Определение № 4549 от 25.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4549 гр. София, 25.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511610 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по частна жалба на Л. и И. К.и, чрез адв. Й., срещу определение № 35111/25.08.2025г., постановено по гр.д. № 59928/2023г. по описа на СРС, 26 състав, с което производството по делото за пореден път е било прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес. Частният жалбоподател твърди, че с предходни две определения съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството, приемайки, че липсва правен интерес за предявяване на иска. Тези определения са отменени от СГС по в.ч.гр.д. № 6194/2024г. по описа на СГС, ЧЖ-IIг състав и по в.ч.гр.д. № 2195/2025г. по описа на СГС, ЧЖ, VI-Г състав. Счита, че по силата на чл. 278. ал.З от ГПК определенията са задължителни за СРС. Вместо да се съобрази с това СРС за трети пореден път е отказал да постанови решение по делото. Обжалваното определение до голяма степен се припокривало с предходните прекратителни определения. Счита, че е налице явна предубеденост на СРС спрямо ищците и процесуалния им представител, поради което превратно тълкувал изложените факти и обстоятелства в исковата молба и отговора. Излага, че претенцията на ищците е за установяване на това, че ответника не притежава право на собственост по отношение на поземления имот. На лист 2 от отговора Стратиев заявява, че е собственик на половината от имота. Разпитаните по делото свидетели установяват, че Стратиев прави скандали, когато ищците отиват в имота си, като такова е било поведението му по отношение на тяхната майка. В същото време той се е представял като собственик на част от имота, а пред свид. Д. е заявил, че е успял най-сетне да купи къщата и мястото.

Именно това негово поведение е накарало ищците да му изпратят нотариалната покана, приложена към исковата молба. Свидетелство за проблемите с ползването на имота са и приложените по делото граждански дела. водени в предишни години.

С оглед изложеното моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В установения от закона срок, насрещната страна е подала отговор на депозираната частна жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Моли се определението на районния съд в да бъде потвърдено.

Съдът намери от фактическа страна следното:

Производството е образувано по искова молба /неколкократно уточнявана/, с която Л.

Г. К. и И. Г. К. са предявили срещу Г.И.С. отрицателен установителен иск за собственост, с който да се признае, че ответника не е собственик на целия ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с 1 идентификатор *** с адрес на имота гр. София, район **** с площ 1079 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване / до 10 м. /, номер по предходен план 92, кв.39, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***.

В обстоятелствената част на исковата молба, ищците твърдят, че са съсобственици на 1/3 ид.ч. от процесния поземлен имот. Като придобивно основание посочват наследяване от майка им Е.Д.Н.. Твърди се, че останалата 1/3 идеална част от имота е съсобствена между тях и други наследници. В него има застроена двуетажна жилищна сграда, в която апартамент №2 на втория етаж на жилищната сграда бил закупен от ответника, чрез договор за продажба сключен с общината. Сочат, че съгласно този договор Стратиев притежава единствено право на строеж върху поземления имот. Въпреки това той е декларирал в ТД на НАП, че е собственик на цялото място. Твърдят, че той оспорва тяхната собственост и иска да ползва цялото място. Изпратили му нотариална покана на 25.07.2019г., с която го поканили да ограничи ползването на имота в рамките на чл. 64 от ЗС, но промяна в поведението му не последвала. В уточнителна молба от 18.02.2023 г. ищецът посочва, че ответника има право на строеж, но не и право на собственост върху същия. Моли съда да признае, че ответникът не е собственик на целия имот.

С указания на СГС, обективирани в Определение № 9625/19.05.2025 г. по в.ч.гр. д. № 2195/2025г. по описа на СГС, първоинстанционният съд е следвало да обездвижи отново исковата молба, за да се уточни на какво основание ищците претендират, че са собственици.

В отговор на дадените от СРС указания ищците уточняват, че не твърдят да са собственици на целия имот. Не твърдят, че ще придобият останалите 2/3 ид. ч. от имота, ако бъде уважен иска. Твърдят, че на 04.02.1930 г. имотът се придобива от наследници на В.М., съгласно н.а.

№ 95, том II, рег. № 291 от 04.12.1930 г. Наследник на В.М. е М.М., която е съпруга на А.Т..

Последният е конституиран по дело за делба гр.д. № 1106/1974 г. на СРС, като наследник на М.М. – преживял съпруг. С влязло в сила решение, процесният имот е изнесен на публична продан, но не е издава ИЛ. А.Т. завещава, със саморъчно завещание, 5/15 ид. ч. от собственото си празно място на Е.Н. – майка на ищците на 25.02.1988 г. На 14.03.1988 г.

А.Н. почива и саморъчното завещание е обявено на 11.07.1990 г. и Е.Н. придобива 5/15 ид.ч. от дворното място. Е.Н. почива на 07.07.2013 г. като оставя наследници Л. и И. К.и. Същите придобиват по наследство 5/15 ид. ч. или 1/3 ид. ч. от процесния имот.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Релевира възражение за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес, тъй като ищците навеждат твърдения, че са собственици на 1/3 ид.ч. от процесния поземлен имот, което право ответника твърди, че никога не е отричал или нарушавал както по отношение на ищците, така и спрямо техния наследодател - Е.Н., майка на ищците, също и по отношение на нейния наследодател - А.Н.Т.. Заявява, че признава правата на ищците, не ги е оспорвал по никакъв начин и се съобразявал с тях. Релевира възражение, че никога не е пречил и препятствал достъпа до дворното място, като същото е оградено от ответника с цел запазване на имота, но портата е със свободен достъп. Признава, че през 2019 г. му е била връчена нотариална покана от ищците, с която последните отправили искане до ответника да не ползва терена и да не им пречи, въпреки че ищците са собственици само на 1/3 от него.

