Решение № 567 от 10.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. Пловдив, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20255330110688 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Г. Г. Б. против „Кредирект“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 848 лв., получена без правно основание от ответника съгласно договор за потребителски кредит № **** г., от която съгласно чл.2, т.10 от договора – такса за експресно разглеждане в размер на 508 лв. и съгласно анекс към договора – такса за удължаване на срока на договора в размер на 340 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – *** г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на дата *** г. между страните е сключен онлайн процесният договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ищецът усвоил 1000 лв., при фиксиран лихвен процент от 44 % и ГПР – 54,38 %. Съгласно чл.2, т.10 от договора ищцата дължала на ответника сумата от 508 лв. – такса за експресно разглеждане. На **** г. страните сключили анекс към процесния договор, с който удължили срока на издължаване на сумите до *** г., за което на основание чл.32 от ОУ се дължала такса в размер на 340 лв. Ищцата твърди, че е усвоила заемните средства, както и че е изплатила изцяло дължимите суми, в това число и тези за начислените такси от общо 848 лв. Поддържа, че уговорките за тези такси съгласно чл.2, т.10 от договора и анекса от **** г. са нищожни като неравноправни съгласно чл.143, т.9 ЗЗП. Счита, че липсва еквивалентност между тях и извършената от заемодателя услуга, както и че противоречали на добрите търговски практики.

Позовава се на противоречие с добрите нрави. Поради изложеното предявява настоящия осъдителен иск, моли за неговото уважаване и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество „Кредирект“ ЕООД е депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на предявения иск.

Сочи, че исковата молба била нередовна, тъй като не била посочена банкова сметка на ищеца. Поддържа, че процесният договор за кредит бил валиден и отговарял на всички законови изисквания по ЗПК и ЗПФУР. Сочи, че още преди подписване на договора 1 потребителят е бил наясно с всички условия по кредита, като сам е избрал допълнителната услуга за приоритетно разглеждане на искането му, поради което клаузите били индивидуално уговорени. Също така, посочва, че ищецът имал право в 14-дневен срок да се откаже от договора. Твърди, че допълнителната услуга не била задължително условие за отпускане на кредита, а възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускането му, поради което не следвало да се включи в ГПР. Признава, че е получил плащане от страна на ищеца на процесните суми за такси, но намира, че същите са заплатени на валидно правно основание. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил процесните суми на ответното дружество по процесния договор за потребителски кредит, който да е недействителен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащанията са осъществени на валидно основание, т.е. че процесния договор за потребителски кредит е действителен.

По делото се установява, а и страните не спорят по отношение на факта, че между тях в сключен процесният договор за потребителски кредит № **** от *** г., по силата на който са предоставени на ищцата заемни средства в размер на 1000 лв., с фиксиран лихвен процент по заема 44 % и ГПР – 54,38 %. Предоставения заем следвало да се върне на една погасителна вноска с падеж *** г. в размер на 1055 лв.

Била уговорена и такса за експресно разглеждане на документите в размер на 508 лв., като заедно с нея размерът на кредита бил общо 1563 лв. Страните сключили анекс към договора за кредит на дата *** г., с който бил удължен срокът на заема до дата *** г., като за уговореното удължаване заемателят дължал на заемодателя сумата от 340 лв.

– такса на основание чл.32, ал.2 от ОУ.

Не е спорно също така между страните, а и се установява от ангажираните писмени доказателства – разписка № *****., че ищцата е заплатила на ответното дружество сумата в размер на общо 1902,72 лв., с която са погасени изцяло вземанията по процесния договор за кредит. В този смисъл е и изричното признание на ответното дружество в писмения отговор.

За да е основателен предявеният иск, следва също така да се установи, че плащането на претендираната сума е при начална липса на основание, поради наличие на някое от специалните основания за недействителност на договорите по чл.22 ЗПК.

Също така, следва да се съобрази и трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която за разлика от правомощията му по предявен нарочен установителен иск за нищожност на договор, при който е обвързан от наведените от ищеца основания, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1) при нарушение на добрите нрави - така изрично т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о., решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о, решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2) при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – така изрично Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о., решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

2

3) при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - така изрично решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о, решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова с оглед изложените принципни постановки, съдът при разрешаването на настоящия правен спор, следва да обсъди наведените от ищеца доводи за недействителност на договора за потребителски кредит, а също и да извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност на договора в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, следи служебно.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.

Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно найпълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.

В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник или не.

Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин.

С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл.

22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.

11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и гарантират.

В конкретния случай спорът между страните се концентрира върху третата хипотеза, а именно дали посоченият в чл.3, ал.2, т.4 от договора годишен процент на разходите в размер на 54,38 % отговаря на действително приложимия между страните ГПР, което би довело до недействителност на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита 3 изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което общите разходи по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва, комисионни, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални разходи.

В чл. 19, ал.3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите:

1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит;

2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит;

3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 19, т.1-3 от Директива 2008/48/ЕО.

Както се посочи по-горе, в чл.3, ал.2, т.10 от процесния договор между страните е уговорено заплащането на такса за експресно разглеждане в размер на 508 лв., която се включва в погасителната вноска по кредита. В чл.3, ал.3 от договора е посочено изрично, че в размера на ГПР е включена само възнаградителната лихва по договора. Съгласно чл.18, ал.1 от Допълнителните разпоредби към договора за кредит кредитополучателят е декларирал, че желае ползването на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на кредита, срещу която дължи сумата от общо 1563 лв., ведно с предоставената заемна сума и договорна лихва. В чл.6, ал.1 е предвидено, че кредитополучателят може да ползва допълнителна услуга удължаване на кредит при спазване на условията на настоящия договор и след заплащане на съответната такса, която позволява на кредитополучателя да удължи срока на договора с избран от него срок в съответствие с предоставените му от кредитора възможности.