Решение № 10027 от 28.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10027 гр. София, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.А като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20241110117446 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. **** г., с която от името на ***, ЕИК *** против В. И. Б., ЕГН ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

Със заявление в*. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. И. Б., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 1889,73 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., в имот, представляващ апартамент № 147, находящ се в ***, абонатен № *****, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 22.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 418,20 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.08.2021 г. - 13.11.2023 г., 1 върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 23,27 лева, представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.07.2021 г. - 30.04.2022 г., за имот, представляващ апартамент № 147, находящ се в ***, абонатен № *****, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 22.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 5,78 лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. - 13.11.2023 г.

/включваща мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. - 11.03.2022 г., върху платена главница за цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, която е била дължима за периода 01.10.2020 г. - 30.06.2021 г. и мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. - 13.11.2023 г., върху непогасена главница за цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, дължима за периода 01.07.2021 г. - 30.04.2022 г./, върху главница за цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. На 24.11.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Същата е връчена на ответника, като в законоустановения срок е депозирано възражение от страна на ответника. На 29.02.2024 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 27.03.2024 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

В исковата си молба ищецът „***“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответниците. Поддържа, че същите са клиенти на топлинна енергия за процесния имот, в качеството си на собственици на последния.

Навеждат се съображения, че услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот, е извършвана от „***“ АД. В тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Поддържа, че от страна на ответника е използвана доставяна до процесния имот топлинна енергия през процесния период, задължението за заплащането на което не е погасено, като последният е изпаднал и в забава по отношение на същото.

2

Поддържа, че ответникът дължи и цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, която не бил заплатил за процесния период, поради което изпаднал и в забава по отношение изпълнението на това си задължение, респективно дължи лихва за забава върху непогасената главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Моли се за уважаване в цялост на предявените искове и за признаване за установено, че В. И. Б., ЕГН ********** дължи в полза на *** суми, както следва: 1/ сумата от 1889,73 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., в имот, представляващ апартамент № 147, находящ се в ***, абонатен № *****, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 22.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 418,20 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.08.2021 г. - 13.11.2023 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 23,27 лева, представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.07.2021 г. - 30.04.2022 г., за имот, представляващ апартамент № 147, находящ се в ***, абонатен № *****, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 22.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 5,78 лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. - 13.11.2023 г.

/включваща мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. - 11.03.2022 г., върху платена главница за цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, която е била дължима за периода 01.10.2020 г. - 30.06.2021 г. и мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. - 13.11.2023 г., върху непогасена главница за цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, дължима за периода 01.07.2021 г. - 30.04.2022 г./, върху главница за цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми на 24.11.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 64218/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника в производството, приложено към който се 3 представят доказателства за заплащане на сумите, предмет на предявените за разглеждане в производството искове.

Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.

422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.

415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже съществуването на договорни отношения между него и ответника с съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане в полза на ***.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.

4

149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с 5 установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.