Определение № 5230 от 19.10.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2109/2026
- Вид
- Определение № 5230
- Подписан
- 19.10.2026
- В сила
- 19.10.2026
- Състав
- Цвета Павлова, Пламен Атанасов Атанасов, Деница Добрева
Цитирани разпоредби
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл.195 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5230 гр. Варна, 19.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цвета Павлова
Членове:
Пламен Ат. А.
Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. А. Въззивно гражданско дело № 20263100502109 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Н. Й. И., с ЕГН **********, с адрес:
********, насочена против Решение №2641/29.06.2026г. постановено по гр.дело №13110/2025г. по описа на Районен съд Варна, с което е уважен предявеният от М. М. М., с ЕГН **********, с адрес: ************, установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. чл.535 от ТЗ, като е прието за установено, че жалбоподателят дължи на ищеца, сумата от 12271.01 евро /24000лв./, представляваща вземане по Запис на заповед от 01.11.2023г., с падеж 01.10.2024г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /22.07.2025г./ до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед №4068/23.07.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№9302/2025г. по описа на РС Варна.
Въззивникът поддържа, че постановеният съдебен акт е неправилен и постановен при допуснати съществените процесуални нарушения. Оспорва правилността на приложението от съда на нормата на чл.161 от ГПК във връзка със задължение за оказване съдействие на вещо лице и на разпоредбата на чл.195 от ГПК вр. с чл.235 от ГПК по повод молба от 24.06.2026г. Счита, че неоснователно е отказано прилагане по делото на документ от друго производство и ползването от експерта на данни от друго дело. Поддържа, че неправилно са анализирани писмените доказателства по повод пребиваването му в страната и чужбина.
Поддържа още, че решението е постановено на база “нереален“ и подправен документ.
Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт.
В предоставеният й срок, въззиваемата страна, чрез процесуален представител, депозира отговор на въззивна жалба, с който моли за потвърждаване на атакуваният съдебен.
1
Излага се, че оспорването на приложението на чл.161 от ГПК е неоснователно, тъй като съдът е направил извод за авторството на документа не въз основа на посочената норма, а следствие от заключението на вещото лице. Поддържа се, че е неоснователно и оспорването във връзка с отказа да бъде приложен документ по делото, доколкото искането било несвоевременно отправено, в последното по делото о.с.з. Наред с това се твърди, че въпросният документ е неотносим към спора, доколкото касае друго вземане. Поддържа се, че обжалваният съдебен акт е постановен след цялостен анализ на всички приложени по делото доказателства, съответно е правилен и законосъобразен.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения.
Страните не правят нови доказателствени искания.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на Н. Й. И., с ЕГН **********, против Решение №2641/29.06.2026г. постановено по гр.дело №13110/2025г. по описа на Районен съд Варна, с което е уважен предявеният от М. М. М., с ЕГН **********, установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.535 от ТЗ, като е прието за установено, че жалбоподателят дължи на ищеца, сумата от 12271.01 евро /24000лв./, представляваща вземане по Запис на заповед от 01.11.2023г., с падеж 01.10.2024г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-22.07.2025г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед №4068/23.07.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№9302/2025г. по описа на РС Варна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.12.2026г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, с препис от настоящето определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2