Решение № 841 от 22.06.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1944/2022
- Вид
- Решение № 841
- Подписан
- 22.06.2022
- В сила
- 08.07.2022
- Състав
- Валентин Пушевски
Цитирани разпоредби
- чл. 116 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б. "Б", пр. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 343а, ал. 1, б. "А" · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл. 35, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 297, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 378, ал. 4, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Решение № 841, постановено на 22.06.2022 г. по НАХД № 1944 по описа на Районен съд Варна за 2022 г.
Производството по НАХД № 1944 по описа на Районен съд Варна за 2022 г. е образувано във връзка с депозирано в Районен съд Варна постановление от 23.05.2022 г. на Районна прокуратура Варна, с което на основание разпоредбата на чл. 375 от НПК, е направено предложение обв. П.Й. Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание „глоба” по реда на чл. 78а от НК, за това, че на 12.08.2021 г., по пътя от гр.
Белослав към гр. Варна, в района на местността „Орехчето“, при управление на моторно превозно средство – л.а. „Форд Мондео“ с рег. № 0634 КТ, нарушил правилата за движение, а именно: чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата:
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението) чл. 116 от Закона за движение по пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо – глухите, които се движат с червено – бял бастун и към престарелите хора“ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на З.Т.Т., изразяваща се във фрактури на двете кости на дясната предмишница в долния отдел (към китката) с разместване, довело до трайно затруднение на движението на горния десен крайник за период от около 3,5 – 4 месеца при правилно протичане на възстановителния период, като след деянието деецът е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „А“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „Б“, предл. 2 вр. с чл.
342, ал. 1 от НК.
В проведеното на 22.06.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1944 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, представител на Варненската районна прокуратура не се явява.
В хода на съдебните прения, по време на проведеното на 22.06.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1944 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, упълномощеният защитник на обв. Б. – адв. Д.Д. от АК – Варна изразява своята позиция за основателност на депозираното предложение на Варненската районна прокуратура, неговият подзащитен да бъде освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание. Адв. Д. поставя акцент в своята пледоария върху смекчаващите отговорността обстоятелства, които според него следва да мотивират съда да наложи административно наказание в минимален размер на обвиняемия.
Обв. П.Й. Б. се явява лично в проведеното публично съдебно заседание, като се придържа към становището на своя защитник адв. Д.Д. и изразява своето съжаление за предизвиканото от него пътно – транспортно произшествие, довело до причиняването на средна телесна повреда на св. З.Т.Т..
В предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума пред съда, обв. Б. моли да му бъде наложено административно 1 наказание в минимален размер.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Обв. П.Й. Б. е правоспособен водач на моторни превозни средства, притежаващ категория „С“.
В сутрешните часове на 12.08.2021 г., обв. Б. привел в движение лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № В 0634 КТ, като се движел с него по път „9004, км. 5“ (пътя, свързващ гр. Белослав и гр. Варна), в посока на движение към гр. Варна.
Около 08:20 часа на 12.08.2021 г. се намирал в района на местността „Орехчето“, като се движел с управлявания от него лек автомобил в дясната лента за движение на пътното платно.
Пътят бил сух, а времето ясно, като в този участък пътят бил праволинеен и било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ час.
В същото време, св. З.Т.Т., която била навършила 80 години, предприела пресичане на пътното платно на път „9004, км. 5“, непосредствено след спирка „Рибарска“.
Обв. П.Й. Б. забелязал св. Т. още със стъпването й на пътното платно, като същата се намирала на разстояние от 73, 63 метра от автомобила, управляван от обв. Б. в момента на стъпването й върху пътя.
Въпреки, че възприел стъпването на св. Т. на пътното платно, обв. Б. не задействал незабавно спирачната уредба на автомобила, като това той направил едва на разстояние от 15, 95 метра от мястото, където пресичала св. Т., като същевременно намалил скоростта на автомобила до 30 км/ час.
Тази несвоевременна реакция на водача се оказала причина да не бъде предотвратен удар между управлявания от него лек автомобил и тялото на св. Т..
Самият удар се случил на около 0, 5 м. от лентата за движение на автомобила на обв Б., като св. Т. била ударена в дясната част на тялото си с предната дясна част на управлявания от обв. Б. автомобил, конкретно в областта на фара.
Вследствие на удара, тялото на пешеходката се възкачило върху дясната част на предния капак на автомобила, настъпило т.нар. „носене“ на тялото от превозното средство и след кратко време тялото изпаднало от дясната страна на предни капак върху пътния банкет, където се установило в покой. Лекият автомобил, управляван от обв. Б. изминал разстояние от 5, 30 метра, след удара до установяването му в покой.
След настъпване на ПТП, обв. Б., заедно със сина си св. И.П. Й., който пътувал до него на предната седалка на автомобила, веднага слезли от превозното средство, за да видят какво е състоянието на пострадалата.
