Решение № 1972 от 15.11.2024, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 1972

Враца, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - II състав, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

При секретар ДАНИЕЛА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ административно дело № 20247080700598 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. с чл. 145 и сл. от /Административно-процесуален кодекс /АПК/.

Образувано е по ЖАЛБА на от „В.К.И.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, чрез В.В.М. в качеството му на * и представляващ дружеството, против РЕШЕНИЕ, по жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/, № 119/26.09.2024г. издадено от Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което решение е оставена без уважение жалба на дружеството с вх. номер от 16.09.2024г. и е потвърдено ПНОМ с изх. № С240006-022-0084597/13.09.2024г. издадено от гл.публичен изпълнител в ТД на НАП - В.Търново, за наложен запор на банкови сметки на дружеството.

В жалбата се развиват съображения, че ПНОМ е противозаконно. Излагат се съображения, че налагането на обезпечителни мерки в сроковете на доброволно изпълнение е неоснователно и незаконосъобразно. Твърди се, че управителя на търговското дружество е в конфликт с * П.С. от 2018г. и същата взема решенията си при условията на предубеденост. До настоящия момент на три пъти е поискан отвод на същата, но и на трите пъти от ТД на НАП отказват да отведат гл.публичен изпълнител от производствата. Иска се отмяна на Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНПОМ/ и обявяване на същото за противозаконно. Пред съда жалбата се поддържа от представляващия дружеството – * В.М. по изложените в жалбата съображения.

Ответникът - Директорът на ТД на НАП Велико Търново, чрез пълномощник – ** Р.А., сочи пред съда, че процесното решение е правилно и законосъобразно по изложените в него съображения. Твърди се, че обезпечителните мерки по никакъв начин не са попречили на жалбоподателя да изпълни задължението си доброволно. Моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

По делото са приложени от страна на жалбоподателят писмени доказателства, като от страна на ответника е представено заверено копие на образуваната административна преписка по издаване на оспорения акт.

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като се запозна с доводите и твърденията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Със съобщение за доброволно изпълнение на осн. чл.221 от ДОПК /на л.52-53 и л.55-56 от делото/с изх.№ С240006-048-0105027/12.09.2024г., издадено от гл.публичен изпълнител в ТД на НАП - В.Търново /П.С./, „В.К.И.“ ЕООД е поканена в 7-дневен срок от датата на получаване на съобщението да плати доброволно задължението си ведно с лихвите, изчислени до окончателното изплащане на главницата. В табличен вид са посочени задълженията, с лихви считано към 12.09.2024г., в общ размер от 6 391.80 лв. главница, 250.40 лв. лихва или общо сумата от 6 642.20 лв. В същия ден на 12.09.2024г. съобщението е получено /л.57/.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № С240006-022-0084597/13.09.2024г., издадено от гл.публичен изпълнител в ТД на НАП - В.Търново /П.С./, е наложен запор на банкови сметки на „В.К.И.“ ЕООД, в **, ** и ** в размер на 6 644.59 лв., на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202 ал. 1 във вр. с чл.195 ал.1-3 от ДОПК /на л.51 и л.58/. В ПНОМ е посочено, че е взето в предвид, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № ** /20**г. по описа на същата дирекция в размер на 6 644.59 лв., в това число лихва 252.79 лв. и главница 6 391.80 лв., и затова се налага запора. В същия ден на 13.09.2024г. ПНОМ е връчено на дружеството /л.59/ по електронен път. Изпратени са съответните запорни съобщения /л.60, л.61, л.62 и л.63/. Постъпило е писмо от ** /л.64/ за наложен запор на разплащателна сметка на дружеството.

С Жалба вх. № 21330/16.09.2024г. дружеството е обжалвало ПНОМ с изх. № С240006-022-0084597/13.09.2024г. /л.12-13 и л.49-50/. Посочено е в жалбата, че са получени съобщението и ПНОМ, като се смята, че налагането на обезпечителна мярка в сроковете за доброволно изпълнение е неоснователно и незаконосъобразно. Поискано е отмяна на ПНОМ. Жалбата е подадена чрез ССЕВ /Система за сигурно електронно връчване/ на 14.09.2024г.

С Решение по жалбата срещу ПНОМ, № 119/26.09.2024г. издадено от Директора на ТД на НАП – Велико Търново, е оставена без уважение жалбата на дружеството и е потвърдено ПНОМ с изх. № С240 006-022-0084597/13.09.2024г. издадено от гл.публичен изпълнител в ТД на НАП - В.Търново, за наложен запор на банкови сметки на дружеството /л.8-11/. Прието е, че са налице материално-правните предпоставки за налагане на обезпечителната мярка съгласно чл.195 от ДОПК и в ПНОМ е изложена обезпечителната нужда във връзка със затруднения при събиране на установени публични задължения. Наложената обезпечителна мярка - запор на банкови сметки, е нормативно предвидена, като вид обезпечителна мярка с разпоредбата на чл. 198 ал.1 т.3 от ДОПК и е съобразена със съответните вземания съгласно чл. 195 ал. 7 от ДОПК. Изложени са съображения, че едновременното издаване на съобщението за доброволно изпълнение и ПНОМ, не представлява нарушение на процесуалните правила, и няма пречка в срока на доброволното изпълнение да бъдат налагани обезпечителни мерки. Посочена е възможността по чл. 199 ал.1 от ДОПК за замяна на обезпечението. Прието е, че са налице основания за налагане на ПНОМ и същото е законосъобразно, поради което е оставена без уважение жалбата, като неоснователна.

