Решение № 231 от 26.06.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Карлово, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20235320101906 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл.26 от ЗЗД във вр. с чл.

19, ал. 4, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-10 от ЗПК и чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът - С. Д. Х. твърди, че на 04.10.2022г. между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ****** от 04.10.2022г., в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно чл. 1 от договора, кредиторът се задължава да предостави на потребителя потребителски кредит под формата на паричен заем съгласно условията на настоящия договор, както следва – общ размер на кредита: 950 лв. представляващ размера на предоставената главница; условия за усвояване на кредита: подаване на Заявление за кредит, одобрение от КРЕДИТОРА и сключване на Договор за кредит; лихвен процент по кредита - 28.8%; годишен процент на разходите (ГПР) - 32.92%; обща сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит: 1133.25 лв.; срок за погасяване: 12 месеца; информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски: посочена в Приложение 2 - Погасителен план към 1 настоящия договор; лихвен процент, който се прилага при просрочени плащания: 10%; Обезпечения: поръчител или банкова гаранция.

Съгласно чл. 2, ал.1 от договора, неразделна част от настоящия договор са Приложение 1 - Заявление за кредит, Приложение 2 Погасителен план и Общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние. Съгласно чл. 2, ал.2 от договора Приложение 2 - Погасителен план съдържа условията за изплащане на кредита, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски (показващи погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи) и общия размер на тези плащания. Съгласно чл. 3 от договора потребителят се задължава да усвои кредита и да погаси главницата, всички дължими лихви, както и такси, неустойки, обезщетения и други разходи (ако такива се дължат) в сроковете и при условията на настоящия договор и Погасителния план. Съгласно чл. 5 от договора кредиторът предоставя на потребителя сумата по кредита в деня на сключване на настоящия договор, по избран от последния в Заявлението за кредит начин, измежду: банков превод по посочена от потребителя банкова сметка или на каса на EasyPay („ИзиПей”). Съгласно чл. 6 от Договора за предоставената сума по кредита (главница) потребителят заплаща на кредитора лихва в размер, посочен в чл.1, т.3 от настоящия договор. Съгласно чл. 7 от договора лихвата се изчислява ежедневно. При изчисляване на лихвата месецът се брои за 30 дни, а годината за 360 дни. Съгласно чл. 8 от Договора кредиторът има право едностранно да променя договорения с потребителя размер на възнаградителната лихва и на лихвата за забава по кредита, при настъпване на следните обстоятелства и по реда изрично посочени в ОУ. Съгласно чл. 12 от договора главницата и дължимата лихва следва да бъдат заплатени от потребителя на вноски, в сроковете посочени в Погасителния план. Съгласно чл. 13 от Договора падежите на погасителните вноски по кредита са на или не по-късно от датите, посочени в Погасителния план. Когато крайният срок за изплащане на съответната вноска е неприсъствен ден, потребителят може да изплати вноската в първия следващ присъствен ден. Съгласно чл. 14 от договора, ако заплатената от потребителя сума е недостатъчна за погасяване на всички дължими суми, страните приемат, че с нея се погасяват вземания в реда от първо към последно, както следва: дължими такси; лихва за забава; неустойки и други обезщетения (ако 2 такива се дължат); договорна лихва; главница. Съгласно чл. 17, ал.1 от Договора, в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва, в срок до 3 дни от сключване на настоящия договор, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД сив полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други ИЛИ предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска.

Съгласно чл. 17, ал.2 от договора, третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрява от кредитора. Съгласно чл. 27 от договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Вероятно убеден, че кредитополучателят няма да изпълни задължението си по чл.17 от договора, кредиторът е предвидил в погасителният план месечният размер на дължимата неустойка. Твърди, че общо дължимата сума по кредита (главница и лихва) възлиза на 1133.25 лв., докато общият размер на дължимата неустойка по чл. 27 възлиза на 916.24 лв.

(80.85% от общото дължимата сума). Ищцата е изтеглила кредит в размер на 950 лева, а съгласно Погасителния план в края на срока на договора е длъжна да върне 2049.48 лв.(над 200 процента от изтеглената първоначално сума).

Същата е внесла две вноски на стойност общо от 341,58 лева, но за съжаление, не разполага с документ, доказващ това обстоятелство.

Твърди, че договора за паричен заем е недействителен, позовавайки се на основание чл. 22 от ЗПК. Ищцата има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.З от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за 3 потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно, приложимият нормативен акт е Закона за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ******/04 октомври, 2022 е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради следните причини:

-Представяне на гаранция по кредита - Клаузата на чл. 17 от договора възлага в тежест на ищцата в тридневен срок от сключването на договора да предостави на ответника гаранция по кредита, изразяваща се в поръчителство или банкова гаранция. Изпълнението на това задължение в тридневен срок е на практика невъзможно с оглед на изискуемите от общите условия на ответното дружество изисквания към поръчителя. Тази клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя дали да предостави обезпечение.

- Възнаграждението (неустойката за непредставянето на такъв) за гарант/поръчител не е включено като разход в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото последното е задължително условие за получаване на кредита. Кредиторът не включва т. нар. от него „неустойка“ към договорната лихва дължима по 4 кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както е и в настоящия случай. С оглед на неизпълнимостта на задълженията на ищцата по чл.17 от процесният договор, предвидената в чл.27 от договора неустойка се явява скрито възнаграждение за ответното дружество, което трябва да бъде включено в ГПР, доколкото се явява общ разход по кредит. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

По отношение на иска с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26. ал.4 от ЗЗД - при условие, че съдът отхвърли иска с правно основание чл.26 ал. 1, предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, излага следните аргументи по евентуално предявения иск с правно основание чл.26, ал. 1, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл.26, ал. 4 ЗЗД, с която иска от съда да прогласи за недействителна клаузата съдържаща се в чл. 27, ал. 1 от договора, а именно:

Изискването за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция на цялата дължима сума по договора - главница, лихви, неустойки и пр., съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид броя им и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят - в тридневен срок от сключването на договора, на практика правят задължението неизпълнимо.

Срокът е твърде кратък и за потребителя се създава значително затруднение да се снабди с банкова гаранция или поръчителство, тъй като за учредяването им се изисква набавяне на документи, одобрение и пр., т. е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, при непредоставяне на обезпечение (гаранция) следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза 5 изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Клаузата за дължимостта й в чл. 27 е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в TP № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. Така, както е уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. Размерът на предвидената неустойка представлява 96.44% от заетата сума (главницата), т. е. изначално е предвидено, че при липса на предоставено обезпечение чрез гаранция или поръчители, за периода на връщане на кредита, потребителят би дължал главницата, договорна лихва като печалба за кредитора, но и сума за неустойка в значителен размер. Видно е, че такава уговорка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя. Допълнителен аргумент за нищожността на клаузата, с която е уговорена тази неустойка може да бъде изведен и от Директива 2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че заемодателят е финансова институция. Моли при постановяване на съдебното решение да се отсрочи и/или да разсрочи изпълнението на задължението на главницата, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК. В случай, че не се уважи молбата по чл. 241, ал.1 от ГПК, то при постановяване на съдебното решение да се вземе предвид, че съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само стойността на главницата съобразно погасителния му план.