Решение № 148 от 10.07.2026, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно гражданско дело 768/2025
- Вид
- Решение № 148
- Подписан
- 10.07.2026
- В сила
- 10.07.2026
- Състав
- Веселина Топалова, Диян Димитров Атанасов, ИВА СПАСОВА ДИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 157 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
РЕШЕНИЕ
№ 148 гр. Габрово, 10.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселина Топалова
Членове:
Ива Димова
Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело № 20254200500768 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против решение № 204 от 14.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 89/2025 г. на Районен съд Севлиево.
Жалбоподателят счита решението за неправилно, необосновано, незаконосъобразно, поставено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния
Позовава се на чл. 157 ГПК, уреждащ служебното задължение на съда да се произнесе по допускането и да събере поисканите от страните допустими и относими към предмета на доказване доказателства. Моли да се назначи съдебно - техническа експертиза, която да установи сключването на договорите с подробно поставена в жалбата задача.
В жалбата се твърди още, че претендираната главница произтича от сключен между "Кредисимо" ЕАД и А. А. М. договор за потребителски кредит с № 2586686, при спазване разпоредбите на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги .Договорът е сключен по електронен 1 път. Електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3. ал. 1 от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2. ал. 1 и ал. 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13. ал. 1 ЗЕДЕУУ (изм. ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13. ал. 3 от ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен - арг. чл. 13. ал. 4 ЗЕДЕУУ. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението.По делото е представен в писмен вид договора, сключен между страните, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му.
Представеният по делото препис, заверен от страната, е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и за съдържанието му. Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи, които съгласно чл. 180 ГПК се ползват с форматна доказателствена сила за авторството им. Ако другата страна не поиска предоставяне на документа на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на волеизявлението и съдържанието му. разпоредбата на чл. 13. ал. 4 ЗЕДЕУУ допуска страните да се съгласят в отношенията им помежду им да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В случая такова съгласие е постигнато в процесния договор, като страните са се уговорили, че ще признават електронния подпис, положен чрез сайта на доставчика на услугата, със стойността на саморъчен подпис в отношенията помежду си по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП.
Иска се да бъде отменено решението, в частта, с която е отхвърлен иска, като бъдат присъдени разноски.
Писмен отговор не е постъпил.
2
Съдът, като взе предвид доводите делото, приема следното: в жалбата и доказателствата по
С обжалваното решение е отхвърлена исковата претенция да се приеме за установено, че А. А. М. дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумата от 1936,65 лева - платена главница на „Кредисимо" ЕАД по договор за потребителски кредит № 2586686; сумата от 430,88 лева - възнаградителна лихва за периода 30.09.2022 г. до 30.11.2023 г., посъщия договор; сумата от 550 лева - обезщетение за забава за периода от 01.10.2022 г. до 28.11.2024 г., ведно със законната лихва от 28.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 926 от 28.11.2024 г. по ч. гр.д. № 1531/2024 г. по описа на Районен съд - Севлиево.
За да отхвърли исковете, съдът е приел, по делото е представен само договор на хартиен носител, който не носи подписа на ответницата. Липсват каквито и да било доказателства изявления на ответницата, че е запозната с условията по договора, с общите условия и че ги приема, не е предоставено и доказателство за подаване на заявка за кредит и потвърждаване получаването на стандартния европейски формуляр и неговото съдържание, а доказателствената тежест за тези е на кредитора, съответно на ищецацесионер съгласно изричната норма на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПФУР.
Знанието на кредитора за лични данни на ответника само по себе си не може да обоснове извод, че страните са постигнали съгласие за сключване на договора. Прието е за недоказано наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит.
За установяване наличието на договорни отношения между страните по делото, пред първоинстанционния съд е представен на хартиен носител договор за потребителски кредит № 2586686 на 11.06.2022 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и А. А. М., неподписан от ответницата.Също неподписан договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД, с който „Ай Тръст“ ЕООД се задължава да отговаря солидарно с ответницата за всички задължения по договора за кредит, както и договор за предоставяне на поръчителство от 11.06.2022 г. между „Ай Тръст" ЕООД и А. М., отново не носещ нейния подпис.Представен е и рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022 г., 3 сключен между „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД, от една страна като продавачи, и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, от друга страна - като купувач, включващ и вземането по процесния договор.
