Решение № 799 от 29.07.2020, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ № гр. Пазарджик, 29.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА в присъствието на секретаря Мария

Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1996 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „МБАЛ Пазарджик“ АД чрез пълномощника си адвокат М. твърди, че в имота му, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. П., ул. „Б.“ № …, е разположен метален павилион с обща площ от … кв.м., в който има обособени три самостоятелни търговски помещения, две от които – едното с площ от .. кв.м., а другото с площ от … кв.м., са собственост на ответника Ч.Д.Д.

(второто помещение притежавано в режим на СИО с ответника П.П.Д.). Твърди, че помещението с площ от.. кв.м. е предоставено от ответника Ч.Д.Д. на ЕТ „Ч.-Т.Д.“ за осъществяване на търговска дейност, а помещението с площ от … кв.м. – на „Ч.

2014“ ЕООД. За ползването на съответната част от поземления имот ответниците му заплащали наем. С писмо с вх. № 4436/05.06.2017 г. ответникът Ч.Д.Д. заявил пред ищеца, че притежаваните от него самостоятелни обекти са част от недвижим имот – сграда, които придобил по силата на нотариални актове за покупко-продажба през 2011 г. и 2014 г., поради което има право да ползва земята, доколкото това е необходимо за използване на постройката. С този мотив оспорил правото на ищеца да получава наем за ползването на земята. Подобни становища били депозирани и от другите двама ответници – ЕТ „Ч.-Т.Д.“ и „Ч.-2014“ ЕООД, които по този начин мотивирали неплащането на наем на ищеца от началото на месец август 2016 г. за едноличния търговец и от началото на месец юли 2016 г. за търговското дружество.

Ищецът оспорва правото на собственост на ответника Ч.Д.Д. върху процесните самостоятелни обекти, като твърди, че те погрешно са отразени в КККР на гр.

Пазарджик като самостоятелни обекти в сграда, а всъщност представляват част от движима вещ, която е преместваем обект – метален павилион. Твърди, че праводателите на ответника Ч.Д.Д. са придобили собствеността върху „производствено помещение от .. кв.м. с метална конструкция и покривни ферми“ и „едноетажна сграда, представляваща сглобяема конструкция на бетонова основа, построена на .. кв.м.“ с право на ползване върху земята за пет години, който срок е изтекъл през 1999 г. С изтичане на петгодишния срок праводателите на ответника Ч.Д.Д. вече не са имали никакви права върху площта от земята, заета от обектите, поради което са заплащали наем за земята, върху която са изградени тези обекти. Тъй като праводателите на ответника Ч.Д.Д. не са придобили собствеността върху недвижими имоти, счита, че той като техен приобретател не може да придобие повече права от тях и е придобил също движими вещи. Твърди, че този ответник владее двете търговски помещения без да има сключен договор за наем или други договорни отношения с ищеца и без изричното писмено съгласие на ищеца за заемане на площта. Твърди, че с ЕТ „Ч.-Т.Д.“ са сключили договори за наем от 01.08.2010 г. и от 17.12.2013 г. за ползването на обекта с площ от 60 кв.м., въз основа на които ищецът е издавал фактури за наем и консумирана електроенергия. Те са били редовно заплащани от наемателя до месец август 2016 г., след което той е преустановил плащанията.

Дължимите до момента наеми възлизат на 6 804 лв. с ДДС или 324 лв. с ДДС месечно за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г. Твърди, че на 01.08.2014 г. между него и ответника „Ч.-2014“ ЕООД е възникнало наемно правоотношение за ползването на обекта с площ 86 кв.м., за което ищецът издавал фактури, а до месец юли 2016 г. наемателят ги е заплащал. Дължимите за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. наеми от този ответник възлизат на 10 216,80 лв. с ДДС или за сумата от 464,40 лв. с ДДС месечно. Счита, че ако между него и тези ответници не са били налице валидни договори за наем, то същите му дължат заплащане на обезщетение за ползването на съответната част от поземления имот, равнява на месечния наем за процесния период, тъй като са си спестили заплащането на наем за ползване на земята и по този начин са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца. В случай, че се установи, че тези ответници не дължат на ищеца нито наемна цена на основание договори за наем, нито обезщетение за неоснователно обогатяване, твърди, че ответникът Ч.Д.Д. се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца до размер на дължимия месечен наем, тъй като е ползвал земята без да заплаща наем за ползването й.

По изложените съображения моли да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът Ч.Д.Д. не е собственик на недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ от 60 кв.м. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ от .. кв.м., последният придобит в режим на СИО с ответника П.П.Д., разположени в сграда с идентификатор ***, цялата с площ от .. кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор *** с адрес: гр. П., ул. „Б.“ № …, които самостоятелни обекти и сградата, в която се намират, не са недвижими имоти, а са погрешно отразени като обекти на кадастъра в КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, в сграда със съответните идентификатори *** за обекта с площ от 60 кв.м. и *** за обекта с площ от 86 кв.м. и идентификатор

*** за сградата, заемаща площ от 170 кв.м. с местонахождение в поземлен имот с идентификатор ***, с вписан собственик Ч.Д.Д..

Моли също така да бъде осъден ответникът Т.С.Д. в качеството на ЕТ „Ч.-Т.Д.“ да му заплати сумата от 6 804 лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляваща наемна цена за ползването на земята върху площ от 60 кв.м. по 21 бр. фактури за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г., а при условията на евентуалност – на основание неоснователно обогатяване.

Моли да бъде осъден ответникът „Ч.-2014“

ЕООД да му заплати сумата от 10 216,80 лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляваща наемна цена за ползването на земята върху площ от 86 кв.м. по 22 бр. фактури за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г., а при условията на евентуалност – на основание неоснователно обогатяване.