Св. Р.Н.К., който управлявал лек автомобил по път „9004, км. 5“ също се намирал в района, когато се случило ПТП, спрял превозното средство, което управлявал и повикал линейка чрез мобилния си телефон.
Обв. Б., заедно със сина св. Й. и св. К. помогнали пострадалата св. Т. да бъде качена в линейка, която я откарала до МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД за оказване на медицинска помощ.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на 2 следните доказателства: показанията на св. Р.Н.К., показанията на св. З.Т.Т., показанията на св. И.П. Й., показанията на св. З.Ж.З., изготвената в хода на досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза; изготвената в хода на досъдебната фаза на наказателното производство съдебна авто – техническа експертиза; актуално свидетелство за съдимост, издадено от бюро „Съдимост“ към Районен съд Варна.
Според съда не е необходим някакъв особено задълбочен и прецизен коментар, и анализ на събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства, доколкото същите са напълно взаимнодопълващи и последователни, като категорично и ясно описват механизма на случилото се в сутрешните часове на 12.08.2021 г. ПТП.
Съдът напълно кредитира заключението на изготвената съдебна авто – техническа експертиза, от което категорично се установява, че причината за възникване на произшествието е несвоевременната реакция на водача на автомобил с рег. № 0634 КТ – обв. Б., който е разполагал с техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране от момента на навлизане на пешеходката на платното за движение, като водача е нямал никакви прегради, които да ограничат видимостта му и съответно възприятията му по повод навлизането на св. Т. на пътното платно.
От заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява, че вследствие на възникналото ПТП св. Т. е получила следните травматични увреждания: фрактури на двете кости на дясната предмишница в долния отдел (към китката) с разместване, контузия на главата – разкъсно – контузна рана в дясната теменна област, контузия на гръдния кош. Тези травматични увреждания са получени в резултат на силни удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат получени при ПТП с механизъм, описан в установената от съда фактическа обстановка по делото, конкретно удари от детайли на лекия автомобил и последващо падане на пешеходката върху пътното платно. Вещото лице допълва, че фрактурите на двете кости на дясната предмишница в долния отдел (към китката), с разместване, покриват юридическото понятие „средна телесна повреда“, тъй като това увреждане е обусловило трайно затруднение на движението на горния десен крайник за период от около 3, 5 – 4 месеца при правилно протичане на възстановителния период.
Предвид цитираните гласни и писмени доказателства, както и изготвените съдебни експертизи, съдът може да достигне до само един обоснован извод, а именно, че на 12.08.2021 г., по пътя от гр. Белослав към гр. Варна, в района на местността „Орехчето“, при управление на моторно превозно средство – л.а. „Форд Мондео“ с рег.
№ 0634 КТ, обв. Б. е нарушил правилата за движение, а именно: чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението) чл. 116 от Закона за движение по пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо – глухите, които се движат с червено – бял бастун и към престарелите хора“ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на З.Т.Т., изразяващ се във фрактури на двете кости на дясната предмишница в долния отдел 3
(към китката) с разместване, довело до трайно затруднение на движението на горния десен крайник за период от около 3,5 – 4 месеца при правилно протичане на възстановителния период, като след деянието деецът е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата.
По отношение вида и размера на наложеното наказание.
В процеса по индивидуализация на административното наказание, съдът не констатира наличието на някакви отегчаващи вината обстоятелства в конкретния случай.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие направеното от обвиняемия Б. пълно самопризнание и изразената критичност към извършеното деяние.
Факта, че обв. Б. е неосъждан не може да се приеме като смекчаващо вината обстоятелство, доколкото този факт е съобразен от законодателя при приложението на разпоредбата на чл. 78а от НК.
Съдът намира, че напълно законосъобразно Варненската районна прокуратура е внесла предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, тъй като са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, необходими за приложението на тази норма, а именно – за извършеното от обвиняемия престъпление по непредпазливост се предвижда наказание „лишаване от свобода” до две години или „пробация“, деецът не е осъждан за извършено престъпление от общ характер и спрямо него не е бил прилаган института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административна санкция, както и с деянието не са причинени никакви имуществени вреди.
Предвид наличието единствено и само на смекчаващи отговорността обстоятелства съдът счита, че на обв. Б. следва да бъде наложено наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно – „глоба” в размер на 1000,00 лева.
На основание разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от НК вр. с чл. 343г от НК, съдът наложи на обв. Б. административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, което според съда е справедливо и съобразено като тежест с разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от НК
Съдът намира, че сторените разноски в хода на досъдебното производство в размер на 670, 05 лева следва да бъдат възложени в тежест на обвиняемия, на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, като сумата следва да бъде присъдена в полза на ОД на МВР гр. Варна, доколкото разноските са сторени, изцяло в хода на досъдебната фаза на наказателното производство.
Разпечатката съдържа 39 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c78a9a29-09e1-443b-8e2c-385f60d6d25d