извършва правни действия от името на представлявания, на което съответства насрещното му задължение да търпи в своята правна сфера правните последици от действията на представителя.

При доброволното представителство, представителната власт възниква изцяло по волята на представлявания – арг. чл. 36, ал. 1 ЗЗД, чрез едностранна правна сделка – упълномощаване на представителя да извършва от името на упълномощителя правни действия, чиито правни последици настъпват направо за представлявания – арг. чл. 36, ал. 2 ЗЗД.

По силата на упълномощаването възниква правоотношение между упълномощителя и пълномощника с цел постигне от представлявания именно чрез представителя по пълномощие на един желан от него правен резултат – в т. см. мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС.

Упълномощаването е самостоятелна правна сделка, която може да съществува като основна такава, уреждаща отношението на представителство между упълномощител и упълномощен или наред с друга сделка, възникнала в предходен момент между тях, в т.ч. от договор за поръчка.

Във всички случаи обаче упълномощаването има характера на едностранно волеизявление на упълномощителя, чийто правни последици са свързани с възникване на представителна власт за пълномощника в определен обем и съдържание.