Определение № 147 от 14.02.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 147 гр. Ловеч, 14.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500094 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл.

ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от изпълнителния директор З.С.Б., чрез юрисконсулт И. Н. срещу Разпореждане № 39 от 07.01.2025 г. по ч.гр.д.

№ 1296/2024 г. по описа на Районен съд – Тетевен, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Л. Г. Т., ЕГН ********** от ****, за следните вземания по Договор за предоставяне на поръчителство от 04.01.2023 г.: 934.32 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на задължението, 102.08 лв. – възнаградителна лихва за периода от 31.01.2023 г. до 11.12.2023 г., 204.41 лв. – обезщетение за забава за периода 01.02.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда и сторените по делото разноски.

Счита, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен.

Излага аргументи, че длъжникът не е бил длъжен да сключва договор за предоставяне на поръчителство и сам е изявил воля третото лице „Файненшъл България“ЕООД, което не е страна по договора, а такова е „Ай Тръст“ООД /съдът приема че се касае за техническа грешка/, да се задължи в качеството на поръчител и отговаря солидарно с длъжника по всички задължения, произтичащи от договора за кредит, поради което клаузата на чл.4 от договора за кредит не е неравноправна. Твърди, че от изложените в заявлението обстоятелства, при които са сключени договорите за потребителски кредит и 1 за поръчителство, както и за плащането на дълга на длъжника от поръчителя, с което последният е встъпил в правата на кредитодателя на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, не са налице неравноправни клаузи и пречки за издаване на заповед по чл. 410 ГПК в полза на заявителя срещу длъжника за претендираните суми. Оспорва извода на съда, че поръчителството следва да бъде включено при изчисление на ГПР и счита, че изискванията за съдържанието на договора са спазени.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане на РС – Тетевен като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по същество на въпроса.

Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено изцяло заявлението, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д. № 1296/2024 год. по описа на РС – Тетевен е образувано по повод постъпило заявление по чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ООД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Л. Г. Т., ЕГН **********, з а парчини вземания в размер на: 934.32 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на задължението, 102.08 лв. – възнаградителна лихва за периода от 31.01.2023 г. до 11.12.2023 г., 204.41 лв. – обезщетение за забава за периода 01.02.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда и сторените по делото разноски, произтичащи от договор за предоставяне на поръчителство от 04.01.2023 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Ай Тръст“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********** по силата на Приложение 1 от дата 14.12.2023 г към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022 г.

С разпореждане № 3602 от 32.11.2024 г. районният съд е оставил без движение подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение и указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението да посочи дали уведомителното писмо за цесията от 19.12.2023 г. е връчено на длъжника, по какъв начин и на коя дата.

С молба вх. № 39/03.01.2025 г. жалбоподателят е посочил, че уведомително писмо за цесията е получено лично от длъжника на 29.12.2023 г.

С обжалваното разпореждане Тетевенският районен съд е отхвърлил изцяло подаденото заявление. В мотивите на същото е прието, че Договорът за предоставяне на поръчителство има пряка връзка с Договора за потребителски кредит, тъй като задължението към поръчителя е неделимо от основното задължение по кредитното правоотношение. Направен е извод, че клаузата на чл.4, ал.1 от ДПК е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП и а основания чл.146, ал.1 от с.з. е нищожна. В обобщение е направено заключение, че недействителността на ДПК води до недействителност на облигационните договори във връзка с него. Отбелязано е, че липсват 2 доказателства „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да е изпълнило задължението си към „Кредисимо“ ЕАД по сключения между тях договор за поръчителство.

