Решение № 40 от 14.06.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Пазарджик , 09.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Минка П. Трънджиева

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20215200500334 по описа за 2021 година Производството е бързо и се развива по реда на чл.310 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от Кодекса на труда.

С решение на Панагюрски районен съд №260051 от 26.03.2021г. постановено по гр.д.№13/2021г. по описа на същия съд, са отхвърлени предявените от ИВ. Н. Р., с ЕГН-**********, с адрес гр.П., ул.“Р.К.“ №19 срещу Община П., с Булстат-000351743, с адрес гр.П., площад „20-ти април“ №13, искове с правно основание в чл.344 ал.1 т.1 от КТ-за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, обективирано в заповед ЧР №35 от 13.11.2020г. на Кмета на Община П.; иск с правно основание в чл.344 ал.1 т.2 от КТ-за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност “медицинска сестра“ в Община П.-дейност „Здравеопазване“-здравен кабинет в детски градини и училища „медицинска сестра“ с място на работа ОУ „Двайсти април“, както и за осъждане на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ Община П. да заплати на ищцата дължимото обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в размер на 4530лв-обезщетение за времето, пред което ищцата е останала 1 без работа от 16.11.2020г. до 16.05.2021г. Със същото решение ищцата ИВ.

Н. Р. е осъдена да заплати на Община П. сумата от 100лв-представялващи разноски направени пред първата инстанция.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба, подадена от ищцата И.Р. чрез процесуалния си представител адв. Х.Д. от САК-Пловдив, в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, с вх.№261573 от 08.04. 2021г. с доводи за порочност като неправилно и незаконосъобразно. На първо място се поддържа, че съдът при преценка законосъобразността на уволнението неправилно е приел неприложимост на нормата на чл.329 от КТ доколкото се касаело за съкращаване на единствената длъжност в предприятието. Позовавайки се на разпоредбата на §1 от ДР на КТ жалбоподателят посочва, че законодателят прави разграничение на понятията работодател и предприятие, като навежда извода, че работодателят може да има няколко предприятия в различни градове или в едно населено място и че в случая ищцата е заемала длъжността „медицинска сестра“ с място на работа ОУ“Двайсти април“-гр.П., като в посоченото предприятие не е налице друга щатна бройка от посочената длъжност и че Община П. е работодател на служители със същата дейност “медицински сестри“ в училища, но че те полагат труд в различни предприятия.Счита, че съдът неправилно смесва “предприятията на две отделни, коренно различни институции“. Цитира се чл.25 ал.1 от ЗПУОинституции в системата на ПУО, за същността на училището като институция в системата на предучилищното и училищното образование за обучаване, възпитаване и социализиране на учениците и осигуряване условия за завършване на клас и етап и/или придобиване на степен на образование и осигуряване на условия за придобиване на професионална квалификация, както и чл.29 от закона относно статута на институциите в системата на образованието, както и ролята им на работодатели по смисъла на КТ. Навежда се извода, че предприятието на училището не е предприятието на Общината, макар че, във всяко училище при условията на Наредба №3 от 27.04.2020г. за здравните кабинети и детски заведения и училища работи има медицинска сестра, която е в трудови правоотношения със съответната община. Предвид изложеното счита, че в конкретния случай при прекратяване на трудовото правоотношение /ТПО/ на ищцата И.Р., Община П. е била длъжна да извърши подбор, за който страната е изложила обстоятелства в исковата молба. Счита, че самата наредба задължава към детските градини и училищата да бъдат 2 изградени и да функционират здравни кабинети без значение от броя на учениците, при определен минимален брой ученици, който съответния медицински специалист следва да обслужва, както и възможността един медицински специалист да обслужва повече от едно училище-съобразно броя на учениците. Навежда извода, че намаляването на броя на учениците в течение на учебната година не дава право на работодателя да внася промяна в съдържанието на ТПО на съответния медицински специалист, нито да прекъсва трудовото му правоотношение /ТПО/, тъй като няма намаляване на времето, в което учениците макар и в намален брой, имат нужда от медицинско обслужване на спешните състояния до пристигането на екипа от ЦСМП, както и профилактика и промоция на здравето. Обратното на това жалбоподателят определя като абсурдно твърдение и противовес на логиката и духа на закона.Моли да се отмени обжалваното решение и се уважат предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 от КТ.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна-Община П., с вх.№ 261715 от 23.04.2021г. чрез кмета Н.Б., в който жалбата се квалифицира като неоснователна. Повтарят се мотивите на районния съд, че ищцата е работела като медицинска сестра с място на работа ОУ“20-ти април“ гр.П.,съобразно длъжностната й характеристика и отразеното в самия трудов договор, че единственият служител на тази длъжност в това училище е била ищцата и други медицински сестри не са работили в това ОУ през процесния период. Като правилен се определя извода на съда за неприложимост на нормата на чл.329 от КТ за задължителен подбор.Посочва, че са налице двама отделни работодателя-общината и съответното училище, последното също самостоятелно ЮЛ и образователна институция по силата на чл.25 от ЗПУО, с което Общината обяснява наличието на две отделни предприятия по силата на §1 т.2 от ДР на КТ-в едното полага труд наетия служител на Община П., а в другото –служителите, които са в ТПО с ОУ“20-ти април“.Коментира се и разпоредбата на чл.120 ал.4 от Закона за здравето предвиждаща, че лекарите и медицинските специалисти работят по сключен трудов договор с кмета на съответната община. Счита, че не е налице едно единствено предприятие нито, че работодателите и техните предприятия са загубили своята юридическа самостоятелност. Твърди, че след като мястото на работа на 3 ищцата е определено в процесното ОУ, а на останалите медицински сестри-в съответното учебно заведение, където да полагат труд, се налагал извода, че община П. има няколко предприятия, в които се полагат труд от наетите работници. Поради което не било възможно да се извърши подбор при съкращаване на една единствена бройка за длъжността в това предприятие.

