Определение № 3504 от 10.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3504 гр. Пловдив, 10.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300503036 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД против Определение № 4264/23.09.2025г., пост. по гр.д.№ 2442/24, АсРС, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 433/04.08.2025г. по същото дело частта за разноските.

Поддържа, че съдът неправилно е определил дължимото възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, т.к. не е обвързан от минимални размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредбата за АВ. Отделно от това сочи и че от страна на ищцата е налице злоупотреба с право., т.к. същата е образувала множество дела единствено с цел генериране на разноски. Поддържа, че размерът на възнаграждението следва да е съобразен с действително положения труд от адвоката. В случая твърди, че този труд се изразява в подаване на искова молба. Производството е протекло в едно съдебно заседание , на което пълномощникът дори не се е явил. Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което се редуцират присъдените разноски.

Ответната страна ЕАД Е. И., като пълномощник на Х. Г. Г. оспорва частната жалба и поддържа, че разноските са правилно определени. Развива доводи за това, че съдът следва да съобразява минимуните по Наредбата за адвокатските възнаграждения, дзоколкото последните служат като ориентир за определяне в случаите, когато клиентът и адвокатът не са се договорили.

Аргументира се и че дължимите ДТ също се определят на база материалния интерес по делото. Излага и съображения относно правната същност на конкурентното право, практиката на СЕС, както и необходимостта от присъждане на ДДС в случаите, при които пълномощникът е регистриран по този закон. Моли за потвърждаване на обжалвания акт.

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди 1 възраженията и доводите на страната, изложени в подадената молба, констатира следното :

Производството е образувано по искова молба на Х. Г. против „Профи кредит България“ ЕООД с искане за прогласяване на нищожност на договор за кредит и евентуален иск – обявяване на нищожността на конкретна клауза по договора. С Решение № 433/04.08.2025г.. искът е уважен, като на процесуалния представител на ищецът – ЕАД Е. И. е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 1140лв. с ДДС. По молба на ответника е започнало производство по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, които да бъдат редуцирани. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че определените разноски са съобразени с обема и сложността на делото и с цената на иска.

Настоящата инстанция намира така обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Действително предметът на делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като същото е от вида еднотипни дела образувани от кредитополучатели против кредитора за обявяване недействителност на договори за кредит поради нарушавани на изискванията на ЗПК. Такъв тип дела има образувани какво при цена от иска от 200-300лв., така и до няколко хиляди лева, в зависимост от размера на отпуснатия кредит.

Начина на протичане на тези дела, обаче, не зависи от размера на кредита , а от съдържанието на договорите за кредит, които, обаче, при определени кредитни институции са типови. В случая производството е протекло в три съдебни заседания, но без участието на страните или техните пълномощници.

В първото ОСЗ съдът е докладвал делото и е допуснал извършване на ССЕ.

Във второто ОСЗ е дадена възможност на вещото лице да изготви заключение, като за това заседание адв. И. е подала молба със същото съдържание. За последното ОСЗ адв. И. е подала молба за приемане на експертизата и за присъждане на разноски, а в самото заседание, протекло отново без участие на страните или техни представители е прието заключението на вещото лице и делото е обявена за решаване.

Ищецът е представляван от пълномощник – адв. И., с когото е договорено предоставяне на безплатна правна помощ и съдействие по реда на чл.38 от ЗА. Предвид изхода на спора – уважаване на предявения иск, то по правилата на чл.78 ответникът дължи разноски. Съдебната практика е обединена около минимален размер на възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство за този тип дела около 400лв. Това е така, т.к. делата не се отличават с фактическа и правна сложност. Не са събирани голям обем доказателства – освен договорът за кредит е поискано единствено извършването на експертиза за определяне на реалния ГПР по договора за кредит, което е рутинно при този вид дела. При това положение не може да се приеме, че извършената работа е голяма по обем и сложност, за да се определи възнаграждение надвишаващо минимумите, приети от практиката. Настоящата инстанция намира, че в случая справедливия и отразяващ действително извършената по обем и сложност работа на процесуалния представител на ищеца размер на възнаграждение е 400лв.

2

Доколкото в случая това е адвокат регистриран по ЗДДС, то размерът , който следва да бъде присъден е 480лв. с ДДС.

Присъдената от първоинстанционният съд сума от 1140лв. се явява прекомерно завишена с оглед вида и сложността на делото. Липсват основания за определяне на този твърде висок размер на възнаграждението. Постановеното определение по реда на чл.248 от ГПК се явява неправилно и следва да бъде отменено , като вместо него се допусне изменение на решението в частта за разноските в гореуказания смисъл.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4264/23.09.2025г., пост. по гр.д.№ 2442/24, АсРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 433/04.08.2025г., пост. по гр.д.№2442/2024, АсРС в частта за разноските като НАМАЛЯВА размера на дължимите от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИС 175074752 на ЕАД Е. И., БУЛСТАТ 180978004 от 1140лв. на 480лв. с ДДС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3