Решение № 871 от 16.05.2022, Административен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 871 Година 2022, 16.05. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав на 19.04.2022 година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР

КОЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ЙОРДАН РУСЕВ при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ

ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер

528 по описа за 2022 годи­на и като обсъди:

Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от „ОМНИКАР АУТО“ООД, със седалище и адрес на управление в село Труд, ул.„Карловско шосе“, чрез адв.Т.К., срещу постановеното по АНД №6346/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив/ПРС/, Х н. състав съдебно решение №2329/22.12.2021г., с което е потвърдено наказателно постановление/НП/ №594650-F600400/19.08.2021г., изда­дено от Заместник Директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на дру­жеството, на основание чл.182 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл.78 ал.2 ЗДДС и чл.78 ал.3 ЗДДС.

Със същото решение жалбоподателят е осъден и да заплати на НАП сумата в размер на 80 лева раз­носки.

В жалбата се сочи, че решението на ПРС е незаконосъобразно, като са изложени доводи за наличие на касационни основания – съществено нарушени процесуални правила, нарушение на материалния закон и неправилно определено наказание.

Претендира се приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Моли решението да бъде отменено, като вместо това се постанови отмя­на, алтернативно изменение на издаденото НП в санкционната му част. Претендират се сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП – Пловдив, редовно при­зо­ван, не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и произ­водството е процесуално ДОПУСТИМО. Разгледана по същество, жалбата е ОСНО­ВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав установи, че с оспореното НП №594650-F600400/19.08.2021г. на заместник директор на ТД на НАП – Пловдив, на „ОМНИ­КАР АУТО“ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл.78 ал.2 ЗДДС и чл.78 ал.3 ЗДДС, за това, че като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател по доставка на стока – лек автомобил марка Renault, модел Capture, шаси №VF1RJB00 ********* при условията на финансов лизинг по чл.6 ал.2, т.3 ЗДДС, не е извършило корекция на ползван данъчен кредит в размер на 897,22 лева по фактура №**********/11.09.2020г., издадена от „ОББ Интерлийз“ЕАД в зако­но­установения срок – от 01.10.2020г. до 14.10.2020г. вкл. за данъчен период м.09.2020г., което е довело до определяне на декларирания от лицето резултат по ЗДДС за м.09.2020г. в по-малък размер със сумата от 897,22 лева. Установено е, че съгласно договор за финансов лизинг №0021142/N/04.09. 2020г., сключен между „ОББ Интерлийз“ЕАД в качеството на лизингодател и „ОМНИКАР АУТО“ООД в качеството на лизингополучател, лизингодателят пре­доставя за временно и възмездно ползване при условията на финансов лизинг с възможност за закупуване следните лизингови вещи, сред които: лек авто­мобил марка Renault, модел

Capture, шаси №VF1RJB00665593437. Автомоби­лът е предаден на лизингополучателя на 04.09.2020г., видно от удостоверение за приемане - Приложение 3 от същата дата.

За извършената доставка „ОББ Интерлийз“ЕАД е издало фактура №**********/11.09.2020г. с данъчна основа 4 486,11 лева и ДДС 897,22 лева, по която ДДС е начислен от лизинговото дружество в данъчен период м.09. 2020г.

През м.09.2020г. по фактурата е ползвано право на данъчен кредит по смисъла на чл.72 ал.2 ЗДДС и от „ОМНИКАР АУТО“ООД. С Протокол за вза­имно прихващане на дължими и изискуеми парични задължения от 11.09.2020г. към Договор за финансов лизинг №0021142/N/04.09.2020г., същият е частично прек­ратен по отношение на гореописания лек автомобил. Във връзка с разва­лянето на доставката, от страна на доставчика е издадено кредитно известие №**********/18.09.2020г. с данъчна основа „минус“ 4 486,11 лева и ДДС „минус“ 897,22 лева, което е трябвало да бъде отразено в резултата по ДДС на „ОМНИКАР АУТО“ООД за данъчен период м.09.2020г. В данъчния период, през който е извършено намалението на данъчната основа по доставката – м.09. 2020г., „ОМНИКАР АУТО“ООД е следвало да направи корекция на ползван данъ­чен кредит в размер на 897,22 лева по фактура №**********/11.09.2020г., като отрази издаденото от доставчика кредитно известие №**********/18.09. 2020г. в дневника си за покупки и в СД, подадени в ТД на НАП – Пловдив, вх.№16004453040/13.10.2020г. за данъчен период м.09.2020г.

„ОМНИКАР АУТО“ООД е извършило следващата се корекция на ползван данъчен кредит в размер на 897,22 лева със закъснение, като е отразило издаденото кредитно известие в дневника си за покупки и в СД с вх.№16004542674/13.01.2021г.

