Определение № 271 от 19.06.2023, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 271 гр. ХАСКОВО, 19.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20235600600362 по описа за 2023 година Производството е по чл.243 ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба от Д. К. Х. против Определение №92/20.03.2023 год. на РС – Хасково, постановено по чнд №226/2023 год. по описа на същия съд, с което е потвърдено Постановление от 10.01.2023 год. на прокурор от РП – Хасково за прекратяване на наказателното производство, водено с ДП 437/2022 год. по описа на РУ – Хасково при ОД МВР – Хасково за престъпление по чл.323 ал.1 от НК.

По жалбата се поддържа, че крайният извод на съда е неправилен, незаконосъобразен и постановен в нарушение на наказателно процесуалните правила. Съдът приел, че жалбата против прекратителното постановление на РП- Хасково е необоснована и неоснователна, съответно постановлението – правилно и законосъобразно. И двата обжалвани акта обаче, съдебният и прокурорският, били постановени, без да е била пълноценно и всеобхватно изяснена фактическата обстановка и да се изследват всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси, тъй като разследването не било обективно, всестранно и пълно.Въпреки това били събрани доказателства, въз основа на които да се направи извод за осъществено самоуправство, но същите не били анализирани.

Отправя се искане да се отмени обжалваното определение на РС – Хасково и потвърденото с него постановление на прокурор от РП – Хасково и се върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Против жалбата в законния срок не са постъпили възражения от прокурора.

Съдът като се запозна с доказателствата, събрани по ДП №437/2022 г. по описа на РУ МВР Хасково и изложените в атакуваното определение и потвърденото с него Постановление на РП – Хасково доводи, както и наведените по жалбата съображения, 1 намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния 7- дневен срок от легитимирана да обжалва страна – пострадалата от деянието, която е сезирала органите по разследването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

По същество е основателна.

ДП №437/2022 г. по описа на РУ Хасково, представляващо прокурорска преписка №92/2022 год. по описа на РП – Хасково е било образувано за престъпление по чл.323 ал.1 от НК затова, дали през 2022 год. в гр.Х. в немаловажен случай самоволно и не по установения от закона ред е било осъществено едно оспорвано от другиго действително или предполагаемо право.

За да постанови постановление за прекратяване на наказателното производство, прокурор от РП- Хасково, след като е обсъдил събраните доказателства, е приел, че оплакванията на пострадалата, а именно - липса на достъп до шахта, разрушаване на външна тоалетна и „присвояване“ на пространство на навес в двора на имота представляват „типичен случай на непозволено увреждане“. Освен това е заключил, че липсва елемент от обективната страна на престъплението по чл.323 ал.1 от НК – „стойностният критерий, при който случаят е маловажен, е до три минимални работни заплати“ – така, съгласно приетото по Решение №667/2003 на ВКС по н.д.№525/2003 год. – I н.о. и Решение №81/20.02.2009 год. по н.д. №47/2009 също на I н.о. и др.

По мотивите на обжалваното определение районният съд е преразказал малко поподробно фактите, които са били установени, но без никакъв анализ как се съотнасят същите към съставомерните признаци от състава на престъплението по чл.323 ал.1 от НК и без да изрази становище по този въпрос, приел е че са били извършени всички възможни действия по разследването и оплакването в тази му част е неоснователно и е посочил, че следва да се сподели становището на прокурора за несъставомерност на деянието.

Анализирал е нормата на чл.323 ал.1 от НК, но само чисто теоретично, без да отнесе този анализ към установените факти и да изложи мотиви защо „деянието е несъставомерно“. В заключение е мотивирал, че гореописаните изрични оплаквания действително сочат на гражданскоправен спор относно упражняването на правото на собственост и следва да намерят разрешение по реда на гражданското съдопроизводство.

