Решение № 724 от 03.12.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. София, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело № 20211100512195 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба подадена на 24.08.2021 г. от страна на длъжника по изпълнението – Н. Б. Т., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ул. „********* № 4, като в обхвата на обжалването предприето с нея е постановен на 27.07.2021 г. Отказ /обективиран в разпореждане/ за прекратяване на изпълнително дело № 20128560401990 по описа на ЧСИБ.Б., с рег. № 856 КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, постановен във връзка с молба от 08.07.2021 г. на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на основание на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателят посочва, че по образуваното и водено спрямо него изпълнително производство по и.д. № 20128560401990 са настъпили основания за приложение процесуалното правило на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, защото в продължение на две години след подаването на молбата му от 18.11.2013 г. взискателят „ОББ“ АД не е поискал предприемането на други изпълнителни действия, както и не е поискал повтарянето на неуспешно вече предприети такива в производството, в т.ч. и с оглед обстоятелството, че считано от м.09.2014 г. по изпълнителното дело е преустановено постъпването на суми по наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. По тази причина, тъй като в периода между 18.11.2013 г. и 18.11.2015 г. „ОББ“ АД не е поискал повторно приложение на неуспешните изпълнителни действия или на нови изпълнителни способи, то реализация било намерило прекратителното основание уредено в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Тъй като касаело до прекратяване на изпълнителното производство настъпващо по силата на закона без да е нужен констативен акт на съдебния изпълнител, то считано след 18.11.2015 г. трябвало да се възприема, че изпълнителни действия в пределите на и.д. № 20128560401990 не следва да се имат предвид за надлежно реализирали се. На следващо място се отбелязва се, че насрочването на опис извършено от ЧСИ на *.05.2016 г. не е продиктувано от нарочно 1 искане за прилагане на подобен изпълнителен способ, което да е заявено от „ОББ“ АД, като се акцентира, че 18.11.2013 г. банката е изоставила поддържането на подобен способ, като е останало да поддържа само искането си за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Едва на по-късен етап – на 11.10.2017 г. от „ОББ“ АД е поискано насрочването на опис на движими вещи. Казаното означавало, че предприетото през 2016 г. действие по насрочване на опис на движими вещи е невалидно и непроизвеждащо процесуален ефект преустановяващ течението на срока по чл. 433, т. 8 ТЗ.

Относно реализираното конституиране на „Е.М.“ ЕООД за взискател на мястото на предходния такъв - „ОББ“ АД от жалбоподателят се излагат доводи, че към молбата за тази субективна процесуална промяна в участник в изпълнителния процес не са ангажирани доказателства за редовно уведомяване на длъжника – Т. за извършеното прехвърляне на вземането от стария в полза на новия кредитор. В този смисъл до успешното й уведомяване за транслирането на този й дълг длъжницата по изпълнението не може да се счита за обвързана от извършеното прехвърляне. Обръща се внимание, че по делото няма нарочен акт посредством който ЧСИ да е конституирал „Е.М.С“ ЕООД на мястото на „ОББ“ АД, като страна в изпълнителното производство. Вместо това ЧСИ без да има основание е пристъпила към предприемането на изпълнителни действия поискани от „Е.М.С“ ЕООД, а именно след негова молба е наложила запор върху банкова сметка на длъжника разкрита в „Р.“ АД. Настоява се, че всички изпълнителни действия приложени спрямо длъжника, имащи за основание искания заявени от ненадлежно участващия в производството „Е.М.С“ ЕООД трябва да се разглеждат, като такива непроизвеждащи процесуален ефект, съответно не са годни да прекъснат срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Изложеното правело отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство изцяло незаконосъобразен. Обръща се внимание и на това, че в обжалваното действие на ЧСИ последния не е изложил каквито и да е мотиви в подкрепа на отказа си, което означавало, че вероятно такива няма. В обобщение от жалбоподателя се иска обжалваното действие да бъде отменено, поради пълната му незаконосъобразност, като наред с това съдът прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело № 20128560401990, съответно да даде указания на съдебния изпълнител да издаде изрично постановление, с което да прекрати по отношение на Н. Б. Т. изпълнителното дело водено пред него. Настоява се и за присъждане на направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГКП от правото си да упражни възражение по депозираната жалба не се е възползвал взискателят по изпълнителното дело – „Е.М.С“ ЕООД.

В срок и в изпълнение на чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви, в които, след подробно проследяване в хронологична последователност на хода на изпълнителното дело, застъпва позицията, че подадената от длъжника по изпълнението жалба е допустима, но неоснователна. Изтъква, че не са налице предпоставките за прекратяване на производството по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, защото по образуваното срещу Н. Б. Т. през 2012 г. изпълнително дело регулярно са били извършвани изпълнителни действия, съответно са отправяни искания за прилагане на изпълнителни способи, което е препятствало възможността да изтече установения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК 2-годишен срок. Поддържа се, че не можело да се възприеме да е налице пасивно поведение от страна на взискателя, тъй като същия периодично е сезирал съдебния изпълнител с искания за извършването на конкретни изпълнителни действия, в т.в. насрочването на описът на движими вещи през 2016 г. е бил последица от искане за прилагане на подобен способ направено още с молбата за образуване на изпълнителното дело. На следващо място липсата на уведомяване на длъжника за извършената в хода на изпълнителния процес цесия не може да е пречка за встъпването на новия кредитор в 2 изпълнението, защото уведомяването на длъжника има материално-правно, а не процесуално-правно значение, съответно този факт не би могъл да рефлектира върху качеството на цесиоерна, като взискател по изпълнителния процес. Не било вярно и това, че в разпореждането за отказ да се прекрати изпълнителното дело нямало изложени мотиви за постановяването му, доколкото видно от съдържанието на същото ясно било посочено, че не са налице регламентираните в закона предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което липсва и правно основание за вдигане на наложените запори. Добавено е и, че ЧСИ няма задължение подробно да описва обстоятелствата, заради които отказва да прекрати висящото пред него изпълнително дело.

