Определение № 2628 от 24.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2628 гр. София, 24.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20268002900215 по описа за 2026 година

, за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК.

Образувано е по подадена от „Южен съюз“ЕООД молба за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение №31/30.01.2023г. по т.д.№584/22г. на Варненски апелативен съд, с което, след отмяна на решение №301/19.07.2022г. по т.д.№621/21г. на Варненски окръжен съд, е уважен предявеният от А. Н. С., гражданка на Руската федерация, частичен иск с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ, като „Южен съюз“ЕООД е осъдено да й заплати сумата 30 000 лв., предявена като част от 301 500 лв., представляващи равностойността на наследствения й дял от прекратено поради смърт на наследодателя на ищцата участие в дружеството-ответник, ведно със законната лихва.

В отговора си на молбата насрещната страна А. Н. С. е оспорила допустимостта и основателността й с искане за оставянето й без разглеждане, евентуално – за отхвърлянето й.

Настоящият състав на Върховен касационен съд намира молбата за отмяна за процесуално недопустима по следните съображения:

Производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения е предвидено от законодателя в гл.24 от ГПК като извънреден способ за защита чрез упражняване на извънинстанционен контрол върху актовете на съда, ползващи се със сила на пресъдено нещо. Предвид това, основанията за отмяна са посочени от законодателя конкретно и изчерпателно и не кореспондират с основанията за касационно обжалване, предвидени в чл.281 от ГПК. В това извънредно по характера си производство правилността на решението не е предмет на проверка от Върховния касационен съд, чиято 1 дейност се свежда до констатация за наличието на обстоятелства, осъществяващи сочения от молителя фактически състав на чл.303 ал.1 от ГПК.

В исковата молба на „Южен съюз“ЕООД се сочи като основание за отмяна разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. По смисъла на тази норма, отмяната на влязлото в сила решение е основателна, когато молителят докаже наличието на новооткрити обстоятелства или представи нови писмени доказателства, които обективно са съществували, докато е траел процесът и биха могли да обусловят друг правен резултат по делото, но, поради независещи от молителя причини, не са могли да му бъдат известни при разрешаването на спора, респ. същият не е могъл да се снабди с тях своевременно. Целта на отмяната е да не се допусне да остане в правния мир едно неправилно решение, което не отговаря на съществувалата към приключването на делото фактическа обстановка и то при положение, че неизясняването

, респ. непопълването на делото със съответния доказателствен материал не се дължи на поведение на страната, изразяващо се в нейно бездействие, допусната небрежност и/или лошо воден процес.

Отмяната не би била допустима в случай,че твърдяното новооткрито обстоятелство или писмено доказателство не са от съществено значение за изхода на спора, т.е. тогава, когато въпреки съобразяването и приобщаването им към предмета на спора, те не биха довели до различен от постановения изход на спора. Новосъздадено /след приключването на съдебното дирене/ писмено доказателство би могло да обуслови отмяна по реда на чл.303 ал.1 т.1 ГПК само когато то материализира обстоятелство, което е съществувало и е било твърдяно по време на висящността на спора.

Изложените в молбата твърдения не покриват нито една от посочените хипотези. За да обоснове основанието на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, молителят се позовава на нововъзникнали доказателства - удостоверение от ЧСИ от 20.08.2025г. и изготвено от него постановление за разпределение на събрани суми от 30.07.2025г. по изпълнително дело 20238950401302, образувано въз основа на влязлото в сила решение, в което имотите на дружеството са възложени в процедура по проведени публични продани по цени, чийто сбор е под установената в исковото производство нетна стойност на активите на дружеството /от която право на дял от ½ е признато на ищцата С./.

Тези съставени след постановяването на влязлото в сила съдебно решение документи не се обосновават както релевантен за решаването на спора обективно съществуващ факт, който да е част от фактическата обстановка по делото, нито имат характеристиките на писмени доказателства, които установяват съществувало и твърдяно по време на процеса обстоятелство, което не е могло да бъде доказано поради обективни пречки.

Искът по чл.125 ал.3 ТЗ е уважен в размера, установен въз основа на приетите в хода на исковото производство писмени доказателства и заключение на вещо лице за имущественото състояние на дружеството по счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството на наследодателя на ищцата – 05.11.2020г., съобразно буквата 2 на закона. В това производство дружеството нито е твърдяло, че стойността на претендирания от С. дружествен дял е в размер по-нисък от половината от установения със заключението на вещото лице и признат от въззивния съд за меродавен размер на актива от 394 хил.лв. /стойността на притежаваните ДМА/, нито е оспорило заключението в тази му част. За основен спорен пред въззивната инстанция е приет въпросът /повдигнат с възражение на ищцата/ относно съществуването на дружествен пасив, намерил отражение в изготвения от дружеството междинен счетоводен баланс, като формиран въз основа на договори за заем с двамата съдружници. Отричайки наличието на такъв, респ. приемайки,че балансът не отразява достоверно величината на пасива, съдът е променил резултата по делото, като е присъдил в полза на ищцата претендираната от нея частично сума от 30 000 лв. /доколкото тя не надвишава ½ от актива, установен на стойност от 394 хил.лв./.

Изложените в молбата твърдения, че в хода на удовлетворяване на присъдената с две съдебни решения /по частичния иск за 30 000 лв. и за остатъка от вземането с по-късно постановено неприсъствено решение от 03.01.2024г. по т.д.№259/2023г. по описа на Варненски окръжен съд/ сума, ведно с лихвите за забава, е възлязла в размер, значително по-голям от продажната стойност на цялото имущество на дружеството, не са от характер, обуславящ същественото им значение за изхода на делото по частичния иск /въззивното решение по който се претендира да бъде отменено чрез извънредния способ на чл.303 ал.1 ГПК/.

Липсата на мотивирано изложение на основанието на чл.303 ал.1 т.1 ГПК налага оставянето на молбата за отмяна без разглеждане и прекратяване на образуваното въз основа на нея производство, съгласно задължителните указания в т.10 от ТР №7/31.07.2017г. по тълк.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС вр. т.16 на ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, според които преценката дали по естеството си твърдените от молителя факти са от съществено значение е свързана с допустимостта на предявената молба за отмяна, а не с нейната основателност, която е обусловена от доказването им.

По тези съображения Върховен касационен съд Търговска колегия, в състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№34012/21.11.2025г., подадена от „Южен съюз“ЕООД с ЕИК 201781016, за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение №31/30.01.2023г. по т.д.№584/22г. на Варненски апелативен съд и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по чл.303 и сл.ГПК по т.д.№215/2026г. по описа на Върховен касационен съд.

3

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховен касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от уведомяването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4