Като се запозна с материалите по делото, настоящата инстанция установи следното:

ДП е било образувано по повод жалба от 10.01.2022 год. от настоящата жалбоподателка Д. К. Х. от Хасково до РП – Хасково затова, че К. Ф. и С. И., двамата съпрузи, с които са съсобственици на недвижим имот в гр.Х. на ул.“Т.“ №***, „обсебват имота“ и унищожават нейно имущество – външна тоалетна, външен навес, намиращи се в нейната част от двора и с отстъпено право на строеж, а така също държат шахтата на двора заключена. В последваща жалба уточнява, че не допускат служители на ВиК до нейния водомер, че ползват навес, построен от нейния съпруг и не позволяват достъп до нейния етаж.

2

Имотът на ул.“Т.“№*** в гр.Х. е административен адрес на имот №***.*** по плана на гр.Х. с площ от 635 кв.м. с построени в него – сграда на три етажа №***.***.* – жилищна, многофамилна, сграда на един етаж №***.***.* – хангар, депо, гараж, и сграда на един етаж №***.***.* – селскостопанска сграда съгласно Скица №*/*.**.**** год. на Агенцията по кадастъра.

Д. К. Х. е била омъжена за Т. Ф. Г., брат на К. Ф. Г., което се установява въз основа на свидетелски показания, без да са приобщени писмени доказателства. Същият е сключил с нея договор за гледане и издръжка с нот. акт №*** от 7.12.2005 год., по силата на който е прехвърлил правото на собственост върху 2/3 идеални части от свой, собствен недвижим имот - първи етаж от триетажна жилищна сграда в гр.Х. на ул.“Т.“№*** и 1/3 идеална част от зимник - гараж в същата жилищна сграда.

По-късно е починал, което също се установява само въз основа на свидетелски показания, поради което не е установено точно кога.

Било е водено гражданско дело за делба - №641/2013 год. по описа на РС – Хасково, с Решение №516/8.07.2013 год. по което е била допусната такава между К. Ф. Г., Д. Ф. Г., друг негов брат и Д. К. Х. на следните техни съсобствени недвижими имоти : 1/ Първи жилищен етаж от жилищна сграда на ул.“Т.“ №*** в гр.Х. – самостоятелен обект с идентификатор *****.***.***.*.*. с площ 106.60 кв.м. при квоти: по 16/36 идеални части за Д. К. Х. и Д. Ф. Г. и 4/36 идеални части за К. Ф. Г. и 2/ Зимник-гараж при квоти – 10/36 идеални части за Д. К. Х. и по 13/36 идеални части за Д. Ф. Г. и К. Ф. Г.

Във фазата по извършване на делбата с Решение №62/25.02.2016 год. на ОС – Хасково е било прието, че имотите са поделяеми на четири самостоятелни обекти въз основа на депозирана по делото техническа експертиза с уточнението, че вещото лице е констатирало, че заснемането на самостоятелните обекти в кадастъра не съответства на реалното обособяване на обекти в сградата. Така източната част от първия жилищен етаж била фактически обособена като самостоятелно жилище без санитарен възел, но бил предвиден проект за такъв, а западната част на сградата представлявала еднофамилно жилище на три нива. Въз основа на това заключение, делбата е била извършено като:

В дял на Д. К. Х. е поставен първи жилищен етаж с площ от 70 кв.м., представляващ източната част на сградата, в дял на Д. Ф. Г. – еднофамилно жилище, представляващо обособен самостоятелен обект в западната част на сградата, разположено на три нива с подход от самостоятелно стълбище, а в дял на К. Ф. Г. – два имота – югоизточната част от приземен етаж /зимник-гараж/ с площ от 31 кв.м. и североизточната част от същия приземен етаж – зимник-гараж с площ 39 кв.м. Съответно са осъдени страните да си заплатят суми за уравняване на дяловете. Решението е в сила от 4.04.2016 год.

По делото са били разпитани двама свидетели.

Жалбоподателката в своите показания е потвърдила оплакванията си по жалбата.

