Решение № 328 от 27.03.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. София, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20231000502052 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 2263 от 03.05.2023 год., постановено по гр.д.№ 14208/2021 год. по описа на СГС, I-26 състав, е признато за установено по предявен от К. Х. Б. против „Топливо имоти” АД иск с правно основание чл.108 от ГПК, че ищеца е собственик на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1113 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирирана, с номер на предходен план 2160 при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***, 68 134.1970.152, 68 134.1970.33, 68 134.1970.4227, с адрес на имота: гр.София, СО - район Витоша, местност „Ботаническата градина“ и е осъден ответника да предаде на ищеца владението върху този имот. Със същото решение ответника е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.59 от ЗЗД сумата 1 692 лева, представляваща обезщетение за неправомерно ползван имот за периода 25.10.2021 г. – 25.11.2021 г., ведно със законната лихва от 26.11.2021 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния размер от 5 000 лева.

Със същото решение е отхвърлен предявен от „Топливо имоти” АД против К. Х. Б. насрещен иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че „Топливо имоти” АД е собственик на основание придобивна давност на част от поземлен имот с идентификатор *** с площ на тази част от 616 кв.м., която част на комбинираната скица, изработена от вещото лице М., е заключена между цифрите 1, 2, 3, 4, 1. Със същото решение К. Х. Б. е осъден да заплати на „Топливо имоти” 1

АД, на основание чл.74 ал.1 от ЗС сумата от 6 809.43 лева, частична претенция от пълната заявена от 68 094.30 лева, представляваща стойността на извършени подобрения в имот с идентификатор ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.02.2022 г. до окончателното изплащане.

Решението е обжалвано от ответника „Топливо имоти” АД в частта в която е уважен предявения ревендикационен иск и иска с правно основание чл.59 от ЗЗД, както и в частта в което е отхвърлена насрещната искова претенция с правно осование чл.124 от ГПК.

Оспорват се изводите на съда с които е прието, че както праводателя му, така и ответника не са владели имота или част от него постоянно, непрекъснато и явно в продължение на 10 години. Съдът неправилно е възприел показанията на разпитаните по делото свидетели, установяващи упражняването на фактиеската власт върху имота и вследствие на това е достигнал до погрешни изводи, относно собствеността. Считат, че са придобили имота по давност и като собственици не дължат на ищеца обезщетение за неправомерно ползване на имота за процесния период. Молят за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което исковите претнции да бъдат отхвърлени, а насрещния иск за собственост да бъде уважен. Претендират разноски.

Въззиваемият К. Х. Б., чрез процесуален представител оспорва жалбата, като неоснователна, твърдят правилност и законосъобразност на решението и молят за потвърждаването му, като претензират разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Пред първоинстанционният съд с исковата молба са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД от К. Х. Б. против „Топливо имоти” АД, като се твърди, че ищеца е собственик на недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр.София, р-н Витоша, м.Ботаническа градина, с площ от 1113 кв.м., по наследство и по дарение. Твърди, че ответника е собственик на съседния имот с идентификатор ***, но е приобщил, ползва и владее част от собствения на ищеца имот. Поддържа, че е изпратил на ответника нотариална покана, но последния не отговорил, нито освободил заетите площи. Поради това ищецът предявява ревандикационен иск срещу ответника за предаване владението на имота, както и иск за сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за полазването на имота за периода 25.10.2021 г. – 25.11.2021 година.

Ответникът оспорва исковете, като твърди, че ищеца не е собственик, тъй дружеството е придобила имота по силата на изтекла в негова полза придобивна давност от 2003 год., присъединявайки владението на негов праводател. Предявява насрещен установителен иск за собственост, като иска от съда да признае за установено по отношение на първоначалния 2 ищец К. Х. Б., че „Топливо имоти” АД е собственик по давност на част от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 616 кв.м., която част от комбинираната скица на вещото лице инж. М.. по изготвената по делото техническа експертиза, е заключена между цифрите 1, 2, 3, 4 ,1. Предявява и втори насрещен иск, при условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли установителния насрещен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, да осъди първоначалния ищец да му заплати сумата 6 809.43лева, като частичен иск от 68 094.30 лева, представляващ направени разноски за подобрения в имота, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

Ответника по насрещните искове ги оспорва, като твърди, че по отношение на ищеца не е осъществен фактическия състав на придобивната давност, следователно същия не е придобил собствеността върху имота и моли за отхвърляне.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол, свеждащ се до обстоятелството дали е налице фактическия състав на 108 от ЗС, налице ли е лишаване на първоначалния ищец от ползване на имота, както и наличието на чл.79, ал.1 от ЗС по отношение на насрещния иск, намира следното:

Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и е следната:

Не е спорно по делото, а това се установява и от събраните пред първоинстанционният съд доказателства, че К. Х. Б. е наследник на майка си П. Д .Б., починала на ******** г.. С договор за доброволна делба от 28.02.2003 г., вписан в Службата по вписванията на същата дата, се установява, че П. Б. е придобила собствеността върху източната част от имот, пл.№ 1654 с площ от 1129 кв.м., при граници по скица: от север – имот пл.№ 1654, от изток – река, от юг – имот с пл.№ 1561; и при съседи: П. Б., река, В. С.. След смъртта на П. Б. имотът е станал съсобствен по наследството на двете й деца – ищеца и неговата сестра Н. Б., която с нотариален акт за дарение № 90, т.ІІ, рег.№ 11456, дело № 263/2011 г., на 18.08.2011 г. е дарила на брат си собствената си 1/ 2 ид.ч. от този имот, който съгласно кадастралната карта е с идентификатор 68134. 1970.2160 и с адрес - гр.София, СО р-н Витоша, с площ по графични данни 1113 кв.м. урбанизирана територия. В резултат на тази сделка К. Б. е станал едноличен собственик на имота по наследство и дарение.

