Решение № 62 от 08.05.2019, Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е № 62 гр. Хасково 08.05.

2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Хасковският окръжен съд ……………...................…..............….......... колегия в публично заседание на девети април .………………………….……….................................................. през двехиляди и деветнадесета ……………………………...........................година в състав:

Председател : МИЛЕНА

ПЕТЕВА

Членове : ФИЛИП

ФИЛИПОВ

ИРЕНА АВРАМОВА при секретаря Петя Делчева ………………………..................................... в присъствието на прокурора .........Николай

Гугушев….……………………........като разгледа докладваното от

.........................чл.съдия ПЕТЕВА.…………………......ВНОХ дело № 598…......... по описа за 2018 год., ...........................................…….……… за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С присъда № 80/27.09.2018 г., постановена по НОХД № 616/2018 г., Районен съд-Хасково е признал подсъдимия Е.Д.А. *** за невиновен в това, че на 04.03.2918 г. в гр.Хасково управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Шаран“ с рег.№ *******след употреба на наркотични вещества, съдържащи наркотичнодействащ компонент „тетрахидроканабинол“ – марихуана, канабис /по смисъла на чл.3 ал.2 т.1 от ЗКНВП и Приложение № 1 към чл.3 т.1 от Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични/, установено по надлежния ред – с Протокол за химическа експертиза № И-2631/20.03.2018 година от Специализирана токсикологична лаборатория на ВМА-София, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение за престъпление по чл.343б ал.3 от НК.

Недоволен от присъдата е прокурорът от Районна прокуратура-Хасково. Той счита, че присъдата е неправилна, защото при вярно установена от съда фактическа обстановка били направени несъответни на доказателствата правни изводи, а крайното заключение за невиновност погрешно било базирано на установените от съда нарушения при прилагането на уредената в Наредба № 1/102017 година за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози процедура, без да бъде отчетено, че не всяко нарушение в тази процедура следвало да се третира като съществено и злепоставящо достоверността на изследването –тестово или лабораторно. В случая драстично нарушение на регламентираните с наредбата правила не се установявало, а представените по делото документи, показанията на разпитаните свидетели и обясненията на подсъдимия по убедителен начин доказвали съставомерните признаци на престъплението. Следвало да се има предвид, че не били установени различия между показанията на теста, който отчел положителен резултат за употреба на наркотични вещества и заключението на химическата експертиза, която потвърдила наличието на такива вещества в предоставената й за изследване кръвна проба. Отбелязаната в експертизата дата на извършване на изследването /09.10.2017 година/ не рефлектирала върху обективността на същото и не опорочавала реда за неговото провеждане, доколкото очевидно се касаело за техническа грешка, отстраняването на която било възможно чрез непосредственото изслушване на експертите.

Прокурорът акцентира и върху възможността управлението на МПС след употреба на наркотични вещества да бъде доказвано с всички предвидени в закона доказателства и доказателствени средства, както и върху отсъствието на законово изискване това да става „по надлежния ред“, за разлика от концентрацията на алкохол в кръвта, за която приложимостта на Наредба № 1/19.07.2017 година било задължително. С тези аргументи в протеста са прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и му бъде наложено съответното на закона наказание.

Защитникът на подсъдимия оспорва протеста. Той счита, че атакуваната присъда е правилна, а констатираните от съда пороци на процедурата по установяване на употребата на наркотични вещества преди инкриминираното управление на моторно превозно средство – съществени и непреодолими. Според защитника тези пороци засягали не само предвидения в Наредба № 1/19.07.2017 година ред, но и правата на подсъдимия, който бил поставен в състояние да полага подпис върху документи, с чието съдържание не бил запознат и то преди да бъде гарантирано и осигурено правото му да получи професионална защита от адвокат. Във възраженията срещу протеста се излагат доводи и за незаконосъобразност на действията по образуване на досъдебното производство, чието начало било поставено с разпит на свидетел, извършен от неоправомощен по реда на чл.194 ал.4 от НПК полицейски служител и то при липсата на доказателства, че действието е могло да бъде извършено от надлежния разследващ орган. Навеждат се и съображения за несъставомерност на инкриминираното поведение поради липса на субективната страна от състава на престъплението, изискваща според защитника употребата на наркотика непосредствено да предхожда управлението на моторното превозно средство, както и водачът да бъде повлиян така че да постави в опасност съблюдаването на правилата по транспорта. Базирано на тези аргументи, искането на защитата е атакуваният от прокурора съдебен акт да бъде потвърден.

Подсъдимият подкрепя доводите на своя защитник и отправя искане за решение, с което обжалваната присъда да бъде потвърдена.

Пред въззивния съд по искане на страните и по почин на съда бяха събрани допълнителни доказателства – изслушани бяха експертите, изготвили съдебно-химическата експертиза, извършен беше преразпит на свидетеля Я.К., изслушани бяха обясненията на подсъдимия и изискани документи.