Същевременно представляващия „В.К.И.“ ЕООД, в рамките на ревизионно производство срещу дружеството през 2024г., на три пъти е поискал отвод на гл.публичен изпълнител П.С. /л.35-36, л.39гръб-40 и л.41/ по които има произнасяния от Директора на ТД на НАП В.Търново със съответни решения /л.32гръб-34, л.38гръб-39/, от 05.09.2024г. и от 07.10.2024г. като отвода мотивирано е отказан, които решения са не-обжалваеми.

С искания от 30.09.2024г. /л.101гръб - л.102 и л.105/ е поискано от „В.К.И.“ ЕООД, замяна на обезпечителната мярка с други активи на дружеството /вещи/, което е отказано /л.100 и л.104/, който отказ подлежи на обжалване. Във връзка се тези искания за замяна са съставени и Протоколи за опис /л.88-89/ и за проверка /л.90/ от 12.09.2024г.

С искане от 30.09.2024г. е поискано разрешение за неотложно плащане на осн. чл. 229 ал. 1 от ДОПК /л.120/, което е уважено /л.113гръб-114/, а именно за сумата от 150 лв., три д.т. по три административни дела.

При така установената фактическа обстановка и съобразно чл. 168 от АПК, във вр. с чл. 146 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.197, ал. 2 от ДОПК, от юридическо лице, чрез представляващия дружеството, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване пред съда административен акт и след като е осъществено обжалване по административен ред, съобразно изискванията на чл. 197, ал. 1 ДОПК.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата e НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно нормата на чл. 195 от ДОПК обезпечителни мерки се налагат с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл.197 ДОПК. На основание чл. 197, ал. 2 ДОПК, предмет на съдебен контрол за законо-съобразност в производството пред настоящата инстанция, е решението на директора на ТД на НАП. По аргумент от нормата на чл. 197, ал. 3 ДОПК съдът извършва преценка и на законосъобразността на постановленията за налагане на обезпечителни мерки. Следователно, съдът, съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл.168 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта (постановлението за налагане на обезпечителни мерки и решението на директора на ТД на НАП по чл. 197, ал. 1 ДОПК) са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличие на компетентност на органа; спазване на материално-правните и процесуалните правила при издаването им; изискването за форма и съобразяване с целта на закона.

Постановлението за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ е издадено от компетентен орган съгласно чл. 167 вр. с чл. 195, ал. 3 ДОПК. Спазена е формата, установена в нормата на чл. 196, ал. 1 ДОПК. Директорът на ТД на НАП-В.Търново, като компетентен горестоящ административен орган, е постановил решение в срока по чл. 197, ал. 1 ДОПК, съобразено с изискванията за форма, установени в същата правна норма.

В настоящия случай безспорно по делото е установено, че с Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 200 от ДОПК и чл.202 ал. 1 във вр. с чл.195 ал.1-3 от ДОПК издадено от гл. публичен изпълнител при ТД на НАП В.Търново, е наложено обезпечение за сума в размер на 6 644.59 лв., в това число лихва 252.79 лв. и главница 6 391.80 лв., чрез налагане на обезпечителна мярка - запор по налични и постъпващи суми по банкови сметки на „В.К.И.“ ЕООД, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, суми предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчиците на платежни услуги: **, ** и ** .

Съгласно чл. 197, ал. 3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание. Законът поставя отмяната на наложена обезпечителна мярка в зависимост от наличието на предвидените в, ал. 3 на чл. 197 ДОПК абсолютни условия. Разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК обаче поставя изисквания за допускане на обезпечение наличието на обстоятелства, свързани с невъзможност или затруднение за събирането на публичното задължение. Обезпечителната мярка, представляваща едновременно защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно вземане и следва да съответства на вземането на държавата. При определяне на обезпечителна мярка следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не следва прекомерно да го обременява. Това изискване произтича пряко и представлява проявна форма на един от основните принципи в административното производство - принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, приложим в настоящото производство на основание § 2 от ДР на ДОПК. Принципът на съразмерност изисква упражняване от страна на административния орган на възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административния акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с адм. акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Разпоредбата на, ал. 5 на чл. 6 от АПК задължава административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

В тежест на административния орган е да установи всички фактически основания за необходимостта от налагане на обезпечителната мярка. Същата за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел. Изводът, че съществува възможност събирането на публичните задължения да бъде невъзможно или значително трудно следва да е мотивиран и обоснован. Постановлението за налагане на обезпечителната мярка следва да отговаря на изискванията визирани в чл. 196, ал. 1 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 196, ал.1, т. 3 от ДОПК, в постановлението следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му. Необходимостта от налагане на мерките следва да е обоснована от органа съобразно преследваната от закона цел.