Решение № 633 от 10.10.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. В., 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20241420100066 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Н. Г. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „В.К.“ **, против Ц. Г. И., ЕГН: **********, с адрес: с.

К., ул. „Б.п.“ **.

В исковата молба се твърди, че страните са законни наследници на Г.Ц.Г., бивш жител на с. К., общ. В., починал на 29.06.2013 г., като същите са дъщери на общия наследодател.

Сочи се, че на 19.03.1975 г. с нотариален акт № 46, том III, дело № 1111 от 1975 г. на Р. Я. – Врачански районен съдия, общият наследодател на страните Г.Ц.Г. чрез покупко-продажба закупил в с. К. 550/1120 ид.ч. от парцел I, дв.пл. 125, в квартал 16, урегулирана от цялата от 1120 кв.м., заедно с цялата къща застроена на 45 кв.м. и стопански постройки. Поддържа се, че към 19.03.1975 г. действал планът от 1926 г. за с. К., като със Заповед № 1064/23.09.1975 г. бил одобрен нов план на селото. Твърди се, че видно от сега действащия план на с. К. УПИ I-94 в кв.13 е идентичен с част от бивш УПИ 1-125 в кв.16 /записан на Г.Ц.Г. с н.а. 46/1975г. за 550/1120 кв.м по плана на с. К. от 1926 г., който не е действащ/. Поддържа се, че страните са собственици по наследство след смъртта на общия им наследодател на по 1/2 ид.ч. от процесния имот.

Посочва се, че ищцата живее и работи в Г., като всяко лято си идва в Б. и отсяда и в къщата в с. К.. До 2013 г. общият наследодател живеел сам в имота в с. К., като страните го посещавали. Когато се разболял, ищцата се прибрала в Б., като до смъртта му се грижела за него. След смъртта му останала в имота 6 месеца, като направила паметник на баща си, поддържала къщата. От средата на 2015 г. до средата на 2016 г. тя изпращала пари на ответницата – около 6 хиляди лв., за да бъдат извършени ремонти на къщата, за смяна на прозорците и ремонт на банята. Когато се прибирала лятото, намирала майстори, на които плащала, за да продължат подобренията по къщата, която имала нужда от ремонт.

Твърди се, че през 2019 г. отново отишла в родния си дом, но установила, че не може да влезе в къщата. Ответницата била сменила патронника и не я пускала в имота. Ищцата 1 вдигнала скандал, повикала и кмета на селото, като подала и жалба до РУ МВР В. за отказа на ответницата да я пусне в имота.

Посочва се, че след няколко месеца на спорове и търсене на изход ищцата установила, че с нотариален акт № 114, том III рег. № 2884, дело № 318 от 2019 г. на нотариус В.В., ответницата била призната за собственик по давностно владение на поземлен имот 94, в кв.13, с площ 519 кв.м., с площ на УПИ 541 кв.м., ул. „Б.п.“ **, ведно с находящите се в имота сгради и подобрения.

Поддържа се, че констатациите на нотариуса, послужили като основание за признаване собствеността на ответницата върху процесния имот, са неверни. Изтъква се, че страните са съсобственици по наследство на по 1/2 ид.ч. от описания имот, като и двете са живели и са се грижили за своя баща Г.Ц.Г.. Сочи се, че ищцата е изпращала пари на ответницата за ремонт на имота, осигурявала е майстори и е помагала. Твърди се, че уговорката между тях била да ползват имота общо, като никой не е ограничавал другия и не е имал претенции за собственост.

Навеждат се доводи, че Ц. Г. И. не е установявала явно и необезпокоявано владение върху наследствения имот в продължение на повече от 10 години преди съставянето на нотариалния акт за признаване правото й на собственост на основание давностно владение, тъй като през този период имотът е бил ползван основно от баща им, а след неговата смърт и от двете страни според притежаваните от тях права в съсобствеността. Поддържа се, че имотът е наследствен и се притежава от двете страни при квоти в съсобствеността от 1/2 ид. ч.

По тези съображения се иска от съда да признае за установено, че ищцата е собственик на 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот, както и да отмени нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 114, том III, рег. № 2884, дело № 318 от 2019 г., в частта, с която е признато право на собственост на ответницата над 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот.

В срока по чл. 131 ГПК от ответницата е подаден отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Оспорват се твърденията в исковата молба относно фактическата обстановка. Твърди се, че ищцата е с постоянно местожителство в Р.

