Решение № 111 от 16.06.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Габрово, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева в присъствието на прокурора Людм. Хр. Р. като разгледа докладваното от Симона Миланези Гражданско дело № 20214200100400 по описа за 2021 година

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба предявена от И. К. К., ЕГН **********, с адрес на гр. С., ул. "***" **, лично и като наследник на Й. К.а, починала на 12.11.2020 г., чрез адв. Т.Е. и адв. К.Б., против Прокуратурата на Република България и Столична дирекция на Министерство на вътрешните работи. Със същата се иска да се осъдят солидарно ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва за периода от 08.07.2019 г. до 06.10.2021 г. в размер на 4 566, 67 лв. и сумата от 34 420 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излага, че с постановление на Специализираната прокуратура от 19.12.2018 г. е образувано ДП **/2019 г. по описа на СП по пр. пр. № 436/2018 г., за това, че от началото на 2017 г. в гр. С., група лица участват в организирана престъпна група (ОПГ)- структурирано и тайно сдружение на три или повече лица, създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по чл. 301 от Наказателния кодекс, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода" повече от три години, като в групата участват и длъжностни лица - престъпление по чл. 321, an. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК.

На 08.07.2019 г., рано сутринта, в къщата, в която И. К. живее с жена си и с двете си малолетни деца - на 7 години и на 41 дни, служители на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" (ГДЖСОБТ), разследващ полицай от СП и лице, служител на КПКОНПИ, 1 започват процесуално следствени действия по претърсване и изземване. По същото време претърсвания и изземвания се извършват в къщата на Й. К.а, офиса на "***" АД, както и МБ- С.. След приключване на действията по претърсване и изземване в дома на ищеца, полицейските органи разпореждат на К. да ги придружи до офиса на фирма „***" АД, където бил паркиран бус на ГДЖСОБТ, чиито служители не допускали никого в сградата, включително и работещите в дружеството. По време на извършване на процесуално-следствените действия, никой не информира ищеца, за какво се извършва акцията, а единственото, което е изискано от него (след дадени по телефон инструкции от прокурор) е да направи копия на всички документи, издадени през 2019 г., във връзка с износи, осъществени от „***" АД.

Към този момент И. К. е съдружник в "***" АД и негов управител, както и към настоящия, а майка му Й. К.а е била държавен служител на длъжност "Началник на Митническо бюро- С." в ТД Дунавска на Агенция "Митници".

След извършване на претърсване и изземване в офиса на фирмата, около 1 2 часа, полицейските служители нареждат на К. да ги придружи до Районно полицейско управление (РПУ) - С.. Пред районното управление ищецът вижда 5-6 буса на ГДЖСОБТ и поне още 2-3 леки автомобила - общо около 50 - 60 служители на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) и на полицията.

Около 1 6 ч. на същия ден ( 4 часа след фактическото му задържане) на К. е връчена заповед за задържане за 24 часа, иззет му телефона и личните вещи, поставени са му белезници, а двама служители го хващат, съответно под лявата и под дясната мишница и го отвеждат от втория етаж на РПУ - С. до бусовете на жандармерията, паркирани пред сградата, за да бъде откаран в трето РПУ - София. В този момент ищецът потъва от срам, особено когато по коридорите на РПУ се разминава с много служители, които лично познава, поради факта, че градът е малък.

При пристигането в трето РПУ - София К. помолил да му бъде разрешено да си включи телефона, за да се обади или по друг начин да се свърже с адвоката си, но му е отказано. В ареста той остава в килия пълна с буболечки, миришеща на урина и фекалии с железни легла, без постелки.

Освен това, ищецът е изключително притеснен, тъй като не знае какво се случва със семейството му и с майка му, за която също разбира, че е задържана. Същата страдала от тежко заболяване.

На 09.07.2019 г., ищецът е освободен и му е връчена призовка за разпит в Национална следствена служба, който трябвало да се проведе час по- късно на същия ден. От баща си разбирал, че вечерта на предходния ден арестът му и този на майка му били водеща новина във всички национални телевизии.

След като вижда в интернет изказването на говорителката на Главния прокурор Сийка Милева, която декламирала, какви престъпници са изобличени, ищецът рухва. Той не можел да повярва на чутото и у него се породило усещане, че животът му е безвъзвратно пропилян.

Впоследствие ищецът разбира, че с постановление от 09.07.2019 г., майка 2 му е привлечена като обвиняем, в качеството й на Началник на МБ С., за извършено престъпление по чл. 301, ал. 1 , вр. чл. 26, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, както и за престъпление по чл. 294, ал. 1 от НК. На К.а е взета мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 100 000 лв., като нито едно от двете обвинения не е свързано с дейността на „***" АД или с ищеца.

Описаните събития се случили два дни преди майката на ищеца да се пенсионира и да получи обезщетение по чл. 106, ал. 3 от ЗДСл. Ден след освобождаването й от ареста К.а подава заявление за прекратяване на служебното й правоотношение, на основание придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но въпреки това със Заповед № 7292 от 11.07.2019 г., издадена от Директора на Агенция „Митници" служебното правоотношение на г-жа К.а е прекратено, „поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите по чл.

103,ал. 1, т. 3 от ЗДСл - заради привличането й като обвиняем по ДП. Това е и формалното основание да не бъде изплатено полагащото й се обезщетение при пенсиониране. Заповедта за уволнение е отменена с решение № 131 от 06.08.2020 г., постановено по адм.д. № 206/2019 г. на Административен съд Габрово, потвърдено с окончателно решение № 2838 о т 02.03.2021 г., постановено по адм.д. № 11552/2020 г. по описа на ВАС. В резултат на стреса от действията на ответниците К.а, на 12.11.2020 г. умира и наказателното производство против нея е прекратено. Въпреки положителното решение на ВАС от 02.03.2021 г. с писмо per. № 32 - 194529 о т 18.06.2021 г. Агенция „Митници" отказва изплащане на обезщетението на нейните наследници, тъй като правоимащото лице формално не е възстановено на работа, порадинастъпилата междувременно смърт.