Проверката на протестираната присъда, базирана на събраните по делото доказателства и обсъждане на изложените от страните доводи, установи следното:

Против подсъдимия Е.Д.А. е било предявено обвинение за престъпление по чл.343б ал.3 от НК – за това, че на 04.03.2018 година в гр.Х. той е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества /марихуана, канабис/, което е било установено по надлежния ред. Съдебното следствие пред първоинстанционния съд, което е било проведено по общите правила, не сочи на допуснати от съда нарушения на процесуалните правила, застрашили или ограничили правото на защита или рефлектирали негативно върху процеса на формиране на вътрешното убеждение. Доказателствената съвкупност, която е била формирана по предвидения в закона ред, е установила следната фактическа картина: Към 2018 година подсъдимият А. живеел постоянно в гр.C. по повод обучението си в университет. На 04.03.2018 година той се намирал в гр.Х., където гостувал на родителите си. Във вечерните часове на същия ден А. решил да се срещне със свой приятел, но междувременно му позвънил познат, който го уведомил, че се намирал на паркинг до сградата на бившия магазин „А. Д.“ в града. Подсъдимият решил да посети това място, за да се срещне със своя познат, а и за да изчака часа на уговорената преди това среща. Отправил се към посочения паркинг с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с рег.№ *******, собственост на баща му. Преди пристигането му на посоченото място се била сформирала група от младежи, сред които бил и свидетелят К., който, прибирайки се от работа, решил да се срещне с приятели. К. пристигнал на мястото след 20,00 часа и заварил там около 10-15 души, част от които пушели цигара с марихуана. Свидетелят също използвал „общата цигара“, от която дръпнал няколко пъти. Подсъдимият А. пристигнал на паркинга след К. и престоял там около 10-15 минути, в рамките на които разговарял с познатия си „Г.“. След 21,00 часа А. обявил, че тръгва с автомобила си в посока центъра на града, след което бил помолен от К. да го откара до дома му, който се намирал в близост до училище „В. Л,“. Подсъдимият приел молбата и така след като свидетелят заел предната дясна седалка в автомобила марка „Фолксваген“ с рег.№ ********, а А. шофьорското място, двамата се отправили към ул.“С. П.“ на града. В същото време свидетелите Р. Т. и В. Д., служители на РУ на МВР-Хасково изпълнявали полицейска работа по утвърден график, като се били установили с поверения им служебен автомобил на ул.“Т.“ на място, през което около 21,20 часа преминал управлявания от А. лек автомобил. Т. и Д. спрели автомобила за проверка и след като установили самоличността на водача и пътника, пристъпили към проверка на самото превозно средство, което огледали, а след това запитали пътуващите дали държат у себе си забранени за притежание вещи. В хода на извършената проверка у двамата полицейски служители се породили съмнения, че проверяваните лица са употребили наркотични вещества, по повод на което издали разпореждане за извършване на тест на водача А. в сградата на полицейското управление. След това Т. и Д. указали на подсъдимия да тръгне с автомобила си към сградата на РУ-Хасково, до която те го последвали с полицейската кола. След пристигането на подсъдимия и на свидетеля К. /който не носел у себе си документ за самоличност/, полицейските служители поискали съдействието на своите колеги Д. Б. и К. К., заемащи длъжността „******* ********“ в ******* „***** *********“ към ***** ******** *******, които разполагали с компетентност за прилагане на тест за проверка на употребата на наркотични вещества. Тестовото изследване било извършено от свидетеля Б. чрез техническото средство „Drager Drug Test 5000“ с № ARJM-0048, което отчело положителен резултат за употреба на наркотични вещества от групата на канабиса /марихуана/ и отрицателен за останалите, обозначени реактиви за наркотик. Тестът бил с пореден номер 029, като съгласно показанията на техническото средство прилагането му станало в 22:54:30 часа. Резултатът от теста не бил отразен в протокол по чл.5 ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Този резултат бил описан в издадения Акт № 515776/04.03.2018 г., констатиращ извършеното от А. нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. В същия акт било отбелязано и издаването на талон за медицинско изследване с № 0027332, оригинален екземпляр от който е приложен по делото. Съдържанието на същия талон потвърждава датата и часа на прилагане на теста – 22:54:30, както и вида на наркотичното вещество с положителна реакция. Съгласно отразеното в талона, А. не приел за достоверен резултата от тестовото изследване, което становище собственоръчно записал и подписал, след което била отбелязана указаната от свидетеля Б. необходимост от медицинско изследване в „Спешно отделение“-Хасково в срок до 40 минути след връчването. Според записания в документа час талонът бил връчен на А. в 22,35 часа. Придружен от свидетелите T. и Д., А. се явил в сградата на

МБАЛ-Хасково в 22,50 часа и я напуснал в 23,15 часа /извлечение от амбулаторен дневник/. В 23,00 часа лекар от спешното отделение на същата болница взел кръвна проба от подсъдимия, като в съставения Протокол за медицинско изследване отразил, че предварителната констатация за употреба на наркотични вещества е била извършена в 21,45 часа. Този час бил посочен и в Дневника за отразяване на резултатите от използване на технически средства, попълнен от свидетеля Д. Б.

Кръвните проби /поставени в 2 броя епруветки без отразени върху тях серийни номера/ били изследвани в специализираната токсикологична лаборатория към ВМА-София от експертите Г.К. и Б.М., като резултатът от изследването бил описан в лабораторен дневник, препис от който беше приложен по делото. Същите експерти са изготвили и заключението по назначената в хода на досъдебното производство химико-токсикологична експертиза, съгласно която в подложената на анализ кръвна проба е било установено присъствие на специфичен метаболит, индикиращ употребата на наркотик с активен компонент „тетрахидроканабинол“. Изслушани от въззивния съд, експертите поясняват, че записаната в писмения доклад дата на лабораторния анализ – 09.10.2017 година, представлява техническа грешка, а действителната всъщност е 09.03.2018 г., т.е. датата, отразена и в лабораторния журнал, копие от който беше изискано и изпратено от изследващата лаборатория. Поясняват още, че предмет на изследването е била кръвта в едната от изпратените епруветки, а втората, имаща функцията на контролна, не е била анализирана.