Решение № 78 от 05.12.2024, Районен съд - Кула
- Съд
- Районен съд - Кула
- Дело
- Гражданско дело 296/2024
- Вид
- Решение № 78
- Подписан
- 05.12.2024
- В сила
- 12.02.2025
- Състав
- Дияна Иванова Дамянова Цанкова
Цитирани разпоредби
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.25 ал.1, т.1 и т. 2 · Закон за закрила на детето
- чл.25 ал.1, т.1 и т. 2 · Закон за закрила на детето
- чл. 28, ал.4 · Закон за закрила на детето
- чл.24,ал.3 · Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето
РЕШЕНИЕ
№ 78 гр. Кула, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело № 20241330100296 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 30, във вр с чл. 29, ал.1,т.9 и по чл. 28, във вр. с чл.
26, ал.1, във вр. с чл. 25, ал. 1, т.1 и т.2 от Закона за закрила на детето, образувано по П.од молба от директора на „Дирекция за социално подпомагане” гр.Кула за прекратяване настаняването на детето М.Ц. П., ЕГН ********** в семейството на близки - З. И. М. и П. Т. М. с постоянен и настоящ адрес: гр.Г., общ.Г., обл.В., ул."************"№3 и настаняването му в семейството на близки - В. П. Т. с постоянен и настоящ адрес гр.Г.,общ.Г.,обл.В.,ул."***********"№6 до промяна в обстоятелствата, довели до предприемане на мярката за закрила.
Молбата се обоснована при изложени твърдения, че детето М.Ц. П. е родена на ********* г. от съвместното съжителство на Ц. П. Р. и Ц. П. Т., но детето не е припознато от бащата. През 2015г. майката напуска семейството след възникнал семеен скандал и оттогава до настоящия момент не е поддържала контакт с дъщеря си, като трайно без причина се е дезинтересирала от нея.
Посочва се в молбата, че до 2018г. грижи за М. и по-големият й брат В. е полагал Ц. П. Т., след което със Заповед от 21.11.2018г. на директора на ДСПКула, детето М. П. е настанено в семейството на З. и П. М. по административен ред, а в последствие и по съдебен. Посочва се, че семейство М. се идентифицират като биологични баба и дядо по бащина линия на детето, където е настанен и по-големият брат на М., В. П. с предприета мярка по реда на чл.26 от ЗЗД-настаняване в семейство на роднини и близки. Твърди се в молбата, че М. е на 75г., лице с увреждане и трудно се придвижва, поради което детето М. е била натоварена с голяма част от домакинските задължения, както и да обгрижва баба си, а М. е на 71г., също е лице с увреждане, като често и голямата разлика във възрастта между детето и отглеждащите я е довеждала до спор и разногласие в ежедневието, а след посещение на домашния адрес през месец октомври 2024г. е установен проблем в отношенията между тях, за което детето е споделило, че често са 1 влизали в спор, не е получавало джобни пари от известно време. Излагат се твърдения в молбата, че М. нямат нужния капацитет и не разпознават правилно нуждите и потребностите на момичето, което заявява категорично, че не желае да се върне при тях, а желае грижи за нея да полага нейната леля В., с която заявява, че се разбира, с която споделя и се чувства добре в нейното семейство. Твърди се също, че при извършено посещение на домашен адрес на Т. е установено, че същата е създала нужните условия и комфорт за правилното отглеждане и емоционално спокойствие на детето и същата е попълни ла декларация по реда на чл.24,ал.3 от ППЗЗД с изразено съгласие и е депозирала, в което изразява желание детето М. П. да се отглежда в нейното семейство. Твърди се също, че М. не познава роднините си по майчина линия и никога не е имала контакти с тях, а от направена справка в масивите на МВР е установено, че майката последно е напуснала страната на 28.01.2024г. и е с неизвестно пребиваване, а соченият за биологичен баща е починал през декември 2022г. В молбата се посочва също, че с оглед запазване социалното, емоционално и нравствено развитие на малолетната М. П. е изцяло в неин интерес е да се отглежда в семейството на В. Т., която ще удовлетворява по най- добрия начин потребностите на момичето, поради което е издадена Заповед на 29.10.2024г. от директора на ДСП-Кула за прекратяване на настаняването на детето в семейството на З. и П. М., както и друга Заповед от същата дата, с която детето е настанена в семейството на В. П. Т..