Неизвършването на корекцията е прието, че е довело до определяне на резултат за данъчен период м.09.2020г. в по-малък размер, вместо следващия се резултат – „ДДС за внасяне“ с включено ДДС при коректно отразяване на кредитното известие. Нарушението е прието, че е извършено на 15.10.2020г. в град Пловдив и установено при проверка на „ОМНИКАР АУТО“ООД с предос­тавени документи и писмени обяснения от задълженото лице в ТД на НАП – Плов­див с Придружително писмо вх.№Д1/РД-20-3291/16.12.2020г. по връчено ИПДПОЗЛ

№П-16001620195811-040-001/15.12.2020г.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакува­ното НП, състав на районния съд е приел, че от една страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на дружеството на вме­неното му нарушение на ЗДДС, а от друга, че наложеното му на­ка­­зание съот­ветства на осъществената от него про­тивоправна дейност, как­то и че не са налице допуснати съществени нарушения на про­цесуалните правила от админист­­­ра­­тив­нонаказващия орган. Прието е също така и че извършеното наруше­ние не е маловажен случай по чл.28 ЗАНН.

Така постановеното решение е неправилно.

Настоящият съдебен състав споделя установената от ПРС фактическа обстановка и преценката, че нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Фактите по делото не са спорни, както и не е спорно извършеното нарушение, изразяващо се в неотра­зя­ване на получен данъчен документ – кредитно известие в отчетните регистри за съответния данъчен период – м.09.2020г., което е довело до определяне на данъка в по-малък размер. Не е спорно също така, че корекцията е извършена като кредитното известие е отразено в дневника за покупки и СД за м.12.2020г., т.е. преди съставяне на АУАН, по инициатива на наказаното лице.

В случаи от вида на разглеждания обаче, националната юрисдикция след­ва да съобразява обстоятелства като срока, в който нарушението е отстра­нено, неговата тежест, както и дали размерът на наложената санкция не надх­върля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане, което се констатира, че не е било направено/в този смисъл Решение на СЕС по дело С-259/12 на СЕС/.

Това е така, защото в случая е налице национална правна уредба, съг­ласно която за несвоевременното неизпълнение на задължението за деклари­ране се налага санкция, чийто размер съответства на 100% от недеклари­раната сума, но не по-малко от 1000 лева и то при положение, че към момента на установяване на нарушението, същата вече е била декларирана, макар и с известно закъснение. При това положение и като се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с посочената санкция, както и начинът за определянето на нейния размер, настоящият съдебен състав прие­ма, че наложената санкция е в несъответствие с принципа на пропорционал­ност.

Все в тази насока следва да бъде съобразено, че преценката дали така наложената санкция е пропорционална на допуснатото нарушение, следва да бъде основана и на практиката на СЕС по дело С-259/12, което е с предмет: Данъчни въпроси - ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Принципи на данъчен неут­ра­­литет и на пропорционалност - Несвоевременно счетоводно отразяване и декла­риране на анулирана фактура - Отстраняване на нарушението - Внасяне на данъка - Държавен бюджет - Липса на вреда - Административна санкция.

Делото е образувано по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Пловдивски административен съд (България) с акт от 15 май 2012г., постъпил в Съда на 24 май 2012г. Запитването е отправе­но в рамките на спор между Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив и „Родопи-M 91“ООД по повод наложена на последното административна санкция заради несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура. В разгледания от Пловдивския админист­ра­тивен съд казус се касае до неотразяване анулирането на фактура, но съдът счита, че с оглед факта, че се отнася до неотразяване на данъчен документ, което задължение е вменено със ЗДДС и наказуемо по чл.182 ал.1 ЗДДС, както е и в процесния казус, няма пречка и следва да бъде съобразена практиката на СЕС. Това е така, защото Директивата за ДДС не предвижда изрично система от санкции в случай на неспазване на предвидените в нея задължения, които данъч­но­задължените лица следва да изпълняват. Съгласно постоянната съдеб­на практика при липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те обаче са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи/в този смисъл Решение от 19 юли 2012г. по дело Redlihs, C-263/11/. При това положение, санкциите, които държавите членки могат да приемат, за да осигурят точното налагане и събиране на данъка и да предотвратят избягването на данъчно облагане и по-специално, за да гаранти­рат спазването на задълженията на данъчнозадължените лица за коригиране на отчетността им след анулирането на фактура, по която са извършили приспадане, в т.ч. и какво в случая се касае за коригиране отчетността след издаване на ДКИ, не биха могли на първо място да поставят под въпрос неутралитета на ДДС, който е основен принцип на общата система на ДДС и не допуска икономическите оператори, които осъществяват едни и същи сделки, да бъдат третирани по различен начин при събиране на ДДС/в този смисъл Решение от 29 юли 2010г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, Jozwiak, Orlowski, C-188/09 и Решение от 29 март 2012г. по дело Belvedere Costruzioni, C-500/10/. СЕС сочи в решението си, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер/Решение по дело Redlihs, посочено по-горе, точки 46 и 47, както и цитираната съдебна практика/. В заключение СЕС указва, че Националната юрисдикция следва да прецени - предвид членове 242 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, с оглед на обстоятелствата по спора в главното производство и по-специално на срока, в който нарушението е отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното наличие на избягване на данъчно облагане или заоби­каляне на приложимия закон, за които отговаря данъчнозадълженото лице - дали размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постига­не на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. По дело С-263/11 СЕС в решението си, т.55, сочи, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не е изключено да е в противоречие с принципа на пропорционалност нацио­нал­на правна норма, която допуска на лице да се наложи глоба, чийто размер се определя чрез прилагането на обичайната ставка на ДДС към стойността на доставените стоки.

Разпечатката съдържа 35 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c786968f-fb48-4518-a094-1a3c2a095da5