Определение № 1454 от 08.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1454 гр. Благоевград, 08.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20261200501105 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във вр. с чл.274,ал.1 и следващите от ГПК, като е образувано по частна жалба с вх.

№8000/04.08.2026 г., подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1527, ул.“***“ №29, ет.3, предст. от Я.Я., чрез юрк. И. Ванова, против Разпореждане №2295/24.07.2026г., постановено по ч.гр.д.№1049/2026г. по описа на РС – гр. Петрич.

С атакувания акт е отхвърлено като неоснователно заявление вх. № 7321/17.07.2026 година, подадено от "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, действащо чрез юрисконсулт А.Б., за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.410 ГПК срещу С. Д. А., ЕГН **********, за задължения на последния, възникнали на основание договор за потребителски кредит № 6139925, сключен на 27.03.2025 г. между С. Д. А. и "ВИ. Кредит“ АД, вземанията по който са цедирани на заявителя съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения, сключен между "ВИ.

Кредит" АД и "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ведно с Приложение №1 към договора за цесия.

В депозираната жалба въззивникът оспорва съдебния акт на РС-Петрич като неправилен, постановен при съществени процесуални нарушения и се иска да бъде отменен.

Твърди се, че заявителят е получил Разпореждане № 2137 от 20.07.2026г., с което са му дадени указания в тридневен срок от получаване на разпореждането да представи по делото цитирания в заявлението Договор за цесия, от който да е видно дали процесният договор за кредит е предмет на прехвърлянето, в противен случай съдът ще отхвърли заявлението. Сочи се в частната жалба, че в изпълнение на дадените от съда указания и в указания 1 срок - депозирале по делото уточняваща молба, с която е приложен изискания договор за цесия.

Въпреки изпълнението на дадените от съда указания се твърди, че заявлението е оставено без уважение, като причина за това заповедния съд е изложил, че не са уточнили основанията, от които се извежда изискуемостта на задълженията по договора, тъй като в случая се установи, че процесното вземане - цедирано на заявителя от първоначалния кредитор по процесния договор за кредит не е съобщено надлежно на длъжника, то цесията няма действие спрямо последния по аргумент на чл.99, ал.4 ЗЗД, поради което длъжникът да дължи престиране на стария кредитор, а не на новия.

Поддържа се, че вследствие на неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 411 ГПК, първоинстанционният съд е стигнал до неправилен извод, че са налице пречките по чл. 411 ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на всички суми, предмет на задължението. Поддържа се, че така постановеното Разпореждане нарушава правото на Заявителя да събере вземането си по бърз начин и по опростен ред поради неговата безспорност по реда на Заповедното производство по чл. 410 от ГПК.

Счита за неправилно отхвърлянето на подаденото заявление на посоченото основание. Твърди се в частната жалба, че към дружеството жалбоподател не са изпращани, респективно не са достигнали указания, с които първоинстанционният съд да е възложил представяне на допълнително уточнение във връзка с уточняване по отношение на надлежното връчване за уведомлението за извършена цесия от длъжника. Не оспорва необходимостта от представяне на уточнения, но като основание за отхвърляне за заявление по чл.410 подобен аргумент би имал значение, единствено ако първоинстанционният съд е дал указания и те не са изпълнени в предоставения срок, какъвто не е настоящия случай.

Позовава се на практика на СЕС, според която е внесена яснота по отношение на противоречИ.та съдебна практика, свързана с възможността на сезираната юрисдикция да дава указания на кредиторите за допълнителни уточнения, касаещи взимането. Твърди, че в настоящия случай, заповедният съд не се е възползвал от предоставената му възможност и не е дал указания към дружеството за допълнителни уточнения. С оглед на изложеното, намира за неправилно отхвърлянето на подаденото заявление на посочените основания.

Иска се да се отмени обжалваното разпореждане като неправилно и вместо него да се постанови да се издаде Заповед за изпълнение с пр. осн. чл.

410 ГПК по подаденото заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД за претендираните суми.

Благоевградският окръжен съд, като взе предвид всички обстоятелства по делото, намира следното:

Частна жалба, по която е образувано настоящето производство е допустима, като подадена от легитимирано да обжалва лице и против 2 подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, като съображенията за това са следните:

От материалите по делото се установи, че заповедното производство е образувано по заявление вх. № 7321/17.07.2026 година, подадено от "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, действащо чрез юрисконсулт А.Б., за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.410 ГПК срещу С. Д. А., ЕГН **********. Претендират се вземания на основание сключен между длъжника и "ВИ. Кредит" АД договор за потребителски кредит № 6139925 от 27.03.2025 г., по който се твърди, че длъжникът е неизправна страна, както и твърдения, че първоначалният кредитор е прехвърлил на заявителя вземанията си от длъжника, възникнали на основание посочения договор за заем, за което последният е надлежно уведомен от заявителя. Към заявлението са приложени писмени доказателства.

С разпореждане № 2137/20.07.2026 г. заповедния съд е оставил заявлението без движение, като в мотивите на посоченото разпореждане е приел, че следва да бъдат представени писмени доказателства за твърдяната цесия и доказателство за уведомяване на длъжника за цесията. В диспозитИ. на разпореждането обаче районният съд е дал 3 /три/ дневен срок, считано от получаване на препис от акта, заявителят да представи по делото цитирания в заявлението Договор за цесия, от който да е видно дали процесният договор за кредит е предмет на прехвърлянето, като го е предупредил, че в противен случай съдът ще отхвърли заявлението.