В съдебното заседание представител на дирекция "Социално подпомагане" –Кула се явява и поддържа молбата и прави искане същата да бъде уважена.
В. П. Т. се явява в съдебно заседание. Изразява желание да отглежда детето.
Детето се явява и с оглед възрастта му – 12 години, същото е изслушано.
Съдът, след като обсъди приложените по делото доказателства намира от фактическа страна следното:
Детето М.Ц. П. е родена на ********* г. от съвместното съжителство на Ц.
П. Р. и Ц. П. Т., но детето не е припознато от бащата, видно от представеното по делото удостоверение за раждане на детето. От приетия по делото социален доклад, както и от изслушването на социалния работник от ДСП – Кула – Ц.П.М., която е изготвила доклада се установява, че през 2015г. майката напуска семейството и до настоящия момент не е поддържала контакт с дъщеря си, като до 2018г. грижи за М. и по-големият брат В. е полагал Ц. П.
Т., след което детето е настанено в семейството на З. и П. М. – родители на Т., по административен ред, а в последствие и по съдебен, видно и от приетото по делото Решение № 1 по Гр. дело 356/2018г. на РС – Кула със срок до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи - до завършване на средно образование, но не повече от 20 годишната възраст на детето.
От социалния доклад и изслушването на социалния работник се установява също, че бабата и дядото на детето са полагали адекватни грижи за детето, но с оглед напредналата им възраст - бабата е на 75г., лице с увреждане и трудно се придвижва, а дядото е на 71г., също е лице с увреждане, както и голямата разлика във възрастта между детето и отглеждащите я, която все по – често става причина за спорове и разногласия в ежедневието, бабата и дядото вече не са в състояние да осигурят адекватна грижа за детето, като все по – често се налага детето да полага грижи за тях. Също така при посещение на домашния адрес през месец октомври 2024г. е установен проблем в отношенията между тях, за което детето е споделило, че често са влизали в спор, не е получавало джобни пари от известно време, като детето се е преместило да живее при В.
П. Т., която се самоопределя като леля по бащина линия на детето, която 2 видно и от нейното изслушване от съда през всичките години, когато детето е отглеждано от неговите баба и дядо / родители на Т./, активно е присъствала в живота на детето. Същата собственоръчно е попълнила декларация по реда на чл.24,ал.З от ППЗЗД с изразено съгласие и е депозирала заявление на 08.10.2024г., в което изразява желание детето да се отглежда в нейното семейство, което потвърждава и пред съда. От социалния доклад се установява също, че детето не познава роднините си по майчина линия и никога не е имала контакти с тях, майката на детето не е търсила контакт с него от доста години, соченият за биологичен баща на детето, който го е отглеждал до 2018г. Ц. П. Т. е починал през 2022г., както и че детето е изразило категоричното си нежелание да се върне в дома на баба си и дядо си , а желае да живее при леля си В..
От изготвения социален доклад за възможности за полагане на грижи за дете се установява, че след направеното социално проучване и проведени разговори е изразено становище, че Т. полага грижи за момичето М. от около месец, като има желание и възможност да я отглежда в своето семейство.
Същата отглежда двете си непълнолетни деца в семейна среда и има качества и житейски опит в отглеждането на деца.Разполага с условия, желание и възможност да осигури всичко необходимо за правилното отглеждане на детето. В посочения социален доклад е посочено също, че за осигуряване на адекватно психическото, емоционално и нравствено развитие на малолетната М. е изцяло в неин интерес е да се отглежда в семейството на В. Т., с която имат изградена силна емоционална връзка, което е установено и от съда при изслушването на Т. и на детето.