За период от една година и четири месеца от ареста до смъртта на майка му, същият не е потърсен от Специализираната прокуратура.

Междувременно, в хода на образуваното ДП не са установени нарушения в работата на „Агенция Митници". Не са установeн и нарушения, незаконни действия и недекларирани средства и при извършените ревизии на И. К., майка му и на „***" АД.

Обосновава ангажирането на отговорността на ответниците с лишаването му от свобода в нарушение на чл. 5, § 1, т. „с“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и за нарушаване на правата му, защитени по чл. 5, § 2- 4 от Конвенцията- ищецът не бил уведомен за основанието за арестуването му. Твърди се и нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ във вр. чл. 5, § 2 от Конвенцията. Твърди се и нарушение на чл. 2в от ЗОДОВ във връзка с 24-часовото задържане и по - специално на Директива 2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство и Директива 2013/48/ЕС на ЕП и Съвета относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и производство по ЕЗА.

Неимуществените вреди, които ищецът претендира произтичали от демонстративното полицейско задържане за 24 часа от специални служители, наброяващи повече от 50 души, пред служители, близки и познати, с белезници и държан физически от служители на МВР, и откарването му в Столицата, като най- опасния престъпник, му причинява тежък емоционален 3 стрес. Същият се чувствал третиран като „измет", въпреки че не е направил нищо нередно. Първият му контакт с полицейските органи и с Прокуратурата породили у него усещане за слабост и безсилие, като жертва на крайна несправедливост и произвол. Тези чувства били особено силни заради създаденото у ищеца, още при извършване на претърсванията на жилището му и „***" АД, впечатление за тенденциозност на действията срещу него и семейството му. Същият изпитвал едновременно чувства на безпомощност, ужас и гняв, тъй като не знае как да убеди служителите си и всички свидетели на случващото се в своята невинност. Освен това ищецът бил силно притеснен за майка си. Майката на децата му също преживяла силен стрес.

Опетняването на доброто име на семейството му също е сериозен емоционален удар за ищеца. Отпечатани били многобройни статии в различни печатни и електронни издания, свързани с проведеното ДП, в които фигурира името на ищеца и на неговата майка. Те са станали достояние на широк кръг лица, в резултат на което ищецът е изпитвал продължително време срам и неудобство. Заради проявения засилен интерес от страна на местни и национални медии (има излъчвания по много телевизии), ищецът бил принуден да направи пресконференция, на която да даде обяснения за случилото се и да се опита да защити репутацията на семейството си в обществото. Безспорно отговорността на Прокуратурата следва да се ангажира не заради това, че трети лица /медии/ са изнесли информация за случая, а заради това, че предприетите от нейните органи действия са дали повод за тези публикации.

Твърди се, че при смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, като в този смисъл претендира имуществени вреди на осн. чл. 6, ал. 1 от ЗОДОВ, като наследник на своята майка, а именно 13 000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и обезщетение по чл. 106, ал. 3 от ЗДСл в размер на 21 420 лв., или общо 34 420 лв.

Обосновава, че исковете се предявяват при условията на солидарност, тъй като е налице непозволено увреждане и съпричиняване на вреди и от двамата ответници, а и на осн. чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ. От една страна, отговорност носи Прокуратурата на Република България, която, съгласно чл.

46 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му провеждане, а съгласно член 161, ал.2 от НПК подава искания до съда за одобряване на вече извършени претърсвания и изземвания без предварително разрешение на съд.

От друга страна, преките действия, от които се оплаква ищецът, са извършени от служители на другите ответници, в качеството им на наказателен разследващ орган.

В постъпилия отговор от ответника СДВР, чрез юрисконсулт В. П., се заема становище за неоснователност, необоснованост и недоказаност на предявените искове, както и че същите са силно завишени. Моли се, исковете да бъдат отхвърлени и да им се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Възразява се, относно претендираната солидарност на исковата претенция с ПРБ. Спрямо предявените искове към СДВР делото следва да се 4 прекрати, тъй като същото не е правосубектно по конкретното дело и се явява ненадлежна страна. Обстоятелството, че претендираните вреди произтичат от действия, извършвани по реда на НПК и същите са причинени от действията на органите на Специализираната прокуратура, исковете предявени срещу СДВР следва да бъдат отхвърлени. Съгласно чл. 15, ал. 4 от ЗМВР писмените указания на прокурора по разследването са задължителни за разследващите органи. Видно от приложените по делото материали всички предприети действия във връзка с воденото досъдебно производство са ставали след активното участие на прокурор. В наказателното производство именно прокурорът ръководи разследването и като наблюдаващ такъв е длъжен да осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане. В неговите компетенции е да дава задължителни за изпълнение указания, да изисква, проучва и проверява всички материали. На основание посочените законови разпоредби, ищецът е извел немотивирано заключение, че ПРБ и СДВР следва да носят солидарна отговорност за вредите. По делото не били представени доказателства в насока наличие на такава солидарна отговорност от ответниците. Липсват материали доказващи извършени самостоятелни действия от служители на СДВР. Не се установява и участие на полицейските органи, които да са осъществили наказателна репресия или други неправомерни действия спрямо ищеца или неговата майка.