Не е спорно същото така, че ответника „Топливо имоти” АД е собственик на съседните на имот с индентификатор 68134. 1970.2160, недвижими имоти.

Пред първоинстанционният съд са разпитани множество свидетели, относно обстоятелството кой е упражнявал фактическата власт върху процесния имот. Така от показанията на свидетелите на ищцовата страна И. Ц. и П. С., които се кредитират от настоящия състав като придобити от преки впечатления, се установява, че ищеца живее в САЩ, но се прибира всяка година. През 2002 г. свидетеля Ц. заедно с ищеца посетили имота, тъй като на свидетеля му трябвало място, на което да съхранява машини и търсел да наеме. Нямало достъп до имота чрез път и с ищеца го гледали отдалеч, откъм магазин 3

Фантастико на „Симеоновско шосе“. В близост до имота имало река. Знае, че ищеца е търсил инвеститор за имота, вадил скица. През 2021 г. ищецът се оплакал на свидетеля, че съседа му е влязъл в имота, че имота му е изкопан и че се е оплакал в прокуратурата. Както единия, така и другия сведетел установяват, че имотът на ищеца е имал ограда – бетонова, с метални решетки, откъм строителния склад на ответника. Спомнят се, че в имота на ищеца е имало самонастанили се роми, които през 2012 г. си били направили барачка в имота, и ищеца ходил няколко пъти да ги гони. През 2020 г. ищецът упълномощил писмено свидетеля С. да се снабди с удостоверение, което да предаде на „Явлена“, т.е. ищецът търсел инвеститор за имота. През 2021 г., когато ищецът се върнал в България, споделил на свидетеля, че имотът му е изринат, оградата била разбита и че съседа му е местил оградата и е влязъл в имота.

Свидетелите на ответната страна Р. Л., С. Й. и Д. К., чийто покаания също се кредитират от съда, установяват, че ответника притежава складова база в близост до магазин Фантастико с магазин и покрити складове, като имотът е с площ от 3-4 дка и достига до реката. Свидетеля Л. знае, че В. Щ. е оградил имота си, подравнил го с бетонова настилка, както и знае, че договарял да закупи имота над неговия, но не знае какво е станало. Между имота на Щ. и чуждия имот имало лека ограда. В чуждия имот, покрай реката, се били настанили роми и Щ. затова поставил там ограда. През 2003-2004 г. свидетелят копал кладенец в този имот, за да се събира водата, тъй като мястото било мочурливо. В момента част от този имот, вкл. там където е кладенеца, е постлан с каменна настилка. Свидетелят предполага, че Щ. я е поставил. Път към този имот няма, освен от имота на Щ., чийто имот е разположен на Околовръстния път и е бетониран и върху него има изграден склад и магазин. Клиентите влизат от към Околовръстното шосе, за да пазаруват. Свидетеля Й. също познава имотите, вкл. и спорния имот 2160. Посочва, че част от имот 2160 е изравнена при кладенеца.

Последният е правен през 2003-2004 г. След като В. Щ. закупил задния имот изравнил терена, направил дренажна система, за да не навлизат водите в имота и да се отвеждат директно в дерето. Според него между спорния имот и имота на Щ. няма ограда, то е част от целия терен и е изравнено с чакъл. Изравняването е извършено през пролетта и лятото на 2020 г. Дотогава от имота се ползвал кладенеца за вземане на вода. Достъпът до този имот е единствено през имота на Щ., тъй като през реката не може да се минава. Свидетеля К. работи от 2009 г. в магазина на ответника и установява, че персонала на магазина ползва водата от кладенеца за почистване на склада. Водата се вади с помпа, кладенецът се почиства и поддържа от тях. Спомня си, че като постъпила на работа имало разрушена ограда, от която били останали само пръчките. Те премахнали тези пръчки, защото им пречели да достигат до кладенеца. В този имот се събирала много вода, имало жаби, трева и храсти. Преди 1-2 г. заравнили имота, почистили го и в него държали тухли и бетонови изделия, но само леки неща, тъй като почвата била нестабилна.

Пред първоинстанционният съд е приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице М., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните и от която се установява, че към 2011 г. е имало изградена ограда по западната и по част от 4 северната част на процесния имот 2160, като остатъци от оградата вещото лице забелязал и при огледа на имота. При извършените измервания на терена вещото лице е установило, че изкопаната и подравнена част от имота е 616 кв.м., които той е обозначил на комбинираната скица, изготвена към експертизата. Тази част от имота се ползва от ответника. Теренът е изкопан, земните маси са извозени, теренът е заравнен, обаластрен и е изграден дренаж.

Дъното на реката е на по-високо ниво от имота и без дренаж има опасност от завиряване.

Изкопан е кладенец за вода, липсва водопроводна инсталация. За имота няма подход, т.е. в този имот не се влиза отникъде. По принцип е възможно от към реката, но няма мост.