Определение № 37907 от 15.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37907 гр. София, 15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110148006 по описа за 2025 година

Производството е по чл.248 от ГПК.

С Решение №13573 от 08.07.2026г. по гр. д. №48006/2025г. съдът е прогласил за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК сключения между Е. С. А., ЕГН **********, и „Ти Би Ай Банк“ АД, ЕИК 131134023 Договор за паричен заем №441850 от 14.01.2015г. С оглед изхода на спора е присъдил на адв. С. С. на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв сумата от 220 евро, представляваща възнаграждение за осъщественото от него безплатно представителство на ищцата по делото.

На 28.07.2026г. е постъпила молба от адв. С. С., в качеството му на процесуален представител на ищцата Е. А., с която се иска изменение на решението в частта за разноските, като му бъде присъден изцяло претендирания от него с представения списък по чл.80 ГПК адвокатски хонорар за осъществена безплатна правна помощ в размер на 1 124,84 евро. Молителят се позовава на Наредба №1/2004г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения, като счита, че размерът на адвокатския хонорар не може да бъде по-малък от предвидения в наредбата. Обосновава, че съгласно Решение на СЕС от 23/11/2017г. по присъединени дела C-427/1г. и C 428/16г. чл.101, параграф 1 ДФЕС във вр. с чл.4, параграф 3 ДЕС не предпоставя право на съда да присъжда разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния предвиден размер. Заявява се, че според посочения съдебен акт уредбата на минималните адвокатски възнаграждения не попада непременно в обхвата на забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС във вр. с чл.4, параграф 3 ДЕС, като националният съд следва да прецени с оглед на общия контекст, в който наредбата на ВАС е приета или проявява последиците си, както и дали в светлината на всички относими обстоятелства, с които разполага, правилата, налагащи разглежданите ограничения, могат да се считат за необходими за осигуряване на изпълнението на съответната легитимна цел. Намиря, че случаят не е такъв, доколкото Наредба №1/2004г. не е приета от търговска организация, а от орган на адвокатурата, на който законадателят изрично е делегирал правомощие за нейното приемане. Счита, че следва да бъде съобразена и актуалната практика на ВКС по този въпрос, като цитира конкретни съдебни актове. С оглед на изложеното отправя молба за присъждане допълнително на сумата от 904,84 евроадвокатско възнаграждение..

1

В рамките на предвидения в чл.248, ал.1 ГПК срок насрещната страна „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е подала отговор на молбата, с който оспорва нейната основателност, като излага съображения, че когато хонорарът се присъжда по чл.38, ал.2 ЗАдв, съдът не е длъжен да съобразява нито размерите, заложени в Наредба №1/2004г., нито цената на иска. Счита, че относими в този случай са фактическата и правна сложност на делото, както и извършената от процесуалния представител работа. Въз основа на изложеното отправя искане за оставяне без уважение на молбата по чл.248 ГПК, а в условията на евентуалност- за определяне на възнаграждение в минимален и справедлив размер.

Съдът, като съобрази становището на страните и наличните по делото доказателства, намира следното:

Молбата за изменение на разноските по чл.248 ГПК е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице – процесуален представител на страна по делото, осъществил безплатна правна помощ, с представен списък по чл.80 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Същата обаче се явява неоснователна по следните съображения:

В постановения краен съдебен акт съдът е разпределил отговорността за разноски между страните съобразно изхода от делото и при отчитане на относимите за определянето им обстоятелства. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, ищцата е била представлявана безплатно от адв. С. С., поради което в полза на последния е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 220 евро.

Регламентираният в чл.36, ал.1 ЗАдв принцип е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като при предоставянето на безплатна правна помощ адвокатското възнаграждение се определя от съда съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗАдв. При неговото определяне водещи са обемът извършена работа, фактическата и правна сложност на спора, които в настоящия случай не се отличават от обичайните за този вид дела, както е посочено и в постановеното по делото решение. Очертаните в Наредба №1/2004г. минимални размери на възнаграждения не обвързват съда с оглед изложените в Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело № С438/2022 мотиви, а могат да служат единствено като ориентири при неговото определяне. Целта на приетата наредба е да бъде установен стандарт на дължимото адвокатско възнаграждение съобразно предмета на делата, цената на исковете и вида действия, необходими за защита на доверителя, но при съобразяване и спазване на критериите заложени в чл.36 от ЗАдв. –размерът на възнаграждението да е справедлив и обоснован. Доколкото в случая молителят не навежда конкретни доводи относно наличието на обстоятелства, предполагащи по-висока правна и фактическа сложност на разглеждания спор или извършени от процесуалния представител конкретни действия, различни от установените по делото /подаване на искова молба и молби по движение на делото/, обосноваващи по-висок размер на присъденото му възнаграждение, съдът намира, че не са налице основания за ревизиране на формираната от него воля относно размера на присъдените разноски, поради което молбата по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от адв. С. С. С., ЕГН **********, 2 молба с вх. №239902/28.07.2026г. за изменение на Решение №13573 от 08.07.2026г. по гр. д. №48006/2025г. по описа на СРС, 25-ти състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3