По делото няма твърдения и не са представени доказателства за усвояване на сумата по кредита. По какъв начин и кога кредитополучателят е получил отпуснатата в заем сума.
Пред въззивния съд е представено удостоверение от мобилен оператор А1, съгласно което мобилен номер-Прима, от който се твърди, че е подадено заявлението за кредит на 11.06.2022 г., за периода от 29.08.2016 г. до 5.10.2024 г., е ползван от Я.В.Й., с. Ракита.
С оглед твърдението в исковата молба, че договорът е сключен от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, съдът намира, че следва да се имат предвид разпоредбите на ЗПК, който допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние.Съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на ЗПФУР, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ/, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ/.За установяване на действителните отношения между страните, по искане на жалбоподателя, през въззивната инстанция е допусната съдебно техническа експертиза, която да отговори на подробно поставените в жалбата въпроси.
Съдът приема заключението,като мотивирано и компетентно изготвено.Същото не е оспорено от страните по делото.Следва да се отбележи, че на експерта не е предоставена пълната изискана от него 4 информация за да може да отговори на поставените въпроси, въпреки многобройните искания отправени чрез съда. На базата на предоставените данни и извършения анализ, вещото лице заключава, че заявлението за кандидатстване за потребителски кредит, формата , личните данни и цялото тестово съдържание, не е отправено и попълнено от ответницата. Дадено е съгласие за сключване на поръчителство от лицето инициирало сесията, но това не е ответницата. За да стигне до тези изводи, експертът е направил подробен анализ на цялата достъпна за него информация, като е взел предвид и посоченото в удостоверението на А1 неоспорено обстоятелство, че мобилният номер, от който е направено заявлението с искане за кредит и на който е получен еднократният удостоверителен код/ОТР/, се ползва от друго лице, различно от ответницата, посочена като кредитоискател и кредитополучател. Описал е подробно, че извършване на цялата процедура от стъпка 1 до позиция 23 е извършена за 32 секунди, което е обективно невъзможно.
От изложеното се налага извода, че по делото не се доказа, между страните да е подписан документ към който е добавен квалифициран електронен подпис или съгласие в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Тъй като тези предпоставки не се установиха по делото, не може да се приеме, че е създаден и подписан между страните електронен документ, който да ги обвързва и да се ползва с доказателствена сила.
На основание изложеното, съдът намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение, поради което РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 204 от 14.10.2025 г., постановено по гр.д.
№ 89/2025 г. на Районен съд Севлиево.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1. _______________________
2. _______________________
6
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 148 гр. Габрово, 10.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселина Топалова
Членове:
Ива Димова
Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело № 20254200500768 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против решение № 204 от 14.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 89/2025 г. на Районен съд Севлиево.
Жалбоподателят счита решението за неправилно, необосновано, незаконосъобразно, поставено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния
Позовава се на чл. 157 ГПК, уреждащ служебното задължение на съда да се произнесе по допускането и да събере поисканите от страните допустими и относими към предмета на доказване доказателства. Моли да се назначи съдебно - техническа експертиза, която да установи сключването на договорите с подробно поставена в жалбата задача.
В жалбата се твърди още, че претендираната главница произтича от сключен между "Кредисимо" ЕАД и А. А. М. договор за потребителски кредит с № 2586686, при спазване разпоредбите на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги .Договорът е сключен по електронен 1 път. Електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3. ал. 1 от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2. ал. 1 и ал. 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13. ал. 1 ЗЕДЕУУ (изм. ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13. ал. 3 от ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен - арг. чл. 13. ал. 4 ЗЕДЕУУ. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението.По делото е представен в писмен вид договора, сключен между страните, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му.