Г.. Посочва се, че докато бил жив общият наследодател на двете страни – Г.Ц.Г., ищцата се прибирала рядко, като не го посещавала и не полагала никакви грижи за него и за дома му.

Ответницата и нейният съпруг живеели в град В., като тя и семейството й постоянно и непрекъснато посещавали дома на Г.Г., като полагали грижи за него и за дома му. След смъртта на общия наследодател ответницата и нейното семейство продължили да посещават имота, в който живеел, и да се грижат за него. Сочи се, че между страните не са водени разговори относно наследството на Г.Ц., като никоя от тях не е заявявала претенции за наследствени права и дялове. Поддържа се, че междувременно поради стечение на обстоятелствата ответницата и нейният съпруг сменили местожителството си от град В. в село К.. Започнали да подобряват имота, като построили и нови сгради и извършили основен ремонт на съществуващите там. Дворът бил облагороден, като имотът бил ограден от всички страни, а достъп до имота имали само ответницата, нейният съпруг и семейството им. Подобренията били извършвани явно и необезпокоявано през годините.

Твърди се, че ответницата търсила документи за собственост на имот на Г.Ц., но не открила той да притежава право на собственост върху имот в село К., поради което се снабдила с констативен нотариален акт за собственост на имота, върху който правила подобрения. Поддържа се, че ищцата не е изпращала по повод поддръжка на наследствен имот на ответницата определени суми през годините, като не е поддържала и роднински отношения с нея. Сочи се, че ищцата не се е намирала на територията на Р. Б. постоянно, идванията й са били редки, като при тях тя отсядала в жилището си в гр. В.. Навеждат се доводи, че поради това ответницата е доказала правото си на собственост върху описания в 2 нотариалния акт имот през 2019 г., като на това основание нотариус е удостоверил това право.

Излагат се съображения, че описаният в исковата молба недвижим имот, за който ищцата заявява право на собственост по наследство, не е идентичен с описания недвижим имот, собствеността на който е призната с нотариален акт по давностно владение в полза на ответницата през 2019 г. Посочва се, че видно от същия имотът на ответницата е поземлен имот № 94 в квартал 13 по плана на с. К. от 1975 г., за който е отреден УПИ I, като в същия има изградени три търпими сгради. Твърди се, че видно от представената скица към исковата молба, част от имота по нотариален акт от 2019 г. е и земна повърхност, изобразена като триъгълник на скицата между две улици и процесния имот, като този триъгълник се свързва с имота посредством тунел, а в така описания триъгълник се намира стара къща, която към настоящия момент се обитава от неизвестно лице. Сочи се, че следователно месторазположението на имота на ответницата по граници и съседи е различно от това по нотариален акт, за който ищцата твърди, че е удостоверено правото на собственост на Г.Г..

Твърди се, че поземленият имот на ответницата е реална част от 519 кв.м., в които съгласно издадената скица се включват и 22 кв.м. общинска собственост, а в нотариалния акт от 1975 г. е посочена 550 кв.м. – идеална част от имот, представляващ Парцела I, дв. пл. № 125 в кв.

18 по плана на с. К., урегулирана цялата от 1 120 кв.м. Изтъква се и че в последния поземлен имот се включва само къща от 45 кв.м., като няма данни да са построявани други постройки в имота от Г.Г. приживе. Поради това се оспорва твърдението, че правото на собственост на ищцата се удостоверява от нотариален акт № 46 т. III, н.дело № 1111/1975 г. Твърди се, че от съдържанието на нотариалния акт не може да се удостовери, че именно наследодателят на страните Г.Ц.Г. е придобил собствеността на имота, тъй като същият не е идентифициран в процесния акт с други обстоятелства, които удостоверяват самоличността му – дата на раждане, адрес, както и самоличността на страните не е удостоверена със имена на свидетели, въпреки че са поставени подписи на такива в нотариалния акт.

Поддържа се, че ответницата е упражнявала фактическа власт явно, трайно и непрекъснато в имота преди признаването й за собственик, както и след 2019-та година, като е извършила подобрения само с нейни средства. Твърди се, че в периода от 2014 г. до 2019 г. в имота са направени подобрения, които увеличават стойността му, както и необходими разноски в общ размер от 34 000,00 лв., без знанието и съгласието на ищцата и без противопоставянето й.

