Решение № 7 от 16.01.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Несебър, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Административно наказателно дело № 20242150200701 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на М. И. П. против Наказателно постановление № 24-0304-001383/03.10.2024 г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР гр. Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева за извършено нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за отмяна на наказателното постановление, поради допуснати нарушения на императивните правила на чл. 57, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 от ЗАНН, както и поради това, че АНО е визирал в НП обстоятелства, които не отговарят на обективната фактическа обстановка.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява. За него се явява надлежно упълномощен представител, който поддържа подадената жалба. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Излага съображения за липса на извършено нарушение от страна на жалбоподателя. Моли съда да отмени наказателното постановление и да присъди в полза на жалбоподателя сторените по делото разноски.

Административнонаказващият орган редовно уведомен не изпраща представител. С писмено становище изх. № 304000-20264 от 18.10.2024г. оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна и недоказана. Изразява становище за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, като счита, че същото следва да бъде определено в минимален размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

1

От фактическа страна:

На 07.09.2024г. жалбоподателката М. П. се прибирала към притежавания от нея ваканционен апартамент, находящ се в с. Р., ул. „З.“ № * със собствения си автомобил марка и модел „Мазда ЦХ 5“ с рег. № ****. При пристигане на паркинга на кооперацията, в която се намирал апартаментът, при паркиране на заден ход, извършила неправилна маневра и ударила паркирания на място лек автомобил марка и модел „Опел Фронтера“ с рег. № ****. По този начин било реализирано ПТП с материални щети. На място пристигнали собствениците на ударения автомобил, като възникнал конфликт и разногласия между участницте в ПТП за размера на нанесените щети и тяхното възстановяване. В последствие било поискано съдействието на органите на МВР и била извикана полиция. Заради възникналия спор, жалбоподателката се качила в апартамента си и изчакала там идването на полицейските служители, с цел избягване на ескалация на напрежението.

След пристигане на дежурен екип била извършена проверка, М. П. се отзовала и слязла на паркинга, бил съставен протокол за ПТП, а на жалбоподателката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0596324/08.09.2024г. за това, че на 07.09.2024г. около 23:30 часа в с. Р., ул. „З.“ до дом № 3 управлявала собствения си лек автомобил „Мазда“ с рег. № ****, като извършила неправилна маневра – движи се на заден ход и удря паркиран лек автомобил „Опел“ с рег. № **** и допуска ПТП с материална щета и не остава на място на произшествието, за да изчака контролните органи на МВР (л. 7 от делото).

АУАН е връчен лично на жалбоподателката М. П. като същата е направила възражение срещу него. Жалбоподателката не оспорва, че е реализирала ПТП с леки материални щети, но възразява че не е останала на място и е напуснала произшествието, като в този смисъл твърди, че не е извършила нарушение по чл. 123 от ЗДвП.

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя са наложени посочените по-горе административни наказания.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства: приложените към административнонаказателната преписка писмени документи, както и от разпита на свидетелите – актосъставител и свидетел при извършване на нарушението. Посочените доказателства си кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното:

Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи 2 наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР – л. 9 -10 от делото) и в срока по чл. 34 , ал. 3 от ЗАНН. Същото обаче е съставено при съществени нарушения на процесуалните правила, установени в ЗАНН и по-конкретно на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от същия. В тази връзка съдът счита, че са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Съгласно разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН освен всички изброени задължителни реквизити следва в наказателното постановление да бъде отразена и датата, на която е извършено нарушението. Видно от АУАН и НП има посочена различна дата на извършване на нарушението - в акта тя е 07.09.2024г., а в наказателното постановление – 08.09.2024г. С оглед осигуряване правото на защита на жалбоподателя в административно-наказателното производство, задължително в обстоятелствената част на така издаденото НП е следвало да се посочи кога точно е извършено деянието. По аргумент на противното, непосочването или неточното отразяване на тази дата, представлява грубо нарушение на процесуалните правила и води до нарушаване правото на защита н а жалбоподателката П. в настоящото производство. Посоченото нарушение е довело до невъзможност, както да се установи действителната дата на проверката извършена от контролните органи, така също и спазването на процесуалните срокове в производството пред административно-наказващия орган. Предвид характера на нарушението е налице абсолютна процесуална предпоставка за отмяна на атакуваното НП само на това основание.