Настоящата инстанция споделя направените от районния съд правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК , заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая с приетото съдържание на уговорката в чл. 4 от Договора за потребителски кредит от 04.01.2023 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника Л. Г. Т., заемодателят „Кредисимо“ ЕАД предварително определя, че дружеството – поръчител следва да бъде одобрено от него и върху нея кредитополучателят не може да въздейства. За него не съществува възможност да посочи поръчител, различен от одобрен от заемодателя. Следва да се изтъкне и факта, че заемодателят и одобреното от него дружество поръчител са свързани лица, доколкото „Кредисимо“ ЕАД (заемодател) е едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД (поръчител). Това съдържание на уговорката установява значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

Въззивният състав счита, че уговореното в чл. 4 от Договора за кредит е неравноправна клауза, защото одобряването на договора за кредит при предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице /поръчител/, и поставено при по-благоприятни условия за разглеждане заявлението на кредитополучателя – в срок от 24 ч., а при избор на друго в по-дълъг срок от подаване на заявлението.

В случая с Приложение към Договора за потребителски кредит е установен ГПР в размер от 21.93 %, който обаче не включва възнаграждението по договора за поръчителство. Независимо, че произтича от друга сделка (договор за предоставяне на поръчителство), възнаграждението за поръчителство съставлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, защото икономическата тежест се понася от кредитополучателя, който го плаща наред с другите парични задължение по договора за потребителски кредит – главници, лихви и др. и същото съгласно Приложение № 1 към Договора за предоставяне на поръчителство е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договора за потребителски кредит, сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД. Възнаграждението за поръчителство не попада в изключенията по чл. 19, ал. 3 ЗПК, съставляващи изчерпателно изброяване на разходите, които не се включват при изчисляване на ГПР, въпреки заплащането им от потребителя. Ето защо, макар да не възниква от договора за потребителски кредит, настоящата инстанция счита, че възнаграждението за поръчителство съставлява част от ГПР. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС, неравноправна е дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на 3 потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

Аргумент за отхвърляне на претенцията на заявителя, съдът намира в нормата на чл.26, ал.1 от ЗЗД – противоречие с добрите нрави. От изложеното в т.12 от заявлението и приложения договор за потребителски кредит става ясно, че задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряването на поръчителство, не е определено като предварително условие за сключване на договора. Това противоречи на принципа за добросъвестност и цели да се създадат предпоставки за начисляване на претендираното възнаграждение, което води до оскъпяване на кредита.

На следващо място следва да се посочи, че съгласно изискването на чл.410, ал.3 от ГПК, към заявлението следва да се приложи и договора за цесия, като част от относимите към претенцията документи, обосноваващи легитимацията на заявителя като титуляр на вземането, но такива липсват, което е основание за отхвърляне на искането.

Допълнителен аргумент в подкрепа на извода на районния съд за отхвърляне на заявлението е факта, че от приложения към заявлението доказателства не може да се приеме, че страните са обвързани от валидни облигационни правоотношения. В заявлението не е посочено, но от представените ДПК от 04.01.2023 г. и договор за предоставяне на поръчителство, които са свързани е видно, че същите има характер на договори, сключени при условията на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно цитираната разпоредба, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от с.з. предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис.

В случая заявителят не е приложил доказателства, че автор по смисъла на чл.4 от ЗЕДЕУУ на електронните изявления е длъжникът.По делото не се удостоверява извършването от длъжника на електронно потвърждение, за да се приеме, че са възникнали твърдяните валидни облигационни правоотношения. В чл.4, ал.1 от представените ОУ за предоставяне на 4 кредити от „Кредисимо“ЕАД изрично е прието, че на основание чл.5 от ЗЕДЕУУ страните се съгласяват да бъдат обвързани от електронните им изявления, отправен една спрямо друга, но по делото липсват доказателства в тази насока.

Поради изложените съображения настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна и обжалваното разпореждане на РС – Тетевен следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 39 от 07.01.2025 г. по ч.гр.д. № 1296/2024 г. по описа на Районен съд – Тетевен, с което е отхвърлено подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********** заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Л. Г. Т., ЕГН ********** от ****, за следните вземания по Договор за предоставяне на поръчителство от 04.01.2023 г.: 934.32 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на задължението, 102.08 лв. – възнаградителна лихва за периода от 31.01.2023 г. до 11.12.2023 г., 204.41 лв. – обезщетение за забава за периода 01.02.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда и сторените по делото разноски.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5