Заявила е, че вътрешно стълбище, различно от това, което обслужва имота, поставен в дял на Д. Ф. се ползва общо от нея и К. Ф., но последният е „присвоил“ и „обсебил“ 3

„подстълбищното“ пространство и си направил там баня и тоалетна. Оттам обаче преминавали вертикални щрангове и канализационна тръба, захранващи цялата сграда. За жилищния етаж, поставен в неин дял, имало проект за изграждане на санитарен възел, но такъв така и не се е бил изграден поради противопоставянето на К. Ф., който не искал над него да има баня и тоалетна. Поради това нейният имот и до ден-днешен нямал баня и тоалетна. За да си прекара вода до етажа бил необходим достъп до водомерната шахта на имота, която се намирала в двора, но същата била заключена с катинар и К. не и разрешавал такъв. Това било пречка и да си прекара тръби от шахтата до имота, същите трябвало да преминат през неговото помещение под стълбището. На двора имала външна тухлена тоалетна, която била изцяло разрушена от него. К. присвоил и навес в двора, направен от брат му Т.

Свид.Й. М. е дъщеря на К. Ф. В своите показания е отрекла всички твърдения на жалбоподателката. Утвърждава, че никой не препятства достъпа на Д. К. до нейния имот и свободното му ползване. Проблемът с шахтата идвал оттам, че нито нейният чичо Т., нито впоследствие Д. К. си открили самостоятелна партида във ВиК. Представила е писмени доказателства затова, че приживе Т. Ф. подал искова молба за развод с Д. К. и упълномощил адвокат, който да предяви иск за разваляне на договора за гледане и издръжка, но поради смъртта му тези производства били прекратени.

Впрочем в описа на материалите по ДП №437/2022 год. на РУ МВР – Хасково са описани разпити на свидетели М. Н. М. и М. Х. Д., но такива не се съдържат по делото.

Видно от Акт за смърт №****/**.**.**** год. на **.**.с.г. е починал К. Ф. Г.

Така приобщените доказателства дават основание на настоящата инстанция да прецени следното:

Напълно основателно е оплакването по жалбата затова, че и двата обжалвани акта, съдебният и прокурорският, са постановени, без да е била пълноценно и всеобхватно изяснена фактическата обстановка и да се изследват всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси, а разследването не е било обективно, всестранно и пълно.

Заслужава да се изтъкне, че не са изпълнени почти никои, от дадените от прокурора с постановлението за образуване указания.

Възможните извършители на разследваното деяние очевидно са К. Ф. и С. И. И двамата не са били разритани.

Първоначалната жалба е била подадена на 10.01.2022 год., постановлението за образуване на наказателно производство е от 23.05.2022 год., а К. Ф. е починал на **.**.**** год., но за тези пет месеца така и не е бил разпитан. Налице са данни, че същият е бил във влошено здравословно състояние, неподвижен на легло, но са налице достатъчно известни процесуални способи за разпит на свидетели в такова състояние. Не е разпитана и С. И., която също била трудно подвижна, но това не е оправдание. Разследването не би могло да бъде обективно и пълно, без да се вземат техните показания. За К. Ф. тази възможност е безвъзвратно пропусната.

4

Не са положени усилия да се анализират оплакванията по жалбата и да се отсеят и конкретизират такива, които биха могли да съставляват самоуправни действия, след което се насочи вниманието на разследването към установяване на релевантните факти именно с оглед същите. Според становището на настоящата инстанция такива са: препятстване на изграждането на санитарен възел в жилищния имот на жалбоподателката и връзката му с обособяване на баня и тоалетна в т.нар. „подстълбищно пространство“ на вътрешното стълбище от К. Ф., лишаване от достъп до водопроводната шахта на двора, разрушаване на външна тоалетна и навес в двора, изградени от нейния бивш съпруг Т. Ф.

Оттук, обстоятелствата, които следва да се изяснят с нужната категоричност са – допринасят ли К. Ф. и С. И. /или други лица/ със свои действия в имота на Д. К. да не може да се изгради санитарен възел и ако е така, с кои конкретно действия, пречка ли е затова преустройството на подстълбищното пространство и законно ли е това преустройство, заключва ли се шахтата на двора и има ли Д. К. достъп /ключ/ до същата, има ли данни, че на двора е имало изградени външна тоалетна и навес, били ли са разрушени, кога, от кого ?