По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

От приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба № 46, т . III, дело № 1111/1975 г. от 29.03.1975 г. се установява, че Г.Ц.Г. от с. К., е придобил собствеността върху 550/1120 идеални части от парцела I, дв. пл. № 125 в кв. 16 по плана на с. К., урегулирана от цялата от 1120 кв.м., заедно с цялата къща, застроена на 45 кв.м. в нея, при съседи на цялата парцела: улица от три страни, И.П.Х., Ц. Н. П. и Г. Г. И., срещу всестранното гледане и издръжка на продавача Ц.Г.Б. и неговата съпруга Г. Г. И. от същото село, докато са живи и след тяхната смърт да ги погребе по християнски обичай. В нотариалния акт е отбелязано, че самоличността на участващите страни е удостоверена от лично познати на районния съдия пълнолетни свидетели – жители на гр. В., които са присъствали при извършването на акта, като нотариалният акт е подписан от продавача, купувача, двама свидетели и районния съдия.

Видно от приетото по делото удостоверение за наследници на Г.Ц.Г., след смъртта си на 29.06.2013 г. същият е оставил наследници по закон, както следва: Ц. Г. И. – дъщеря и Н.

Г. Ц. – дъщеря.

От приетия като доказателство по делото Нотариален акт за собственост върху 3 недвижим имот, придобит по давностно владение № 114, т. III, рег. № 2884, дело № 318/2019 г. от 16.04.2019 г. на нотариус В.В., с район на действие – Районен съд – В., № 338 на НК, вписан в Служба по вписванията гр. В. вх. рег. № 1842/17.04.2019 г., се установява, че на основание Постановление на нотариуса от 16.04.2019 г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нотариално дело № 318/2019 г. и съгласно чл. 587, ал. 2 ГПК, Ц. Г. И. е призната за собственик по давностно владение върху Поземлен имот № 94 в кв. 13, с площ 519 кв.м., за който е образуван УПИ I – 94 в кв. 13 по плана на с. К., одобрен със Заповед № 1064/23.09.1975 г. на кмета на Община В., на улица „Б.п.” **, с площ на УПИ 541 кв.м., при съседи: от две страни улици, общинско място, УПИ II – 95 Ц. П. и Ц.В., УПИ XI – 93 – И.Е.И., всички в квартал 13, заедно с построените в същия имот двуетажна жилищна сграда със застроена площ 90 кв.м., второстепенна сграда на един етаж със застроена площ 30 кв.м. и всички подобрения в имота.

В копието на нотариално дело № 318/2019 г. по описа на нотариус В.В. се съдържа декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка, подписана от Ц. Г. И., в която същата декларира, че притежава по наследство и давност УПИ I 94 в кв. 13 по плана на с. К., представляващ дворно място и къща, находящи се в дворище 94 – цялото от 513 кв.м., част от поземлен имот с площ 541 кв.м. На гърба на представената декларация е удостоверено от Дирекция „Местни данъци и такси” при Община В., че имотите, посочени в нея, са декларирани и записани на името на Н. Г. Ц. и Ц. Г. И. с партида № **********/001/15.10.2013 г. В приетата като доказателство по нотариалното дело скица на процесния имот, издадена на 04.02.2019 г., е посочено, че имотът е собственост на Г.Ц.Г., като е отразено, че УПИ I 94 попада върху част от бивш УПИ I 125, кв. 16 по предходния план на селото от 1926 г., който не е действащ към момента. В представеното по нотариалното дело удостоверение за данъчна оЦ. на процесния имот и находящите се в него сгради е посочено, че Ц. Г. И. е собственик на 1/2 идеална част от тях, като като съсобственик е посочена и Н. Г. Ц.. В нотариалното дело се съдържа и Удостоверение № 26/15.04.2019 г., издадено от главния архитект на Община В., в което е отразено, че строеж: „Двуетажна жилищна сграда с площ 90 кв.м. и второстепенна сграда на един етаж с площ 30 кв. м.” в УПИ I – 94, кв. 13, с. К., Община В., отразен в скица № 84 от 04.02.2019 г., изграден преди 31.03.2001 г., е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на изграждането им или съгласно ЗУТ, представлява търпим строеж и не подлежи на премахване и забрана на ползването му. Съдържа се и Удостоверение с изх. № 9400-03919/1/25.03.2019 г., издадено от кмета на Община В., в уверение на това, че от УПИ I, п.и.