В случай, че исковете против Т.С.Д. в качеството на ЕТ „Ч.-Т.Д.“ и „Ч. 2014“ ЕООД бъдат отхвърлени като неоснователни, моли да бъде осъден Ч.Д.Д. да му заплати сумата от 6 804 лв., представляваща обезщетение за ползването без основание на заетата площ от 60 кв.м. от поземления имот на ищеца за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 10 216,80 лв., представляваща обезщетение за ползването без основание на заетата площ от 86 кв.м. от поземления имот за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Моли за присъждане на разноските по делото.

Ангажира доказателства.

Ответниците

Ч.Д.Д. и П.П.Д. в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК чрез пълномощника си адвокат Б. намират предявения отрицателен установителен иск за собственост за недопустим поради липса на правен интерес за ищеца, тъй като с решението по този иск няма да се установи, че ищецът е собственик на процесните самостоятелни обекти. При условие, че искът е допустим го оспорват като неоснователен. Твърдят, че са собственици на процесните два имота, съставляващи самостоятелни обекти в недвижим имот – сграда, по силата на договори за покупко-продажба. Оспорват твърдението да е налице грешка в кадастъра, тъй като правилно е отразено правото на собственост върху обектите. Твърдят, че обектите са недвижими според техническите си характеристики. Отричат обектите са преместваеми и да са били временно поставени в имота на ищеца. Твърдят, че са построени през 1985 г. при действието на ЗТСУ и всички последващи функционални и конструктивни промени също са правени при действието на този закон, като са били съобразени с действащите нормативни правила. Твърдят, че постройката не е павилион за търговски и други обслужващи дейности, тъй като конструкцията на сградата е сглобяема, носеща от стоманени колони с покривна конструкция от метални ферми.

Преградните стени на помещенията са изпълнени с тухлени зидове. Носещите стоманени колони са трайно прикрепени чрез анкериране и заварки към стоманобетонна основа, изградена върху поземления имот. Твърдият, че по смисъла на ЗУТ и Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Пазарджик преместваемите обекти са предназначени за търговски и други обслужващи дейности, не са трайно свързани с терена и не нарушават целостта на настилката под тях. Позовават се на легалната дефиниция на понятието за преместваем обект по смисъла на ЗУТ и на понятието за недвижими вещи по смисъла на ЗС. Твърдят, че нямат никакви облигационни правоотношения с ищеца, включително по договор за наем, както и че не му дължат обезщетение за това, че притежаваните от тях имоти са построени в имота на ищеца. Оспорват правото на собственост на ищеца върху поземления имот, а при условията на евентуалност – правото му на собственост през периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г., поради което считат, че ищецът няма основание да претендира заплащане на наем или обезщетение за ползване на земята. Оспорват размера на исковете за заплащане на наем, респективно обезщетение като завишени и неотговарящи на пазарните цени. Твърдят, че с оглед характера на процесните обекти на недвижими имоти ищецът следва да се съобразява с правото им да ползват земята, доколкото това е необходимо за ползване на постройката по предназначението й, респективно не му дължат наем за ползването на земята. По изложените съображения молят производството по предявения отрицателен установителен иск за собственост да бъде прекратено поради недопустимост, евентуално – да бъде отхвърлен, и да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца за заплащане на наем или обезщетение за ползване на земята.

Молят за присъждане на разноските по делото.

Ангажират доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Т.С.Д. в качеството й на ЕТ „Ч.-Т.Д.“ чрез пълномощника си адвокат Б. оспорва предявените против него искове по основание и размер. Признава, че извършва търговска дейност в търговски обект с идентификатор ***. Отрича да е имал договорни отношения с ищеца, като твърди, че помещението, което ползва, му е предоставено от собственика Ч.Д.Д..

Счита, че ако в предходни периоди е заплащал наем на ищеца, то това е било без основание. Намира представения с исковата молба договор за наем от 01.08.2010 г. за неотносим, тъй като срокът му е изтекъл, а договорът от 17.12.2013 г. – за нищожен поради невъзможен предмет, тъй като наемодателят не е собственик на наетото помещение от 60 кв.м. Твърди, че ищецът не е собственик на поземления имот, поради което няма основание да търси заплащане на наем за ползването му, а при условията на евентуалност – че ищецът не е собственик на търговския обект, поради което няма отношение към отдаването на обекта под наем. Освен това като собственик на земята, върху която е построен обектът, следва да се съобразява с правото на собственост на ответника Ч.Д.Д. и с възможността му да ползва земята, доколкото това е необходимо за използване на обекта по предназначението му. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Ч.-2014“ ЕООД чрез пълномощника адвокат Б. оспорва предявените против дружеството искови претенции по основание и размер. Признава, че извършва търговска дейност в търговски обект с идентификатор ***. Оспорва представения с исковата молба договор от 17.12.2013 г. с ЕТ „Здравец-95“, тъй като няма достоверна дата, а и не го обвързва, доколкото не е правоприемник на наемателя по договора. Отрича да е имал договорни отношения с ищеца, като твърди, че помещението, което ползва, му е предоставено от собственика Ч.Д.Д.. Счита, че ако в предходни периоди е заплащал наем на ищеца, то това е било без основание, поради което е предявил насрещен иск по гр.д. № 439/2018 г. на Районен съд – Пазарджик. Твърди, че ищецът не е собственик на поземления имот, поради което няма основание да търси заплащане на наем за ползването му, а при условията на евентуалност – че ищецът не е собственик търговския обект, поради което няма отношение към отдаването на обекта под наем. Освен това като собственик на земята, върху която е построен обектът, следва да се съобразява с правото на собственост на ответника Ч.Д.Д. и с възможността му да ползва земята, доколкото това е необходимо за използване на обекта по предназначението му. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.