Протокол № 432 от 05.04.2023, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 3215/2022
- Вид
- Протокол № 432
- Подписан
- 05.04.2023
- В сила
- 05.04.2023
- Състав
- Мира Мирчева
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 166 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 290, ал. 1 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 432 гр. Пазарджик, 17.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20225220103215 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
К. Х. С. (ищец), редовно призован чрез адвокат Г. Ц. Н. от АК София, се явява лично. За него се явява адвокат Г. Н., надлежно упълномощен, с пълномощно представено по делото.
Д. И. Н. (ответник), редовно призован чрез адвокат Ч. С. Ч. от АК Пазарджик, не се явява, за нея се явява адвокат Ч. Ч., надлежно упълномощен, с пълномощно представено по делото.
АДВОКАТ Н.: – Моля да се даде ход на делото.
АДВОКАТ Ч.: – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна по реда на чл.143 от ГПК:
АДВОКАТ Н.: – Уважаема госпожо председател, на първо място поддържам депозираната искова молба. Оспорвам депозирания отговор на 1
ИМ. Поддържам депозираното становище, по отношение на проектодоклада считам, че следва да бъде изменен.
Считам, че предявеният от доверителя ми иск, както подробно е описано и в молба становище, е иск по чл. 55 ЗЗД и евентуален иск по чл. 59 ЗЗД. Когато между страните няма достоверни отношения във връзка с предоставянето за закупуване на определени вещи, претенцията може да бъде преквалифицирана и като такава по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, т.е. вземане за неоснователно обогатяване, т.е. обогатяване на ответницата за сметка на обедняване на доверителя ми – ищеца, за което има надлежни писмени доказателства, неоспорени от ответницата, като исковата претенция е предявена при абсолютно наличие на причинно-следствена връзка между обогатяването и обедняването, и разместване на имуществените средства.
Също така възразяваме в изготвения проект да бъдат допуснати двама свидетели на ответницата, с оглед на факта, че съгласно чл. 164 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК и цитира:
„Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за:
1. установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт;
3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;“
За дарствените намерения, които твърди ответницата.
СЪДЪТ: Т.е. казвате, че се твърди договор за дарение.
АДВОКАТ Н. : - Те това твърдят. Аз дарение.
2 твърдя, че няма договор за
Също така никъде не е аргументирано в депозирания отговор на ИМ на какво основание се искат свидетелите, какво ще се доказва с техните доказателства, не са посочени и имената на свидетелите и за какви обстоятелства са, което е императивно, госпожо председател.
Отново бих желала да подчертая, че оспорвам отговора на ИМ, като заявявам, че не е имало дарствени намерения, никога не е имало.
Имам доказателствени искания, но след това ще се аргументирам.
Представям договор за съдействие и правна защита и пълномощно.
С оглед отговора на ответницата представям с писмена молба по опис писмени доказателства, касаещи отношенията между страните в един предходен период.
АДВОКАТ Ч.: – Уважаема госпожо съдия, на първо място поддържам депозирания от нас отговор на ИМ и оспорванията, които сме направили в същия, както и доказателствените искания.
Считам, че правилно в доклада сте приели, че исковата молба е с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, доколкото в същия няма обстоятелства, не са изложени обстоятелства, освен единствените обстоятелства за връщане на парите, че са дадени без основание и на неосъществено основание, неуточнен договор за покупка на имот. Това, какви теоретични разработки са правени в ИМ, са неотносими, важно е какви факти и обстоятелства са се изложили в ИМ, за да приемете Вие какво правно основание да бъде и самия иск, което считам, че правилно сте направили. Така че считам, че следва да бъде оставен този иск и не следва да бъде допускано каквото и да било изменение.
Що се касае до твърденията, че не са допустими гласните доказателства, напротив, допустими са, тъй като по делото няма спор, че в случая не е доказано предаването на паричната сума, за доказване на същата, получаването има писмен документ. Тука единствено за останалите елементи на договора, за установяване касаят свидетелски показания, именно дали моята доверителка е имала намерение и се е дало от нея съгласие за получаване на тази сума пари, за да бъде върната или при други основания.
Това ще се мъчим да докажем с тези свидетелски показания, което е абсолютно е непротиворечиво с разпоредбата на т. 1 и т. 3 ал. 1 чл. 164 ГПК, 3 тъй като както казах, там единствено се касае само за предаването на сумата и наличието на такава сума, тя е безспорна тази сума. От друга страна няма спор по делото, че лицата са живели на съпружески начала. В тази връзка считам, че и свидетелските показния са допустими и държим на допуснатите свидетели, като уточнявам, че само един свидетел водим. За втория допуснат няма да държим.
Що се касае да представените по делото писмени доказателства – не възразявам да бъде прието представеното удостоверение от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, то само по себе си доказва и нашата тези, че и установява, че това лице има много заеми, за връщането на които е способствала и моята доверителка, това, което ние сме заявили в писмения ни отговор.
Не възразявам да бъдат приети представените доказателства.