Счита, че при евентуален подбор, съкращаването на друг служител, заемащ длъжността медицинска сестра и с място на работа друго училище не е възможно, защото за промяната на мястото на работа е необходимо съгласието на работника по смисъла на чл.118 ал.2 от КТ и при отказ на работника да изрази съгласие да промени мястото си на работа, реалното извършване на подбор би се оказало без резултат, с което работодателят би бил лишен от право да извърши организационни промени в предприятието си при наличие на самостоятелно организационно звено. Цитира съдебна практика-решение на ВКС на РБ, ІV г.о., №329 от 13.07.2011г. по гр.д.№ 1073/ 2010г. Работодателят аргументира в отговора си на въззивната жалба и тезата за необходимост от промяна на работното време на медицинските специалисти и щатната им численост поради редуцирания брой ученици, като се позовава и на чл.5 ал.1 от Наредба №3 от 27.04.2000г. за здравните кабинети в детските заведения и училищата, предвиждащ съответния медицински специалист да може да обслужва и повече от едно учебно заведение, да работи на две места при общ размер на дневното работно време от 8часа. Коментирана е и възможността, която наредбата дава /чл.4/, че дейността на здравният кабинет може да се осъществява и от лекар, медицинска сестра или фелдшер от амбулатория за първична медицинска помощ, тоест без да е необходимо да е назначен медицински специалист по ТПО със съответната община, доколкото според чл.8 ал.1 т.1 от ЗЛЗ въпросните амбулатории за първична медицинска помощ са лечебни заведения. Счита, че съкращаването в щата по отношение на ищцата е налице, то е реално и обосновано от обективни обстоятелства-броя на учениците в съответните учебни заведения и нормативните изисквания съгласно цитираната Наредба за здравните кабинети в детските заведения и училища. Моли да се потвърди обжалваното решение.

Страните не сочат нови доказателства пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК.

4

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищцата в производството пред първата инстанция ИВ. Н. Р. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание в чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда във връзка с чл.225 ал.1 от Кодекса на труда.

В исковата си молба против работодателя Община П., обл. Пазарджик, представлявана от Кмета Н.Б., ищцата ИВ. Н. Р., с ЕГН-********** от гр.П., ул.“Р.К.“ №19, твърди, че е работила в ответната община по трудов договор на длъжност “Медицинска сестра“ до 16.11.2020г., когато със заповед №35 от 13.11.2020г. на Кмета на Общината трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ-поради съкращаване на щата.Твърди още, че уволнението й е незаконно, като на първо място посочва, че няма реално съкращаване на щата,доколкото изпълняваната от нея трудова функция не е премахната, не са реално премахнати трудовите задължения, които тя включва, а само е променено нейното наименование, поради което счита, че е налице фиктивно съкращаване на щата, което не може да бъде основание за уволнение на съответния работник или служител и че няма фактическо премахване на съответната трудова функция. На второ място поддържа, че длъжността “медицинска сестра“ в Община П. е била заета от няколко работници и че няма извършен подбор, което е следвало да бъде упражнено от работодателя предвид основанието на което се прекратява трудовото правоотношение /ТПО/, съгласно чл.328 ал.1 от КТ в хипотеза на съкращаване на една или повече от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности /трудови функции/, като прекратяването на трудовите договори с работници и служители, заемащи съкращаваната длъжност, задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение. Счита, че подборът като материално субективно преобразуващо право може да се упражнява в границите, установени в закона и по законосъобразност, като в основата му е преценката на критериите за квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа /качество на работата/, извършвана съобразно закона, а не по целесъобразност. Цитира се 5 съдебна практика-ТР №3 от 16.01.2012г. на ВКС на РБ по тълк.д.№3/2011г. на ОСГК, че преценката на работодателя кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре по критериите на чл.329 ал.1 от КТ, подлежи на съдебен контрол в производство по иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя преценки по законовите критерии по чл.329 ал.1 от КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа и която преценка подлежи на съдебен контрол. Поддържа, че предмет на съдебната проверка е въпросът за законосъобразното упражняване на правото на подбор, респективно законосъобразното приложение на критериите, установени с разпоредбата на чл.329 ал.1 от КТ. Твърди, че правото на уволнение подлежи на съдебен контрол, както и правото на подбор като част от него; че съдебният контрол е контрол за законосъобразност и елемент от конституционно рекламираното право на закрила на труда, чиято уредба се съдържа в чл.16, чл.48 ал.1, чл.56 от Конституцията на РБ с по-нататъшно развитие в нормите на КТ, ЗЗДискр.