Констатираните по-горе нарушения са достатъчни да обосноват извода, че обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло.

За пълното на изложението съдът дължи произнасяне и по направените възражения като счита, че в конкретния случай нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП е останало недоказано, поради което и извършеното от М. П. неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:

За съставомерността на деянието по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е необходимо от обективна страна неизпълнение от водача на задълженията му по чл. 123 от ЗДвП, като участник в пътнотранспортно произшествие. От субективна страна това неизпълнение следва да се дължи на съзнателно поведение на субекта на нарушението. Нарушението може да бъде извършено само при пряк умисъл, като той се извежда от обективните данни за деянието, от начина и средствата за извършването му (Решение № 1432 от 29.10.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1583/2020 г.). В тежест на наказващия орган е да докаже наличието на съставомерните елементи.

В конкретния случай съдът счита, че не се доказва по безспорен начин жалбоподателката да е напуснала мястото на ПТП с намерение да неизпълни задълженията си като участник в произшествието. От доказателствата по делото не се установява по безспорен и несъмнен наличието на виновно извършено от жалбоподателката П. административно нарушение по чл. 123 3 от ЗДвП, като въззиваемата страна не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. По делото е разпитан свидетеля актосъставителя Д., който заяви, че отивайки на място са констатирали наличието на ПТП, установили са виновният вода и са позвънили на оставения телефонен номер. Жалбоподателката веднага е слязла от апартамента си, предоставила е необходимите документи на органите на МВР и е подписала съставения й АУАН. От показанията на разпитаните свидетели може да се приеме, че между собствениците на двете МПС е възникнало разногласие (спор), в следствие на което жалбоподателката се качила в апартамента си до пристигане на органите на МВР. Актосъставителят изрично заявява, че не са присъствали на място при извършване на нарушението, а че същите са уведомени от дежурен, и са посетили мястото след извършване на нарушението. След извършаване на проверка са установили извършено нарушение по чл. 40 от ЗДвП, което жалбоподателката П. не оспорва. Установените свидетели на място дали обяснения, че имали намерение да се разберат без полиция, но поради невъзможност да уредят доброволно отношенията се стигнало до необходимост от съдействие на органите на МВР. Лично лицата на място предоставили оставения от М. П. телефонен номер, на който тя е била потърсена и веднага е слязла от апартамента си като е съдействала на полицейските органи. Актът е съставен от неочевидец, а като свидетел по съставянето на същия също е отразен неочевидец, като от данните по делото се установява, че АУАН е съставен изцяло по данни – сведение о т Светлана Стоянова, в което липсват данни дали извършителя е напуснал местопроизшествието, кога, както и докога и къде е изчакала пристигането на полицейските служители. Липсват доказателства за снети официално сведения от незаинтересовани страни в конкретния случай за напускане на местопроизшествието от страна на М. П., поради което е недопустимо ангажирането на административна отговорност на жалбоподателя само въз основа на твърдения и предположения, без други очевидци на станалото ПТП и допуснатото в последствие нарушение по чл. 123 от ЗДвП. В тази връзка по делото не се установява умисъл за извършване на нарушение на цитираната разпоредба. Поведението на П. не сочи на намерение за отбягване на задълженията по чл. 123 о т ЗДвП, което се доказва и от последващото й поведение - тя е съдействала за установяване на последиците от ПТП и по никакъв начин не е възпрепятствал работата на компетентните органи, доколкото веднага се е върнала на мястото на инцидента с всички документи на автомобила. Ето защо съдът приема, че деянието е субективно несъставомерно и жалбоподателят е бил неоснователно санкциониран, поради което и НП е изцяло незаконосъобразно в тази му част. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, като например - Решение № 1432 от 29.10.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1583/2020 г.