Определение № 417 от 18.05.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 417 гр. София, 16.05.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Георги Ст. Мулешков като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20231800500266 по описа за 2023 година Образувано е по частна жалба на Б. И. И. и С. С. И., подадена чрез упълномощения от тях адв. А. А. от САК, срещу определение № 65 от 13. 02. 2023 г., постановено по гр. д. № 768/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Своге в частта, с която е оставено без разглеждане направеното от тях възражение по чл. 76 ЗН за обявяване спрямо страните по делото и спрямо С. К. С., че разпоредителната сделка – договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., том ..., рег. № ...., дело № ... от ...... г. е относително недействителен в частта, надвишаваща частите от имотите, които С. К. С. е притежавала по силата на прекратената съпружеска имуществена общност след смъртта на общия наследодател на същата и на останалите страни по делото – Б. И. С., поради липса на правен интерес.

Жалбоподателите молят съда да отмени обжалваното определение и да уважи подаденото от тях възражение. Посочват, че с нотариалния акт С. К. С., освен че е дарила своите части от процесните имоти на ищцата, запазила правото на ползване за себе си и по този начин ги 1 обременява с тежести.

Постъпил е и отговор на частната жалба от Ю. Б. И., чрез адв. Д.

П. от САК, в който е изразено становище за нейната неоснователност и законосъобразност на обжалвания акт.

Съдът, след като прецени данните поделото и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Свогенският районен съд е сезиран с иск по чл. 69 ЗН и чл. 34 ЗС от Ю. Б. Иванов срещу С. С. И. и Б. И. И., за делба на три недвижими имота, съсобствени на страните, придобити по наследство от общия им наследодател Б. И. С., починал на 16. 07. 2011 г., като майката на ищцата - С. К. С. прехвърлила на същата притежаваните от нея идеални части от недвижимите имоти, за което бил съставен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., том ..., рег. № ...., дело № ... от ......... г.

Срещу исковата молба е подаден отговор от ответниците – настоящи жалбоподатели, в който твърдят, че преживялата съпруга на общия наследодател се е разпоредила със своите идеални части от наследството с дарение в полза на ищцата, която сделка считат за относително недействителна по отношение на всяка една от ответниците, като е направено възражение по чл. 76 ЗН. С оглед на това считат, че в делбеното производство като страна следва да бъде конституирана и преживялата съпруга на общия наследодател, която е съделител в делбените имоти по отношение на частите от тях, които е придобила по наследство и с които се е разпоредила.

С определението си по чл. 140 ГПК районният съд е приел, че направеното от страна на ответниците възражение следва да бъде оставено без разглеждане, поради липса на правен интерес, тъй като в конкретния случай е налице изключение от хипотезите за недействителността по чл. 76 ЗН, а именно – сделката е извършена между сънаследници, в който случай независимо дали тя е възмездна 2 или не, извършеното разпореждане от един сънаследник на друг е противопоставимо на останалите сънаследници и нормата на чл. 76 ЗН не намира приложение и в процеса следва да участва само сънаследникът-приобретател, но не и сънаследникът-прехвърлител, като се позовава на практика на ВКС.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Възражението по чл. 76 ЗН намира приложение само по отношение на имущества, съсобствеността върху които произтича от наследяване. При извършено разпореждане с идеална част от сънаследствен имот легитимирани да се позоват на така установената недействителност в делбен процес са само сънаследниците, които не са се разпоредили с дела си, в който смисъл е даденото разрешение с Тълкувателно решение № 1 от 19. 05. 2004 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Правото да се иска прогласяване относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да бъде упражнено като инцидентен, преюдициален и обуславящ установителен иск или чрез възражение. Под страх от нищожност на делбата – чл. 75, ал. 2 ЗН, при релевиране на относителна недействителност на акт на разпореждане като главна страна в процеса следва да участва сънаследника-прехвърлител по заявения иск за делба, както и приобретателят по сделката – по заявения иск по чл. 76 ЗН. Отново с оглед даденото разяснения в цитираното тълкувателно дело и в съдебната практика на ВКС, на които се е позовал и районният съд, правен интерес от иск по чл. 76 ЗН е налице, когато при уважаването му ще е възможно делбата да бъде извършена само между наследниците и без участието на приобретателя по относително недействителната сделка.

На самостоятелно обжалване по реда на чл. 274 ГПК подлежат само две групи определения - преграждащи развитието на производството и тези, за които изрично законът е предвидил, че 3 могат да бъдат обжалвани.

В т. 7, б. „а“ от ТР № 1 от 09. 12. 2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор на въпроса подлежат ли на обжалване определенията, с които първоинстанционният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск, като е прието, че „не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо, доколкото по тази претенция може да се образува самостоятелно производство, в което същата да бъде разгледана, а същевременно разпоредбата на чл. 212, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК не предвижда изрична възможност за неговото обжалване с частна жалба“. Настоящият въззивен състав приеме, че в случая даденото разяснение е приложимо по аналогия при заявено възражение по чл.

76 ЗН, поради което и определението, с което се оставя същото без разглеждане не подлежи на обжалване. Частната жалба като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство – прекратено.

За пълнота следва да се посочи, че при евентуално въззивно обжалване на постановения краен съдебен акт на районния съд, страната може да възрази срещу отказа да бъде разгледано релевираното възражение по чл. 76 ЗН.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на Б. И. И. и С.

С. И. срещу Определение № 65 от 13. 02. 2023 г., постановено по гр. д.

№ 768/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Своге в частта, с която е оставено без разглеждане направеното от тях възражение по чл. 76 ЗН за обявяване спрямо страните по делото и спрямо С. К. С., че разпоредителната сделка – договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недивжим имот № ..., том ..., рег. № ...., 4 дело № ... от .......... г. е относително недействителен в частта, надвишаваща частите от имотите, които С. К. С. е притежавала по силата на прекратената съпружеска имуществена общност след смъртта на общия наследодател на същата и на останалите страни по делото – Б. И. С., поради липса на правен интерес.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 266 по описа за 2023 год. на Софийският окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5