В обобщение се иска при приемане на жалбата за разглеждане тя да бъде оставена без уважение, поради своята неоснователност.

Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20128560401990 по описа на ЧСИ-Б. Б., рег. № 856 КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, е образувано по повод на молба от 15.11.2012 г. упражнена от взискателя – „О.Б.Б.“ АД на база изпълнителен лист, издаден на 11.10.2012 г. въз основа на подлежаща на изпълнение заповед от 11.10.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 47232/2012 г. по описа на СРС, ГО, 78 св, срещу длъжника – Н. Б. Т.. С молбата си „ОББ“ АД изрично е назовал изпълнителните способи посредством прилагането на които да бъде събрано присъденото му и подлежащо на изпълнение парично вземане, а именно : запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; налагане на запор върху движимото имущество, с което длъжника разполага; както и налагането на запор върху банковите сметки и дяловете и акциите, с които длъжника разполага.

Със свое разпореждане от 20.11.2012 г. ЧСИ-Б. е образувала пред себе си изпълнително дело № 20128560401990. Със същото е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника – Т. получавано от работодателя й – „Седмична детска градина – *“.

Със съобщение за запор от 26.11.2012 г. върху банковата сметка на длъжника – Т. в „Общинска банка“ АД е наложен запор, като от банката е упоменато, че по тази си сметка лицето получава работна заплата и помощи.

Със съобщение за запор от 21.11.2012 г. е наложен и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника – Т. получавано от „Седмична детска градина – *“.

На 28.11.2012 г. на длъжника – Т. е била връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20128560401990.

На 20.12.2012 г. ЧСИ предвид постъпило доброволно плащане от длъжника в размер на сумата от 500 лв. е постановила отлагане извършването на насрочения за 21.12.2012 г. опис на движими вещи.

На 18.11.2013 г. процесуалният представител на „ОББ“АД, адвокат – К. е депозирал молба до ЧСИ, с която е поискал да се извърши справка за наличие на регистриран трудов договор със страна длъжника, като се наложи запор върху трудовото му възнаграждение. В отговор на това искане ЧСИ-Б. е отправила писмо за напомняне на работодателя – „Седмична детска градина – *“ да извършва удръжки и превежда суми по наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника – Т..

Констатира се, че за периода от 18.12.2013 г. до 26.09.2014 г. по изпълнителното дело, вследствие на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника – Т. са постъпили 10 плащания на суми вариращи между 20 лв. и 47 лв.

3

На *.05.2016 г. ЧСИ-Б. е насрочила опис на движимите вещи на длъжника, като е определила дата за неговото провеждане – 30.06.2016 г. Предвид молба от 13.06.2016 г. на длъжника – Т. до ЧСИ за отмяна на насрочения опис на движими вещи, поради изразена готовност за ежемесечни погашения на дълга чрез плащането на сума от по 100 лв., със свое разпореждане от 14.06.2016 г. съдебния изпълнител е отменил насрочения за 30.06.2016 г. опис на движими вещи. Последвали са 4 месечни плащания на суми по дълга реализирани в периода от 24.06.2016 г. до 28.10.2016 г.

С молба от 11.10.2017 г. процесуалният представител на „ОББ“АД, адвокат – К. отново е поискал насрочването на опис на движимото имущество притежавано от длъжника – Т., както и налагане на запор върху открити банкови сметки на името на длъжника.

На 27.02.2018 г. по изпълнителното дело с № 20128560401990 е постъпила молба от „Е.М.С“ ЕООД, с която дружеството е заявило желание на основание чл. 429 ГПК да бъде конституирано като взискател в качеството му на цесионер по договор за цесия от *.01.2018 г. на мястото на досегашния взискател - „ОББ“АД, като занапред постъпващите суми да бъдат превеждани по посочена в молбата банкова сметка.

С нова молба от 14.08.2018 г. „Е.М.С“ ЕООД е приложил пред съдебния изпълнител документи, които според дружеството удостоверяват уведомяването на длъжника – Т. за сключването на договора за цесия по отношение прехвърлянето на вземането към нея от „ОББ“ АД в полза на „Е.М.С“ ЕООД.

На 10.05.2021 г. „Е.М.С“ ЕООД отново е сезирало с молба ЧСИ-Б., като е поискало да се извърши справка за открити банкови сметки от длъжника, като при наличие на такива на средствата по тях да бъде наложен запор.

На 08.07.2021 г. Н.Т., в качеството си на длъжник по изпълнението е сезирала ЧСИ-Б. с искане за издаване на постановление, с което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК да се прекрати по отношение на същата образуваното срещу нея изпълнително дело с № 20128560401990.

С разпореждане от 27.07.2021 г. ЧСИ – Б. е отказала да постанови прекратяване на изпълнително дело с № 20128560401990, считайки че не са изпълнени условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в двуседмичния срок /обжалваният отказ на съдебния изпълнител е съобщен на жалбоподателят на 10.08.2021 г., съответно жалбата е упражнена на 24.08.2021 г./, определен с чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на съдебен контрол на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, с оглед на което съдът намира, че същата е процесуално допустима.