Определение № 2351 от 31.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2351 гр. София, 31.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20258002901134 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Корпоративна търговска банка“ АД / в несъстоятелност/ чрез синдиците А. Николов Донов и Кристи Х.ва Маринова, срещу въззивното решение №76/07.02.2025г., постановено по в.т.д. № 63/2024г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3-ти състав, в частта му, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение № 638/16.05.2023 г. по т. д. № 1799/21 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 13 състав, е признато за установено по предявените от „Кинтекс“ ЕАД срещу „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) искове, че за касатора не съществува право на принудително изпълнение за сумата 2 757 530 евро, представляваща усвоена на 10.09.2015г. сума по договор за гаранционна сделка за поръчка за издаване на банкова контрагаранция от 22.11.2013 г. поради изтекла погасителна давност; че не съществува вземане в размер от 1 471 142 евро неустойка по чл. 5, ал. 6, вр. ал. 1 от договор за гаранционна сделка за поръчка за издаване на банкова контрагаранция от 22.11.2013 г. и че не съществува вземане в размер на сумата 724 761 евро - комисиони за периода от 27.02.2015 г. - 27.11.2017 г. поради изтекла погасителна давност.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че правилно въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за гаранционна сделка за поръчка за издаване на банкова контрагаранция от 22.11.2013г., който ги е обвързвал до 31.12.2017г., и поради настъпилите условия за „Кинтекс“ ЕАД е възникнало задължение да заплати на банката 1 средствата по гаранцията. Сочи, че е установено, че банката не се е удовлетворила от обезпеченията по договора за особен залог на вземания от 22.11.2013г. и договора за финансово обезпечение от 29.10.2014г. Счита, че неправилно въззивният съд е счел, че по отношение на вземането за главница в размер на 2 757 530,50 евро е изтекла петгодишната погасителна давност, считано от датата на изискуемост на вземането - 13.09.2015г., като неправилно е прието за погасено по давност вземането за неустойка, както и вземането за сумата 724 761 евро – комисиони, с изтичане на тригодишен срок, считано от датата, на която е изискуемо последното вземане – 26.11.2017г. Твърди, че незаконосъобразно апелативният съд е приел, че банката не е предприела никакви действия за реализация на вземанията, които да са довели до прекъсване на давността. Сочи, че извършените от банката прихващания са именно действия по събиране и погасяване на вземанията и правната им последица е прекъсване на давността. Жалбоподателят оспорва като неправилен извода на съда, че прихващанията не са породили погасителния си ефект поради неконкретизиране на активните вземания на банката, препятстващо прилагането на чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Счита, че всички вземания са индивидуализирани и са налице условията на чл. 103, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че съдът вместо да тълкува волята по изявлението за прихващане, в нарушение на правилата по чл. 20 ЗЗД, е приел, че такава липсва. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна в обжалваната му част и отхвърляне на исковите претенции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните правни въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства и релевантни факти в тяхната съвкупност?“, по който касаторът сочи произнасяне в противоречие с практиката на ВКС по Тълкувателно решение №1/08.12.2013г. по т.д.

№1/2013г. на ОСГТК, решение № 222/06.04.2017г. по т.д.№ 425/2015г. на ВКС, 2 т.о., решение № 134/30.12.2013г. по т.д. № 34/2013г., 2 т.о., решение № 212/01.02.2012г. по т.д.№1106/2010г. на ВКС, 2 т.о. и др.; 2. „Длъжен ли е съдът преди да формира правните си изводи относно действителната воля на кредитора в изявление за прихващане, когато е приел, че тази воля е неясна, да извърши тълкуване на волята на кредитора съобразно правилата на чл. 20 ЗЗД и въведените в тази норма критерии, включително като вземе предвид последващи изявления на кредитора, които конкретизират и изясняват волята му относно вземанията, предмет на прихващането?“, като според касационния жалбоподател по въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 38/27.02.2012г. по гр.д.

№1227/2011г. на ВКС, 2 г.о., решение №89/17.07.2009г. на ВКС по т.д.

№523/2008г. на ВКС, 2 т.о., решение №115/01.11.2010г. по т.д.№939/2009г. на ВКС, 1 т.о. и др.; 3. „Допустимо ли е приложението на чл. 76, ал. 1 ЗЗД по отношение на активните вземания на кредитора, извършващ прихващане, при 2 наличие на воля от негова страна погасяването да бъде извършено именно по реда, предвиден в тази разпоредба?“, по който въпрос касаторът сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като питането е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липсата на практика на ВКС.

Ответникът по жалбата – „Кинтекс“ ЕАД оспорва същата по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 02.06.2025г., подаден чрез процесуалните му представители – адв. Ж., адв. К. и адв. Х.. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение, както и присъждане на разноски по списък, представен с допълнителна молба от 16.09.2025г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с договор за гаранционна сделка за поръчка за издаване на банкова контрагаранция от 22.11.2013г. „КТБ“ АД се е задължило по нареждане на „Кинтекс“ АД да издаде покрита банкова контрагаранция за сума в размер на 5 515 061 евро пред Commerzbank AG, Франкфурт на Майн, Германия, която от своя страна да издаде втора банкова гаранция пред банка ICICI BANK LIMITED Мумбай, Индия, с цел последната да издаде от своя страна банкова гаранция пред The President of India (Бенефициент) за обезпечение доброто изпълнение на сключен между „Кинтекс“ АД и бенефициента договор № А/181229/23::/OS-6B/MGO/PPO-5/D (O-I) от 01.11.2013г. САС е счел, че не се спори, че като обезпечение на така поетото задължение на 22.11.2013г. е договорен особен залог върху вземания на „Кинтекс“ АД по водените от банката сметки, в това число и по договор за срочен депозит при първоначален размер от 2 200 000 евро, при поето задължение от страна на ищеца при всяко плащане по обезпечения договор да внася допълнителни суми до постигане на обща сума от 5 515 061 евро. За разликата над наличните по сметките в банката суми е договорен особен залог върху вземанията, произтичащи от договора, чието добро изпълнение е предмет на контрагаранцията.