Поддържа, че не е ограничавал достъпа им, така и страните не са имали спорове и неразбирателства по отношение на двора и неговото ползване, поради което и на това основание за ищците липсва правен интерес от предявяване на иска. Изразява становище, че никога не е имал претенции към собствеността на ищците и техните наследодатели. Твърди, че живее в апартамент № 2 в сградата в процесния поземлен имот от своето рождение, като родителите му били настанени под наем в него от общината. Апартамент № 2 на втория етаж на къщата бил закупен от ответника от Кирковски РНС, а собствеността върху земята била установена и разпределена между Кирковски РНС, А.Т. и още пет лица, като и трите групи съсобственици имали по 1/3 ид. част, съобразно влязло в сила решение за допускане 2 на делба по гр.д. № 106/1974 г. на СРС. Твърди, че след като закупил апартамента, започнал да владее и ползва и двора, като с тогавашния наемател на апартамента на първия етаж, настанена също от общината, ответникът имал договорка всеки от тях двамата да ползва по половината от дворното място. Въвежда възражение, че е придобил 1/2 от поземления имот имота въз основа на давностно владение и е ползвал половината от него непрекъснато и необезпокоявано в продължение на повече от 20 години. Владението му не било нарушено и от тогавашните петима собственици на ид. части и техните наследници, така и от наследниците на П.В.М., на които по реституция през 1994 г. била възстановена собствеността върху 1/3 ид. част от дворното място. Твърди, че от 18.05.1998 г. до края на 2010г., за период от над 10 години, е упражнявал непрекъснато и несмущавана фактическа власт върху 1/2 ид. част от процесния поземлен имот, като демонстрирал това владение за себе си спрямо останалите съсобственици, с изключение на наследодателите на ищците.

Посочва, че останалите съсобственици живеят в близост до имота, като те не са се протИ.поставяли по никакъв начин на установеното от него владение. Поради изложеното, поддържа 1/2 идеална част от процесния поземлен имот е придобита по давност от ответника въз основа на осъществяваното непрекъснато и необезпокоявано владение от страна на ответника в период от повече от 10 години, което продължава и към момента.

Моли съда да отхвърли иска.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното: Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт от лице с правен интерес и следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.

За да постанови определението за прекратяване на делото, СРС правилно е приел, че след като ищците твърдят да са собственици само на 1/3 ид. ч. от имота за останалите 2/3 ид.ч. от имота ищците нямат правен интерес да водят дело, а евентуално за 1/3 ид.ч., като е коментирал, че в случая би следвало да е предявен положителен установителен иск за тази 1/3, а и след като исковата молба касаела целия имот, то с оглед диспозитивното начало така предявения иск бил изцяло недопустим поради липса на правен интерес.

На следващо място, при твърдения на ищците, че ответника оспорва правото им на собственост, то същите имат правен интерес от разглеждане на предявения иск по отношение на притежаваните от тях 1/3 ид.ч. от имота, като дали това действително е така, е въпрос по същество на спора, а не по допустимостта на иска. В исковата молба ищците не твърдят единствено, че правото им на собственост се оспорва от ответника поради подаване на данъчна декларация за цялото място. Същите излагат твърдения, че ответника оспорва правото им на собственост и иска да ползва цялото място. Не може единствено заради твърденията на ответника, че не оспорва правото на собственост на ищците, да се приеме, че за същите липсва правен интерес с влязло в сила решение да отрекат правото на собственост на ответника. Отделно от това, следва да се има предвид, че по въпроса налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот, които не се застъпват със собствените на ищеца идеални части от имота в редица решения на ВКС, е даден положителен отговор. По този въпрос, т.е. по идентични казуси има произнасяне на ВКС, които казват, че ако ищецът твърди, че е собственик на ид.ч. на имот и предявява ОУИ за целия имот, то няма интерес да води дело за целия имот, защото не може да черпи права за другата част, за която не твърди, че е собственик /така напр. Решение № 64 от 27.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3317/2020 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д. и Решение № 760 от 12.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4753/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д./. От по-новата практика на ВКС по същия казус има произнасяне на ВКС, обективирано в Определение № 5139 от 12.11.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4036/2024 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Б.Д.. Предвид това, че наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на всеки иск, 3 производството е прекратено. Посочено е, че когато ищецът твърди и се установява, че е съсобственик на имот с трети лица, различни от ответника, има правен интерес да отрече правото на собственост на ответника върху вещта само до този обем от претендираното от ответника право на собственост, до който се засягат неговото (на ищеца) право. Ищецът не може да брани чужди права, защото не е процесуален субституент на останалите съсобственици – трети лица за процеса и те няма да бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо на решението. В този смисъл са Решение № 35/5.03.2019 г. по гр. дело № 1845/2019 г. на ВКС на РБ, І г. о. на ВКС, което е постановено по идентичен случай.

В мотивите към т. 1 от ТР № 8/2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. Както при другите искове за собственост, и при отрицателният установителен иск /ОУИ/ за собственост ищецът защитава свое право, което според него се накърнява от правния спор. Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право в една от хипотезите се поражда от твърдението на ищеца, че притежава самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект. Другите две хипотези, при които ищецът има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск – защита на фактическо състояние или правно очакване за придобиване на права не са налице в настоящия случай. Ако с решението бъде установено несъществуването на спорното право в патримониума на ответника, защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати. Посоченото ТР е приложимо на общо основание и за случаите, при които ищецът притежава само идеална част от право което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника / в този смисъл са и мотивите на ТР № 3/2021 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГК на ВКС, с което е отклонено искането на състав на ВКС по чл. 292 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика по въпроса: "може ли съсобственик да предяви отрицателен установителен иск за собственост за идеални части от имота, надхвърлящи собствената му идеална част."/.