Решение № 369 от 24.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Варна, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20223100500199 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 50890/13.12.2021г. на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Е, чрез пълномощник срещу Решение № 1761 от 21.11.2021г., постановено по гр.дело № 4906/2021г. на ВРС,33 състав, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника против СЛ. Н. С. ЕГН **********, с адрес в *** иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.4 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, следните суми, а именно: -сума в размер на 626,23лв. - главница за потребена, но неотчетена ел. енергия по фактура №***/25.02.2020г., за периода от 17.02.2019г. до 17.05.2019г., за обект на потребление: *** -сума от 28,18лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 06.03.2020г. до 11.09.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 30.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №260492/01.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 12224/2020г. на ВРС, 33-ти състав.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът намира извършената корекционната процедура за законосъобразна, а предявения иск за неоснователен. Твърди се потребителят е длъжен да заплаща стойността на ползваната в имота ел.енергия. Същата се дължи на основание чл.50 ал.1 т.“б“ от ПИКЕЕ, като корекционната процедура е спазена. Твърди се , че неправилно съда е приел, че не е спазен чл.49 ал.4 от ПИККЕ, както и, че връчването е част от корекционната процедура. Излага, че към дата на проверката- 17.05.2019г. , за което е съставен КП титуляр на партидата е бил К. Г. С., поради което и процесната фактура е издадена на негово име. Заявление от настоящия титуляр на партидата с адрес –процесния – 1

СЛ. Н. С. е депозирано едва на 17.07.2019г., поради което и към дата на извършване на проверката и към периода на корекцията именно тя е собственик и ползувател на процесния имот. Твърди се, че при изготвяне справка за корекция е спазена методиката одобрена от КЕВР съгласно чл.50 ал.1 т.“б“ от ПИКЕЕ. Излага, че неправомерното въздействие, доказано от БИМ,върху схемата за свързване не е необходимо да е пряк резултат от поведението на самия потребител, доколкото фактическия състав от който възниква вземането на ищеца не е включва виновно поведение , действие или бездействие на потребителя.

В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител, въззиваемия молят жалбата да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на въззивника.

Производството по делото е образувано по предявен от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621 против СЛ. Н. С. ЕГН **********, с адрес в *** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено спрямо ответницика съществуване на вземане в размер на 626,23лв. - главница за потребена, но неотчетена ел. енергия по фактура №***/25.02.2020г., за периода от 17.02.2019г. до 17.05.2019г., за обект на потребление: *** -сумата от 28,18лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 06.03.2020г. до 11.09.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 30.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №260492/01.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 12224/2020г. на ВРС, 33ти състав. Претендират се и извършените разноски.

В писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание ответника оспорва иска и претендират отмяната му.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 12224/2020г. на ВРС, 33-ти състав, съда е уважил заявлението на въззивника по чл.410 от ГПК и е издал в негова полза против СЛ. Н. С.

Заповед №260492/01.10.2020г. за изпълнение на парично задължение, за сумите от заявлението- процесните.

След подадено от длъжника възражение в срок, „Електроразпределение Север“ АД е депозирал искова молба по чл.415 и сл. от ГПК.

По делото няма спор, а и е видно от справка в имотен регистър СВ –Варна, че 2 ответника е собственик на недвижим имот с посочения адрес на потребление на електрическа енергия находящ се *** считано от 28.03.1996. Ответника е вписан като титуляр на абонатен № *** и клиентски номер № *** въз основа на заявления вх.№ *** и вх.№ *** и двете от 17.02.2019г. По делото не се спори,че именно по тези партиди се е отчитала ползваната в процесния обект ел.енергия и преди подадените от С.С. заявления,както и, че същите били на името на праводателя й - К. Гочев С. .

От КП № 1105612/17.05.2019г., се установява, че на посочената дата и по-горе адрес на потребление, служители „Електроразпределение Север“АД са извършили проверка на процесното СТИ, същото е демонтирано и изпратено за проверка в БИМ. Протокола е подписан от актосъставителите и един свидетел посочени с три имена и адрес.

Приет е по делото КП № 2003/10.10.2019г. на БИМ – РО Русе, от метеорологична експертиза на процесното СТИ, при която е установен осъществяван достъп до вътрешността на електромера – добавен допълнителен елемент към схемата на електромера.

Електромерът не съответства на метрологичните характеристики, не отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия,не съответства на тех.характеристики.Установено е, че са подменени процесора, флеша и кварца с различни от различни от заложените от тях за производство и че е осъществена намеса в софтуера на електромера.

Въз основа на КП е изготвена справка от 25.02.2020 г. за корекция при измерена, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия, съставена на осн. чл. 50, ал. 1, б. „Б” от ПИКЕЕ - за корекция на потребената ел. енергия за периода 17.02.2019г. до 17.05.2019г. , общо 90 дни.

Издадена е Фактура № ***/25.02.2020г. от „Електроразпределение Север“АД на обща стойност 626.23 лева.

От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, оспорено от ответника, което настоящия съдебен състав изцяло кредитира, се установява, че в случая е налице неправомерно вмешателство чрез подмяна на оригиналните електронни компоненти на платката.По този начин се пренасочва ел.енергия към ел.инсталацията на обекта, която захранва консуматорите в същата без да се измерва в цялост. Определеното количество за доплащане на ел. енергия, е изчислено математически вярно, съобразно методологията.

Количеството ел. енергия определено по процесната фактура може да бъде реално доставено до абоната за периода от 90 дни с оглед пропускателната способност на захранващата линия и тази на присъединителното съоръжение-електромер.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на св. В.К. -актосъставител се установява, че вписания в КП свидетел е присъствал на проверката.Същия е потърсен т.к. жената, която била в апартамента на който се води електромера излязла във входа , но отказала да подпише протокола.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

За да се приеме, че предявеният иск е основателен в тежест на ищеца – въззивник в настоящото производство е да установи главно и пълно, при наличието на изрично оспорване, че ответникът по делото има качеството на потребител на ел. енергия в процесния обект на потребление и за посочения период, изпълнението на договора от страна на ищеца, настъпилата изискуемост на задълженията по договора и техния размер.

В тежест на ответника – въззиваеми е да установи правопогасяващите си възражения.

Настоящия съдебен състав приема, че с оглед представените по делото доказателства, се установява качеството на потребител на въззиваемия за посочения адрес. Следва да се има предвид, че същия не оспорва собствеността си на обекта на потребление – г***.Всички 3 представени от ищеца –въззивник доказателства –КП, фактури, справки са за идентични абонатен и клиентски номер,поради което възражението на въззиваемия за липсата на облигационна връзка с ищеца по отношение на посочения адрес на доставка на ел.енергия са неоснователни.В този смисъл е и ТР №2/2017г. по ТД№2/2017г. на ОСГК на ВКС. Въз основа на това съда приема, че ответника има задължението да заплаща използваната ел. енергия,т.е. страните са обвързани от договорни правоотношения за доставка на ел.енергия, за посочения обект с абонатен № *** и клиентски номер № ***. .

Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 50 ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год. /, възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период при установена промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия.

Същите са издадени от Председателя на КЕВР в съответствие с предвиденото в чл.

83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА.

Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.

Съгласно чл.98а и чл.98в от ЗЕ/ДВ бр.74 /2006г. в сила от 01.07.2007г./, Крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като отношенията между краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция,или търговец, и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия.

В чл. чл. 50, ал. 1 т.“б“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ПИКЕЕ/ приложими за процесния случай, е предвидено, че, „когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, като при неизмерващо средство за търговско измерване количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на измервателната система при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента“.