Тази пари, които са взети от ищеца, доколкото разбирам от ИМ, са във връзка с предоставен кредит, който по данни на представителя на ищеца е трети поред заем. Да, по данни на процесуалния представител на ищеца е трети поред заем.
АДВОКАТ Н.: - Оспорвам това твърдение. Не съм казвала, че това е трети поред заем. Не сме правили такова твърдение, че става въпрос за трети поред заем.
По отношение на квалификацията съдът поддържа становището си, което е изразено в определението от 27.1.2023 г., а именно, че фактите, които се твърдят, са едни и същи, не се сочат две отделни фактически основания.
Възможните различни квалификации са въпрос на становище по правото, а не водят до извод, че са предявени два иска при условията на евентуалност. В случай, че горната инстанция сметне, че само квалификацията е неправилно определена от този състав, тя има пълното право да я измени. Фактите, които се твърдят и които ще се доказват, са едни и същи и указанията, дадени с проектодоклада, не би следвало да се влияят от квалификацията по чл. 55 или 59.
По изложените съображения съдът
4
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за допускане на изменение на иска.
Указва на страните по възраженията за допустимостта на свидетелските показания, за имената и за обстоятелствата по да уточнят обстоятелствата и конкретните свидетели.
АДВОКАТ Ч.: - Те са при довеждане. Аз казах за какво е, тука не става въпрос за предаване на сумата и точния размер на сумата, така както се визира в забраната по т. 3 и т. 1, касае уговорката, при която е получена тази сума. Това е един свидетел, за това, дали въобще е имало такава уговорка за съгласие от нейна страна за получаване на тези суми в заем, или е било с дарствено намерение, защото това са разговори, присъстващи в рамките на месеци, преди това, тъй като този период се предхожда от отношения в рамките поне на месеци.
С оглед на отразените в нашия писмен отговор обстоятелства, в тази насока има и решения на Върховния съд, мога да цитирам поне 10 решения, които допускат тези обстоятелства. При което се е казало, че единственото съществено в случая е получаването на сумата, пари, за което има безспорен документ писмен документ, а другите елементи от тези договори, коте може да се приеме, че има реално могат да се докажат със свидетелски показания. В този смисъл е решение № 283/01.11.2016 г. по гр.д. № 2117/2016 г., решение № 253, дело 2902/2014г., на 3-то ГО, решение № 2902/2014 г. пак на трето гражданско отделение, решение от 2010 ГД № 856/2009г., 4-то ГО.
По възраженията за недопустимост на свидетеля, съдът намира следното: наистина твърдението за дарствено намерение сочи договор за дарение, а договорите на стойност над 5 000 лв. не могат да се доказват със свидетелски показания. Съдът обаче счита, че е уместно да разпита всички доведени свидетели, тъй като в случая спорът между страните е по самата допустимост на свидетелите, освен това самото предаване на сумата се установява по друг начин и не е спорно. В случай че съдът счете, че тези 5 свидетелски показания са недопустими, той ще ги изключи от доказателствата по делото при решаването му, но ако следващата инстанция пък счете, че те всъщност са допустими, не би се наложило да извършват нов разпит на свидетеля пред въззивната инстанция, а биха могли да ползват направо тези показания на свидетеля.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за недопускане до разпит на свидетел доведен от ответната страна за установяване на дарствените намерения на ищеца при извършването на превод.
АДВОКАТ Н.: - Уважаема госпожо председател, с оглед на факта, че вие аргументирано изключихте иска по чл. 59 от ЗЗД аз считам, че сме го предявили при евентуалност. Поради този факт е недопустимо при квалифициран иск в настоящото съдебно заседание по чл. 55 ЗЗД да бъдат допускани гласни доказателства, гласните доказателства са недопустими, тъй като в случая се касае за акт, за който следва да бъде представен писмен договор, а пък и двете страни твърдят, че няма писмен договор. Имам доказателствени искания, ако мога да ги направя след това.
СЪДЪТ счита, че допустимостта или недопустимостта на свидетелски показания не зависи от квалификацията на иска, а единствено от факта, който ще установяват тези свидетели.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за отмяна на горното определение за допускане на свидетели.
6
АДВОКАТ Н.: – Уважаема госпожо председател, с оглед на факта, че допуснахте свидетели на ответната страна, при условията на равнопоставеност моля и на мен да ми бъдат допуснати свидетели, това на първо място.
Фактът, който ще установяваме, е, че между страните няма сключен писмен договор и тези пари са получени без правно основание от ответницата, нито с писмен договор и за дарствено намерение, нито заем.
На второ място - моля да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да установи постъпила ли е сумата от 15000 лв. от доверителя ми – ищец по настоящото дело К. Х. С., като наредител по банковата сметка на ответника Д. И. Н.. В случай, че е получена тази сума, какво разпореждане е направено с нея след получаването й, това е първото искане.
Разпечатката съдържа 60 от 238 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c78ca885-7578-4658-84c2-5f59dd5e476b