Видно от приетата по делото Заповед № ЗД/Д-ВН-К-056/29.10.2024г. на директора на ДСП Кула е прекратено настаняването на детето в семейството на нейните баба и дядо по бащина линия по административен ред, а със Заповед № ЗД/Д-ВН-К-056/29.10.2024г. на директора на ДСП Кула детето е настанено по административен ред в семейството на В. Т..
Изслушана в съдебно заседание, В. Т. заявява, че има необходимите условия, както и желание да полага грижи за М., както и че между тях има изградена силна емоционална връзка.
Изслушано от съда, детето също заявява, че се чувства много добре при В., която приема за своя леля и желае да живее в нейното семейство.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че молбата на директора на Дирекция ”Социално подпомагане” – Кула е процесуално допустима – същата е направена от оправомощено лице по смисъла на чл.
26,ал.2 от Закона за закрила на детето до съответния районен съд по седалището на Д”СП”, а разгледана по същество, молбата се явява основателна.
При така установените обстоятелства, съдът приема следното от правна страна:
Основанията за прекратяване на настаняването са посочени в чл. 29 от ЗЗакрД. Според разпоредбата на чл. 29, т.9 от ЗЗкрД настаняването се прекратява при промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес. Видно от приетия по делото социален доклад предвид напредналата възраст и здравословните проблеми на бабата и дядото, същите не могат да полагат необходимите грижи за детето. Налице е настъпило трайно неразбирателство в отношенията им, като детето категорично не желае да съжителства с тях. От друга страна лелята на детето, която е участвала в отглеждането му от най – малка възраст, има желание и възможности да 3 отглежда детето, между нея и детето има изградена силна емоционална връзка и детето се чувства много добре в нейното семейство, където живее и към момента. С оглед на всичко това, съдът приема, че е в интерес на детето да бъде прекратено настаняването му в семейството на неговите баба и дядо, тъй като е налице условието, визирано в чл. 29, т.9 от ЗЗкрД, а с оглед разпоредбата на чл.30, ал.1 от същия закон, настаняването се прекратява от районния съд по искане на дирекция „Социално подпомагане”, каквото искане се съдържа в исковата молба по делото.
Съгласно чл.25 ал.1, т.1 и т. 2 от ЗЗакрД, основание за настаняване на дете извън семейството е налице, ако родителите са починали/т.1/ и/или без основателна причина трайно не полагат грижи за детето/т.2/. От приложения по делото социален доклад се установява, че майката е напуснала пределите на страна, не поддържа никаква връзка с детето от години, а соченият за биологичен баща на детето е починал.
По силата на разпоредбата на чл. 28, ал.4 ЗЗакрД при определяне на мерките съдът е длъжен да следва поредността посочена в чл. 26, ал.1 от същия закон.
От приетия по делото социален доклад, както и от приложената декларация по чл. 24, ал.3 от Правилника за приложение на Закона за закрила на детето и заявление до директора на ДСП се установява, че В. Т., която се самоопределя като леля на детето и при което детето към момента е настанено по административен ред, изразява желание да отглежда детето.
Детето също изразява желание да живее при В. Т. и заявява, че се чувства много добре приета в нейното семейство.
На основание чл. 28, ал.5 ЗЗкрД задължително се посочва срока за настаняването, като с оглед данните по делото, че майката на детето не се е интересувала от него и няма контакт с него от много години, детето не познава роднините си по майчина линия, соченият като биологичен баща е починал, а неговите родители, които са отглеждали детето към момента са в напреднала възраст и влошено здравословно състояние, съдът намира за подходящо този срок да е до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи - до завършване на средно образование, но не повече от 20 годишната възраст на детето. Така, съдът приема, че ще се гарантира една стабилност и сигурност за детето, която е изключително важна за емоционалното му развитие, като в тази връзка намира за необходимо да отбележи, че при желание и възможност от майката да отглежда детето, същата може да сезират за това съда и да поискат прекратяване на настаняването и преди изтичането на този срок.
При така установеното, съдът счита, че са налице основанията на чл. 29,т.9 ЗЗкрД за прекратяване на настаняване на детето в семейството на З. И. М. и П.
Разпечатката съдържа 33 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c781fca0-7cb6-4716-8858-9e791a6340b8