Въззивният съд е отчел, че с Решение № 73 от

20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, изм. и доп. с Решение № 74 от 22.06.2014 г., „КТБ“ АД е поставено под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност за срок от три месеца, назначени са квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на банката, ограничена е дейността на банката, като й е забранено да извършва всички дейности съгласно банковия й лиценз. САС е счел, че с писмо от 12.11.2014 г. назначените квестори на „КТБ“ АД са потвърдили, че в изпълнение на договор за особен залог на вземания от 22.11.2013г. по описаната депозитна сметка на ищеца е била налична сума в размер на 2 200 000 евро, а по разплащателната сметка - сума в размер на 3 3

315 061 евро.

Въззивният съд е приел, че се установява по делото, че на 22.06.2015г. ищецът е предявил срещу „КТБ“ АД описаните вземания, както и че на 10.09.2015г. в „КТБ“ АД е постъпило искане от Commerzbank за плащане на сумата 2 757 530,50 евро. САС е отчел, че от публично огласения списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД е видно, че са вписани вземания на COMMERZBANK AG, с ред на удовлетворяване по т. 1 на чл. 94 ЗБН -обезпечени със залог на парични средства съгласно договор за залог от 21.11.2013г., в това число под № 1 за сумата 10 786 521,76 лв. при отправяне на претенции от ICICI в срок до 31.12.2017 г., както и че под № 3 675 „Кинтекс“ АД е посочено като титуляр на вземане в размер от 13 594 026,28 лв. с отбелязване - вложител и посочен ред за удовлетворяване на вземането по чл. 94, т. 4 ЗБН.

САС е приел, че с първа частична сметка за разпределение на осребреното имущество на „КТБ“ АД, обявена в Търговския регистър на 02.03.2017 г. и утвърдена от съда с решение № 8 738/19.12.2019г., е предвидено на ищеца „Кинтекс“ АД да бъде изплатена сума в размер на 1 536 292,14 лв. Счел е, че с писмено изявление, получено от ищеца на 02.10.2019г., ответникът, позовавайки се на сключените между страните множество договори и описаните вземания, в това число главница в размер от 5 515 061 евро и 744 712,61 евро - комисиони и такси по процесния договор, е отправил изявление за прихващане на задължението си по първата частична сметка за разпределение с вземанията си. Приел е, че с второ изявление за прихващане, което ищецът признава да е получил на 29.01.2021 г., е посочено, че с първото изявление за прихващане са погасени вземания в общ размер от 724 662,47 евро (1 417 316,69 лв.) и на неустойка в размер на 63 858 лв. САС е счел, че с изявлението „КТБ“ АД е заявило, че прихваща задължението си по втора частична сметка в размер на 1 177 282,12 лв. със свое вземане в размер от 5 515 061 евро - главница и неидентифицирани по размер вземания за неустойки по процесния договор.

Кредитирайки заключението на съдебно - счетоводната експертиза, САС е приел, че осчетоводеното към 10.09.2015г. вземане на „КТБ“ АД (в несъстоятелност) от „Кинтекс“ ЕАД е в размер от 2 757 530,50 евро, като за периода от 10.09.2015г. до 14.09.2015 г. е начислена лихва по договора за гаранционна сделка за поръчка за издаване на банкова контрагаранция в размер от 2 451,14 лева, както и просрочена лихва след този период до 31.08.2018г. в размер от 1 469 763,79 лева. Счел е, че съгласно заключението на вещото лице размерът на комисионите за издаване на банкова контрагаранция за периода от 27.02.2015г. до 11.09.2015г. е 237 525,37 евро, а за периода от 11.09.2015г. до 27.11.2017г. – сумата от 487 138,54 евро, или общо за двата изследвани периода комисионата е в размер на 724 663,91 евро.

Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на предявените искове, като е счел, че предявяването на отрицателни установителни искове в производството по несъстоятелност срещу несъстоятелна банка е допустимо. Позовал се е на мотивите по т. 1 на Тълкувателно решение № 8/2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС и 4 правопредпазващото действие на силата на пресъдено нещо, посочвайки че исковете са предявени преди подаването на молбата за издаване на заповед за изпълнение, подадена от „КТБ“ АД /н./. САС е приел, че е възникнало валидно задължение по договора за банкова гаранция, тъй като не се спори, че сключеният договор с Commerzbank AG е изпълнен от ответника. Въззивният съд е изложил, че съгласно сключения договор за финансово обезпечение с прехвърляне на всички права върху вземания по банкови сметки от 29.10.2014г., страните са постигнали съгласие и са предоставили възможност на банката, при сбъдването на условието (изплащане на банковата гаранция), същата да усвои средства от сметките на ищеца, конкретно посочени. Приел е, че по делото не се установява квесторите да са усвоили налични суми по сметките, поради което към момента на откриване на производството по несъстоятелност вземанията (наличните средства) по сметките на ищеца не са довели до погасяване на дълга му по процесния договор. САС е счел, че след отнемане на лиценза (06.11.2014 г.), съобразно нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗБН банката е лишена от възможност да извършва разпоредителни сделки и действия с имуществото си, както и е налице забрана кредитори на банката да предприемат действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение, поради което за ответника е налице обективна невъзможност да упражни правата си по договора за финансово обезпечение с прехвърляне на всички права върху вземания по банкови сметки от 29.10.2014г.