Решение № 14808 от 30.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14808 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110119907 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „***********“ ЕАД срещу Д. С. Б. , Д. А. Я., А. И. Я., и К. Н. Я. , с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност при квоти, както следва , следните суми:

1. за Д. С. Б. с ЕГН **********- 2/6 и л и 63,69лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.20г.- м. 04.22г, за доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. **************** , с абонатен № ******, за периода от м.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.04.2024 г., до изплащане на вземането; сумата от 14,60 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.03.2024 г.; сумата от 10,09 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.02.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.04.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 2,77 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.04.2021 г. до 12.03.2024 г.;

2. за Д. А. Я. с ЕГН ********** -1/6 или

: 31,84лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.20г.- м. 04.22г, за доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. **************** , с абонатен № ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата 1 молба – 08.04.2024 г., до изплащане на вземането; сумата от 7,30 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.03.2024 г.; сумата от 5,05 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.02.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.04.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 1,38 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.04.2021 г. до 12.03.2024 г.;

3. за А. И. Я. с ЕГН ********** -1/6 или

: 31,84лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.20г.- м. 04.22г, за доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. **************** , с абонатен № ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.04.2024 г., до изплащане на вземането; сумата от 7,30 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.03.2024 г.; сумата от 5,05 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.02.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.04.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 1,38 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.04.2021 г. до 12.03.2024 г.;

4. за К. Н. Я. с ЕГН 7********** – 2/6 или: 63,69лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.20г.- м. 04.22г, за доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. **************** , с абонатен № ******, за периода от м.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.04.2024 г., до изплащане на вземането; сумата от 14,60 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.03.2024 г.; сумата от 10,09 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.02.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.04.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 2,77 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.04.2021 г. до 12.03.2024 г.;

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на законни наследници на собственика на топлоснабдения имот Ц. К. Я. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са 2 обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че ответниците са в забава, поради което дължат и обезщетение за забава върху изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. С. Б. чрез адв. Х. от САК е депозирал отговор на исковата молба, с който заявява, че не оспорва предявените искове, като представя доказателства за заплащане на търсените суми от ищеца. Моли да не му се възлагат разноски по производството, като счита, че не е станал повод за завеждане на делото, тъй като узнал за задълженията на наследодателката едва с получаване на препис от исковата молба.

Останалите ответници в срока по чл. 131,ГПК не са депозирали отговор на исковата молба.

С молба с вх. Рег. № 360422/11.11.24г., преди проведеното по делото първо съдебно заседание, ответникът А. Я. е представил по делото разписка с № 0400023784849406 /11.11.24г. за заплатена в полза на ищцовото дружество сума в размер общо на 45,57лева.

С молба с вх. № 12999/15.01.25г. ответникът К. Я. е представил доказателства за внесена по сметка на ищцовото дружество сума в размер на 91,15лева от дата 16.08.24г. , с която ответникът счита, че е погасил задължението си.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за ответниците е възникнало задължение при посочените квоти за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на 3 възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От приетия по реда на чл. 192 ГПК Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти се установява, че на 03.09.1991 г. процесният недвижим имот - апартамент № 47, на седми етаж, в ********* , е продаден на Ц. К. Я.. Приложена и приета по делото е и данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ , подадена от Ц. Я. за процесния имот.

От приложеното по делото Удостоверение за наследници изх. № РСТ24ТД26-961/12.06.24г. на Ц. К. Я., поч. На 12.11.20г. / л.48-50/, се установява, че нейни наследници са ответникът Д. Б./ племенник-син на Д. Б.а /, Д. Я. /сина на племенника й А. Я./ , А. И. Я. племенник , и К. Я. – племенник .

Спорно по делото се явява обстоятелството дали ответниците като наследници на Ц. К. Я. са приели наследството на последната , която безспорно се доказа, че е била собственик на процесния топлоснабден имот. За да придобият по наследство идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот, съответстваща на наследствения им дял, ответниците е трябвало да приемат наследството, оставено им от Ц. Я. .

Приемането на наследство е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. Приемането може да стане изрично или мълчаливо.

За да е налице мълчаливо приемане на наследство, е необходимо наследникът да извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши освен в качеството си на наследник (чл. 49, ал. 2 ЗН). Касае се за фактически действия, които по един положителен и безспорен начин създават убеждението, че приема или има намерение да приеме наследството. За недвусмислени 4 действия практиката приема актове на разпореждане с наследствени вещи, искане до общината за извършване на оценка на наследствен имот, предявяване на иск за делба или поддържане на такъв иск, получаване на трудовото възнаграждение на наследодателя, сключване на споразумение за използване на оставения в наследството имот, изплащане на задължения на наследодателя, цедиране на вземане на наследствената част от влог и др. Не може да се счита обаче, че има мълчаливо приемане на наследство, когато наследникът извърши действия, влизащи в кръга на обикновеното управление на наследствените имоти. Това са действия по запазване на наследственото имущество, напр. предявяване на владелчески иск за защита на същото.

Използването на обикновената покъщнина, както и подаването на декларация за облагане с данък върху наследството не съставляват мълчаливо приемане на наследство. Приемането на наследството има обратно действие - от датата на откриване на наследството (смъртта на наследодателя), като при отказ от наследство частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници, а наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство. В случай че наследниците – ответниците по настоящото производство, не оспорят факта на приемане на наследството, не е в доказателствена тежест на ищеца да установява същото, респ., ако го оспорят, то в тежест на ищеца е да установи приемането му /в този смисъл Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. о., ГК/.