В указания срок, заявителят е депозирал молба вх. № 7559/24.07.2026 г., към която прилага Рамков Договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/, сключен между „ВИ. Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД от 01.12.2016 г., Приложение № 1/15.12.2025 г., потвърждение за сключена цесия, пълномощно. Моли съдопроизводствените действия по делото да бъдат продължени, като на заявителя се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение за претендираните суми.

Районният съд, след като се е запознал с депозираната от заявителя молба е постановил атакуваното разпореждане, с което е приел, че от представените по делото писмени доказателства се установило, че заявителят не се легитимира материално правно като кредитор на длъжника за задълженията на последния, възникнали на основание договор за потребителски кредит № 6139925, сключен на 27.03.2025 г. с "ВИ. Кредит" АД, вземанията на което дружество /последно посоченото/ са прехвърлени на заявителя съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения, сключен между "ВИ. Кредит" АД и "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ведно с Приложение №1.

Позовал се е на разпоредбата на чл. 99, ал.4 ЗЗД- прехвърлянето на вземане има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато 3 то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Приел е, че в случая доколкото се установило, че процесното вземане – цедирано на заявителя от първоначалния кредитор по процесния договор за кредит не е съобщено надлежно на длъжника, то цесията няма действие спрямо последния по аргумент на чл.99, ал.4 ЗЗД, поради което длъжникът да дължи престиране на стария кредитор, а не на новия.

Така постановеното разпореждане, настоящият състав намира за незаконосъобразно, по следните съображения:

На първо място настоящият въззивен съдебен състав намира, че РС правилно и законосъобразно е намерил, че за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за цедираните вземания е необходимо да е представен договора за цесия, респ. приложение към рамков договор за цесия и уведомлението до длъжника за прехвърляне на вземанията. Съгласно чл.410, ал.3 ГПК когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такИ.. В случая заявителят претендира издаването на заповед за изпълнение в качеството си на цесионер и за да се легитимира като титуляр на вземанията срещу длъжника, е нужно да е представен договора за цесия и да има доказателства за изпълнение на изискването за надлежно уведомяване по реда на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Към заявлението обаче не е бил представен договора за цесия, както и приложенията към него, включващи начина и датата на уведомяване на длъжника. Макар да е достигнал до правилни изводи, районният съд в диспозитИ. на съдебния акт, с който е оставил без движение заявлението е дал указания до заявителя да представи единствено договора за цесия. В изпълнение на тези указания в диспозитИ. на акта, заявителят е представил договора за цесия. Без да обърне внимание, че не е давал указания до заявителя да представи уведомление до длъжника, с което да е съобщена цесията, първоинстнационния съд е приел, че такИ. доказателства не са представени от заявителя и е отхвърлил заявлението.

В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че в нарушение на съдопроизводтвените правила районният съд е санкционирал заявителя, без да е дал възможност да отстрани посочените нередовности и без да му е дал указания за тях. С разпореждането си съдът е оставил заявлението без движение, като в диспозитИ. му изрично е вменил в задължение на заявителя да представи единствено договор за цесия. В указания срок заявителят е изпълнил точно, изцяло и добросъвестно волята на съда, обективирана в диспозитИ. на акта.

Макар в мотивите си съдът да е споменал липсата на уведомление за цесията, това изискване не е намерило израз в диспозитИ. на разпореждането, подлежащо на изпълнение. Съдът няма право да вменява вина на страната за неизпълнение на задължения, които самият съд е пропуснал да укаже в диспозитИ. на акта си. Като е отхвърлил заявлението, въпреки точното 4 изпълнение на дадените указания, съдът е постановил акт в несъответствие с чл. 129, ал. 3 от ГПК. Съгласно задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд (ВКС), указанията на съда за отстраняване на нередовности трябва да бъдат конкретни, ясни, точни и недвусмислени.

Заявителят не може да носи отговорност и да понася неблагоприятни последици за неизпълнение на указания, които не са му били изрично и писмено съобщени.

Диспозитивът на съдебния акт, в случая разпореждането, с което е оставено без движение заявлението, е частта, която има задължителна сила и обективира волята на съда по отношение на дължимото поведение на страната. След като в диспозитИ. изрично е указано представянето единствено на договора за цесия, за заявителя е възникнало задължение само за това действие. Несъответствието между мотивите и диспозитИ. не може да се тълкува във вреда на изправната страна, която стриктно е изпълнила писмената повеля на съда.

Тъй като изискването за представяне на уведомлението е пропуснато в диспозитИ., от правна страна не е налице "неотстраняване на нередовности" по смисъла на чл. 129, ал. 3 от ГПК и в тази връзка неправилно първоинстанционния съд е приел в разпореждането си, с което е отхвърлил заявлението, че не са представени доказателства за уведомяване на длъжника за цесия.

В случая съдът е следвало след представяне на договора за цесия във връзка с дадените указания, ако прецени, че се налага представяне на доказателства за уведомяване за извършената цесия да даде указания на заявителя за това.